Както знаете може би идеята за тая анкета е на Ивич, предполагам, че може да се получи хубава тема,нека да пробваме.

Та става дума за следното:

Нека всеки червен фен да даде мнението си, да разкаже,да сподели и т.н. -

1. Защо съм привърженик на ЦСКА ?

2. Кой е първият(първите) мачове на ЦСКА , от който(които) имам спомени - като всеки фен може да опише своите чувства и спомени след тези мачове .

3. Най - великите 3 мача на ЦСКА които съм гледал в ЕКТ - всеки да опише спомените си от тях .

4. Кои са моите любими футболисти ?

5. Какви възгледи имам , свързани с бъдещото развитие на ЦСКА .


Излишно е да подчертавам, че всеки може да ДОБАВИ допълнителна точка според това което го вълнува, тази тема/анкета е една начална идея,която разбира се търпи развитие..от всички нас, феновете на най-великия български отбор.

САМО ЦСКА!!!

Редактирано от Gleb на 10.03.09 14:54.

1. Станах привърженик на ЦСКА още като малък . Когато започнах да гледам футбол бях на около 6-7 години и нямах любим футболен отбор . Вярно е че баща ми също е от ЦСКА , но той никога не ми е оказвал влияние при моя избор . Просто още от малък , докато моите съученици четяха детски книжки , аз бях залят от футболна литература и много статистика . По това време своето голямо влияние оказаха и ЕКТ , точно тогава ЦСКА мачкаше наред големи европейски грандове и излизаше като фаворит срещу отбори като Монако или Спортинг . Това нямаше как да не ме впечатли това , че ЦСКА е единственият еврогранд от българските отбори . В родното първенство отбора нямаше никаква конкуренция и печелеше мачовете си с убедителни , дори разгромни разлики . Статистическите данни пък ме убедиха , че успехите на ЦСКА по това време не са случайни , а просто продължение на една дългогодишна традиция . Това , че ЦСКА винаги е бил отбора носещ невероятно много слава и отличия за родината ми ,не само на футболния терен , нямаше как да не ме накара да се превърна в горд и ревностен привърженик на този отбор . Според мен няма истински българин , който да не уважава отборът на ЦСКА , дори и да е привърженик на друг български отбор . Просто това е клуба донесъл най- много медали , отличия и слава на българският спорт . А ФК ЦСКА е единствения български отбор извоювал си правото да се нареди сред най-великите клубове в Европа , чрез своите многобройни победи над тях .

2. Бях твърде малък за да мога да си спомня първият мач на ЦСКА гледан от мен на живо . Спомням си обаче първия мач от ЕКТ . Това беше сблъсакът с най-великия европейски клуб по това време - Ливърпул през 1981 год . За жалост дебютът ми като зрител на мач на ЦСКА от ЕКТ завърши със загуба на любимия отбор с 0:1. Спомням си разочарованието на хората около мен , аз обаче не можех да разбера тогава , защо след като още преди мача всички фенове , включително и баща ми не бяха големи оптимисти за крайния изход на срещата бяха толкова унили , още повече че всички разправяха , че подобен отбор е просто непобедим за който и да е клуб в Европа и дори отбори от Германия , Италия или Испания излизали единствено и само с мисълта да не загубят с повече от 3 гола разлика . Затова пък на следващата година , когато детронирахме Ливърпул , радоста ми беше невероятна . Тогава видях за пръв път на практика величието на моя любим отбор , дръзнал единствен в Европа да се изправи като равен с равен срещу това страшилище за всички останали . И не само това , ами дори да го победи .
Точно преди този мач , за пръв път се сблъсках и видях грозната същност на едно отборче незнайно защо спорещо да мери ръст с ЦСКА и помещаващо се в Подуене . Точно 3 дни преди сблъсъка с англичаните , ЦСКА имаше мач от първенството с подуенци и ръководството на отбора поиска да бъде отложен или изтеглен , но подуенци не се съгласиха , а БФС не направи нищо за да защити единствения български отбор защитаващ честта на родината . Мога да кажа , че това бе моят първи сблъсък със злото , но тогава доброто в лицето на ЦСКА спечели с лекота мачът си срещу подуенци , а след това успя да се справи и със страшилището на футболна Европа (страшилище във футболен смисъл разбира се ) .

3. Много велики мачове на ЦСКА в ЕКТ съм наблюдавал , разбира се отбора не винаги е печелил , но има три мача които никога няма да забравя :

ЦСКА - ЛИВЪРПУЛ - 2:0
ЦСКА - БАЙЕРН М. - 4:3
ЦСКА - МОНАКО - 2:0

И трите мача са все от един и същ период , но колко велико бе това поколение , жалко че не съм се родил 2-3 години по-рано за да стана свидетел и на мачовете с Нотингам (другото страшилище за футболна Европа , преклонило глава пред ЦСКА ) и Реал Сосиедад .
За мача с Ливърпул вече писах , а и доста сме го коментирали . Какво си спомням за другите два мача .
Преди мача с Байерн , преживях едно голямо разочарование . Останах без билет и гледах мача по телевизията . Спомням си тогава , че коментатора спомена за рекордна посещаемост от около 80 000 зрители . Стадиона бе претъпкан с много правостоящи и още десетки хиляди неуспели да се сдобият с билет . Самия мач бе просто като невероятно хубав сън , превърнал се в последствие в кошмар . Спомням си как заваляха головете в немската врата и когато станаха три , немците разиграха (впоследствие разбарх , че това си е просто техния неподражаем стил ) една пиеска , Брайтнер си съблече фланелката и тръгна да напуска терена , немските футболисти изглеждаха смачкани и сякаш се бяха предали . Колко добри артисти са само тези шваби , нашите за жалост се поддадоха и спряха с вихреното темпо което наложиха в началото на срещата . Това бе добре дошло за опитните немски биткаджии и те постепенно се окопитиха и дори върнаха два гола , като Брайтнер се развихри . През второто полувреме нашите явно бяха решили да поправят грещката си и отново наложиха бързо темпо и невероятни атаки , но срещу себе си вече имаха съперник излязъл от ада и решен на всичко за да противодейства , та превъзходството на червените да не се реализира . Немците започнаха да прилагат друг свой специалитет - ритане по кокалчетата и това уби донякъде стремежа на нашите към нови голове . Все пак моя любимец Цецо Йончев вкара четвърти гол . Нашите обаче се дръпнаха в края на мача да пазят разликата от два гола и накрая допуснаха фатален трети гол в своята врата . Все пак бях много щастлив след мача , такова зрелище не се забравя лесно . Определено мачовете на ЦСКА с Ливърпул и Байерн се нареждат сред най - големите 20 мача които съм гледал през живота си . Повярвайте гледал съм доста мачове през своя живот . Не вярвам да има много хора тук във форума гледали толкова футболни срещи през живота си колкото мен .
Мачовете с Монако също бяха много вълнуващи , въпреки че за футболна Европа , големия фаворит в този мач бе ЦСКА . Това само по себе си говореше за имиджа който си бе изградил отбора на ЦСКА през годините . В Монако по това време играеха 4-ма национали на Франция ,трима от които - Аморос , Етори и Белон бяха титуляри и звезди на Френския национален отбор по това време . Освен това Монако разполагаше и с двама шведски национали . Първия мач бе вав Франция и завърши 0:0 . Очакванията не само моите , а на всички бяха за лесна победа и с много голове . Не се получи така обаче .Френския шампион се оказа доста стойностен отбор , просто един от най-добрите в Европа . Нашите футболисти явно подцениха французите и едва през втората част осъществиха натиск . Футболистите на Монако отговаряха с опасни контри и се защитаваха много организирано и умело . Стигна се да продължения и едва в тях ЦСКА успя да отбележи два гола и да продължи напред . Радоста бе огромна . Подобни емоции и най-вече напрежение обаче съм изживявал само още веднъж , при елиминирането на Рода .

4. Любими футболисти имам доста . Един е над всички обаче - Христо Стоичков . Подобни велики футболисти се раждат веднъж на 100 години . Един бразилски журналист бе казал , че ако Ицо бе бразилец щеше да се нареди непосредствено след Пеле и наравно с Гаринча и Зико в бразилския футбол . Най-великия български футболист безспорно .
Иначе имам любимци сред много поколения български футболисти .
Първите мои любими футболисти бяха - Йончев , Г. Димитров , Пл. Марков , С. Младенов , Г. Славков . Имах любими футболисти и от други отбори - Гетов , Пашев , Зехтински , К. Костадинов , Ст. Стоев от Локо Сф.
После излезе поколението на Ицо , Емо и Любо . Имах обаче един голям любимец играл две години в ЦСКА , но за жалост реши да се върне в родния си град и да играе за Ботев Вр. Името му е Илия Войнов . Той самия съжалява сега за пропиления тогава шанс , но какво да се прави . По късно искаше да се завърне в ЦСКА заедно с Вълов , но Д. Пенев не искаше да го вземе отново . Друг мой любимец бе П. Витанов . Много ми харесваше и Тр. Иванов .
След продажбата на най-великото трио в родния футбол , в ЦСКА дойдоха достойни техни замистници . Никога няма да забравя блестящата техника , която притежаваха Лечков и Метков . Жалко , че в последните години бързо се продават талантливите ни футболисти . Иначе с таланти като М. Петров , Ст. Петров , Чомаков , Бербатов и Манчев ни чакаха нови емоции в ЕКТ . От сегашния състав безспорните ми любимци са Емо Гъргоров и Вили Димитров .

5. Бъдещето на ЦСКА .
Задължително трябва да бъде запазено ядрото на сегашния състав и да бъдат привлечени нови добри футболисти на невралгични постове - в центъра на отбраната и качествен централен нападател . А близкото бъдеще на ЦСКА е свързано с влизане в ШЛ и нови големи мачове и победи на европейската сцена . Поне се надявам да е така . За по далечното - Европейска суперлига .

САМО ЦСКА !!!
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от ivi4-cska на 01.03.03 15:35.</EM></FONT></P>

Редактирано от ivi4-cska на 01.03.03 15:37.

1.)
Ami az otkakto si se pomnia sum si ot CSKA. Sigurno e nasledstveno, zashtoto i djado mi i bashta mi, i chicho mi sa ot CSKA . Sigurno tiahnoto vliane vurhu men si e kazalo dumata, spomanim si, che bashta mi me mukneshe po machove kato biah oshte suvsem maluk (to sigurno za niakoi drugi tuk, tova ne e bilo mnogo otdavna) Roden sum prez 1985 i naskoro navurshih 18. I tochno kato pochvashe moja "suznatelen" jivot v CSKA igraeshe trioto Stoitchkov - Kostadinov - Penev koeto "ebeshe" vsichko nared v Bulgaria. Spomniam si, che kato maluk mnogo se kefeh na Ljubo Penev i toi mi beshe ljubimia igrach vuobste, kefeshe me dori poveche ot Ico.Mnogo go zashtitavah sled Evro 96, kudeto vsichki imaha negativno otnoshenie kum nego. Za men CSKA e sinonim na pobeda, shampion i krasiva igra i mi beshe mnogo muchno i bolno sled porednite slabi igri na otbora prez 90-te. Za sega suznatelno sum vidial samo edna titla na chervenite (tazi ot 1992 ne si ja spomniam kakto triabva) i e kraino vreme veche CSKA da otide na svoeto mjasto - da otide na vurha i da ostne tam zavingi!!!


2.) i 3.) Ne znam tochno na koi mach sum bil za purvi put na Bulgarska Armia. No si spomniam, che bashta mi me zavede na pametnia mach ot 1989 (bil sum na 4 godinki), kudeto Kamata im vkara 4 na govedata, a Tunio im "ebna" oshte 1 i gi bihme 5:0, a na sledvashtia mach Ico izleze s flanelkata s No.4 .
Inache biah na macha kato bihme Juventus s 3:2 (Kudeto Petio Mihtarski im vkara 2 gola, no ne bil kartotekiran i prisudiha slujebna zaguba). Mnogo me e jad, che ne moga da prisustvam na machovete ot evroturnirite, zashtoto sum v Austria i tochno prez esenta niamam nikakvi vakancii :( Nе biah nito s Atletiko Madrid, nito s Newcastle, nito s Blackburn. No kato sum si v BG ne propuskam mach.
Mnogo gotini spomeni imam ot machovete CSKA - Milan, ne hodih na macha v Sofia, ami na tozi na "San Siro" kudeto ni biha 2:0. Ne biah tolkova vpechatlen ot igrata ni, ami ot stadiona. Biah v officialnata loja i zad men biaha Adriano Galiani i Franko Baresi - beshe super!


Poslednoto derbi na koeto prisustvah beshe kogato bihme Levski v tozi mach bez znachenie prez proletta na minalata godina. I az kato Stojan Yordanov se razplakah ot yad ili radost, ne mojeshe da se opishe tochno, che s4upihme karuka nai-nakraia. Spomniam si che imashe poveche goveda otkolkoto nashi na Armiata togava, a nashite ne si trugvaha sled macha ami stojaha i psuvaha kum sektor Beeee - beshe dosta vpechatliavashta gledka. Yavno im beshe pisnalo na horata veche i sled kato bihme si izliaha tzialta negativna energia i vsichko koeto im se e subiralo 2 godini v tiah!

1.Значи от ЦСКА съм още от детската градина.Всички останали бяха от Левски,
а и непрекъснато ми натякваха че това бил правилния избор и т.н. Даже и учителката ми каза че трябва да бъда от Левски.Това не ми се видя нормално
и въпреки че не бях гледал мачове на ЦСКА дотогава реших да съм за тях ,
може би и защото исках да се отличавам от останалите.
Спомням си че един приятел на дядо ми славист искаше да ме прави от белите,
като ми предлагаше разни стикери на Славия.Омразата към Левски вече се бе
породила в мене (по-обясними причини)и го попитах този отбор може ли да бие
Левски? Той ми каза:"абе трудно ,ама чорбата ги биеме".Бях малък но разбрах
че славистите са левскарски подлоги ,а и щом ЦСКА е по-мразен ,значи е
по-силен.Върнах му лепенките на ония и му казах че съм от ЦСКА.
Иначе в семейството само дядо ми се интересува от футбол и той е левскар.
Но чест му прави че не се е опитвал да ме "убеждава" в нещо.

2.Дълго време измина обаче преди да гледам първия мач на отбора(и то естествено по ТВ).Това беше в 4 клас ,1992 година мисля.
И тук както и в детската градина левскарите имаха превес и ден преди мача
непрекъснато тръбяха как Левски винаги бил ЦСКА и как щели да ни бият
отново и т.н. От тях и разбрах за мача и на следващия ден естествено
го гледах.ЦСКА би с 3-1 и в Понеделник когато отново бях на училище ги
побърках.След това обаче мина дълга пауза преди да гледам отново мач
на отбора.Това стана 1994 ,а съперник не Ювентус.Останах възхитен
когато ги бихме с 3-2 и от тогава съм доста запален по футбола.
Е третия мач който гледах бе със сините 1-7 ,но не се поколебах нито за миг
дали да си остана цесекар ,защото вече мразех много сините.

3.Ами за мен най-великите мачове от евротурнирите са тези които съм гледал
на стадиона.И със Сервет,Атлетико М,Нюкасъл,Конструктурул,Милан,Блекбърн
спомените са много приятни.Но като че ли най се радвах на мача със Шахтьoр.
Отбора не вървеше добре в шампионата,след предишното отпадане от МТК
бях започнал да се съмнявам че може да се направи някакъв пробив ,а и Шахтьор
беше много силен отбор ,бях го наблюдавал в Шампионската лига и знаех че
ще ни е много трудно.И затова огромно бе удовлетворението ми когато
ги бихме ,и не само това ,но в този мач видях че и футболисти като Томаш и
Галин Иванов могат да играят силно.

4.Ми ще посоча футболисти които съм гледал с екипа на отбора.
Съгласете се че ако Христо Стоичков беше не някоя легенда ,а обикновен
футболист при втория си престой в ЦСКА и беше направил тия номера
да играе в Арабия и да се направи на контузен точно за 2-та важни мача с
Левски едва ли щеше да ми направи добро впечатление.
Иначе от видяното от него в националния отбор и в Барса съм възхитен.
Любимци ми бяха Бончо Генчев ,Енгибар Енгибаров,Милен Петков ,
Петър Михтарски,Ивайло Андонов,Адалберт Зафиров.
От сегашния състав харесвам най-много Велизар Димитров и Бадема.

5.Ами аз едва ли някога ще съм част от ръководството ,но ми се ще в ЦСКА
по-дълго време да задържат асовете си ,а не да ги продават при първата оферта
и въобще не искам ЦСКА да бъде повече бит пазар.Много пъти е говорено
какво е можел да постигне този отбор при една по-добра трансферна политика.
Но това са си само добри пожелания.Като чувам след края на сезона ще
продадат и Велизар и Шакири и Жоао Карлош.Е как тогава да искаме ЦСКА
да ноложи доминация във вътрешния шампионат и да се представя солидно навън?
Ще ми се и стадиона да се обнови ,но пък това вече е в сферата на фантазиите.

i`m feeling so real

Точно тази тема е предназначена за ЦЕСЕКАРИ.

Псувните и споровете в други теми.

Редактирано от Oлимпия на 01.03.03 22:42.

Браво, пак изсра едно голямо, миризливо, говеждо лайно.
Олимпия, трий го тва и на Лонг

Шева,червения е писал като отговор на Лонг,ако изтрия него ще се изтрие и мнението на червения.

slept well?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Oлимпия на 01.03.03 22:44.

Значи ся се връщам назад в годините, в онези сладки години, когато ЦСКА мачкаше наред. Конкретно помня, че винаги съм симпатизирал на ЦСКА. Татко им беше фен, запалил се 67 като гледал полуфинала на ЦСКА. Понеже моята рода е била студенти в София, всики бяха прекарали много време на Армията. Конкретно аз станах фен 85 год. на прословутия прекъсната мач между двата отбора. Бях на 8 годи говедата за 2 години ни бяха били 5 пъти , а ние само 1 . Бяха станали шампиони и си мислеха, че ще ни смажат и прегазят. Никога няма забравя онзи непоколебим червен дух на нашите играчи и грозната постъпка на Гочев , когато влезе с бутоните в краката на Ради и там стана боя.Естествено след това говедата се изкараха репресирани, а истината беше, че те бяха подбудителите на всичко и главните виновници.
1 мач, на който аз присъствах беше 89 на полуфинала с Барса. Татко беше на командировка и ме взе, като каза, гледай история моето момче. И наистина Слава на Бога, че я видях, щото в една много неравностойна позиция, след 0-1, нашите имаха дух да изравнят, после нагънаха и Барса, но онези си бяха на друго ниво.
Когато ме приеха 95 в университета, почнах да ходя на мачове, но по-рядко, щото ние бяхме зле. Бях на един дъжд като ни биха 3-1, после на 2-4, абе бях се отказал, щото си мислех, че а съм каръка. но след 97 год все си ходих на стадиона. Сега по-рядко щото се върнах във Варна и не става, но ето за моя радост вчера пак бях на любимия стадион.
Мачовете, който помня ли? ами както казах с Барселона, Ювентус, и сегашния с Блекбърн. Говоря за тези, на които съм бил свидетел. Мисля, че трябва да причисля и мача с Шахтъор.
за лефски ко да кажа- те винаги са били вечните втори, това е тяхната черна и неблагодарна съдба. те са толкова жалки, че не си струва пръстите си да хабя заради тях.
Сега малко по-различно да ви разкажа за моментите на тежките крушения на отбора 5-0 и 7-1. Говоря за този момент, защото за да се научиш да биеш трябва да приемаш с достойнство и мъжество загубите. Тогава нямаше и нотка от нашия дух. 1 мач го гледах у нас и помня не можах да спя цяла нощ, татко пушеше цигара след цигара. Не можеше да го приеме, отказваше да признае, че са го излъгали и подиграли с него. На мача с Левски-98 год бях на Стадиона, на финала за купата де , тогава бях с 1 приятел-понастощем прокурор, който след мача плачеше. Бяхме 7-8 момчета, не можехме да повярваме, пак ни бяха излъгали. Когато погледнех насреща 15 хиляди говеда да крещят и се кефят си обещах, че тъпкано ще им го върнем , мамка им и ся ме яд, че не ги бихме с 6 -7 гола да си върнем за всичко.
За отбора-вчера коментирахме, че има много да се желае, но мисля, че 2 са големите проблеми-липсата на манталитет на победител и мръсните игри, в които долната подуянска смрад ни вкара. Но тръгнем ли по техния път, нищо добро не ни чака, защото техния път води на никъде. Ние си имаме наш си, утъпкан през годините, който ни е носил толкова успехи. Защото както казва Селинджър" Таланта боде некадърника в очите" И това е нашата съдба и главна цел да се борим срещу тях, защото те са едни нещастни милиционери, а ние имаме червената звезда, славната история, големите играчи с червени фланелки и онези легендарни 4 букви-ЦСКА

1. Защо съм привърженик на ЦСКА ?
Фен съм на Червените по наследство- баща ми и по-големият ми брат са привърженици на клуба. Естествено, принадлежността ми към клуба е дълъг процес, за когото са спомогнали и успехите, и неправдите, и журналистите, които са ме докарвали до рев. По-нататък запознаването с великата история на отбора завинаги прикачи емблемата на ЦСКА за сърцето ми.
2. Кой е първият(първите) мачове на ЦСКА , от който(които) имам спомени - като всеки фен може да опише своите чувства и спомени след тези мачове .
Не съм сигурен за хоронологията, но двата мача, от които имам най-ранен спомен, са ЦСКА- Ботев Пд и ЦСКА-Ювентус. Първият мач спечелихме с 3:0 и бях наистина впечатлен от всичко, което се случваше около мен. Тогава Мето игра супер, ама накрая обърна менискуса и беше кофти. Всичко обаче ми е доста смътно и може да бъркам мачовете. Никога обаче няма да забравя мача с Юве. Бях на А сектор и чувствах как стадионът се срива след гола на Михтарски от фаул. Спомням си как говореха за Дел Пиеро- наследника на Баджо... Бях толкова малък, че хората около мен започнаха да ме подхвърлят след последния съдийски сигнал. Или така ми се струва сега.... Магия!
3. Най - великите 3 мача на ЦСКА които съм гледал в ЕКТ
Може би най-великият, който съм гледал, е гореописаният мач с Юве. Едва ли мога да дам някакъв коментар, който да удовлетворява футболния аспект на мача(по разбираеми причини), но завинаги ще остане в съзнанието ми еуфорията, екстаза на всички около мен и ЛИЧНО МОЙ. Казват, че с годините спомените избледняват, но емоциите се усилват. Вярно е...
На второ място бих посочил мача с Шахтьор, след който нямах нито глас, нито сили да се прибера. Чувствах се като пиян, опиянен бях от играта и духа на нашите. Надвихме категорично фаворизирания тим на Шахтьор с дейното участие на легендата Любо Пенев.
Противоречивият мач с Блекбърн на Армията също ще помня винаги. Въпреки че не продължихме в турнира за УЕФА, преживяването ми между 60-та и 85-та минута е незабравимо. Една неописуема гордост се надигна в гърдите ми- гордост от момчетата и от публиката, която не загуби вяра в победата. Победата, до която бяхме толкова близко. Равенството, което накара британските вестници да си върнат думите назад- "ЦСКА е бивш европейски колос". Защото ЦСКА беше отборът, който разколеба Блекбърн и вся истински страх във футболистите на Сунес. Защото публиката на ЦСКА беше мечтата на повечето европейски отбори...
Тук бих искал да посоча и мача с Милан на Сан Сиро, на който присъствах и който, въпреки че загубихме, е едно от най-значимите лично за мен преживявания до този момент.
4. Кои са моите любими футболисти ?
Христо Стоичков, който е дал толкова много за клуба, и който никога не се е отричал от принадлежността си към ЦСКА.
Любо Пенев, който най-малкото бе един от онези истински армейци, които успяха навън, за да прославят още повече отбора ни.
Методи Деянов- един истински армеец и невероятен талант, който имаше нещастието да попадне под безмилостните и ненаказвани балтии на българските "защитници"
Бончо Генчев, Трифон Иванов, Милен Петков, Стилиян и Мартин и много други, които ме радваха и с които плаках през годините.
5. Какви възгледи имам , свързани с бъдещото развитие на ЦСКА .
Изразявал съм становището си неведнъж по този въпрос. Мнението ми е, че трябва да се направи реорганизация на цялата ДЮШ и да се стимулират талантите оттам. Другото...е другото е въпрос на пари

slept well?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да започнем по ред:

1. Не мога да определя кога точно съм започнал да подкрепям ЦСКА, имам чувството, че винаги съм го правил. В семейството аз съм единственият цесекар, даже и единственият, който се интересува от футбол. Сред най-ранните ми детски спомени е едно тържество по случай 40 годишнината на клуба, тогава ми подариха една червена значка, която и до днес пазя. Сред приятелите и съучениците пак само аз държах армейския фронт, че дори и до днес.

2. На мачове започнах да ходя като по-голям, първият май беше с/у Ботев на Армията. Рядко съм изпускал домакинство, но по принцип не ходя на гостуванията. Единствен прецедент бе , когато едно пътуване до Ст.Загора съвпадна с мач на любимия отбор там. Винаги ще си спомням мачовете с говедата заради нявероятната атмосфера в "Г", както и един с Ботев през 97г. - сигурно беше под -20 C.

3. Тук на първо място бих поставил мача с Ювентус. За него няма какво да коментирам, безспорен номер 1 в класациите на всички по-млади фенове. Следва този с Шахтьор - най-силният отбор, който сме отстранявали от тогава. И на трето място - Сервет ( средняшки отбор, но тогава имах рожден ден, и до днес тази победа е най-красивият и скъп подарък, който съм получавал ) Единственият мач, след края на когото съм плакал, беше този с/у Стяуа, не можех и не исках да повярвам, че всичко приключи за нас тогава, идеше ми да се хвърля от моста на Цариградско шосе. До сега това е и най-тежката загуба, която съм преживял с любимците си, въпреки че и по-големи дупки сме имали.

4. Христо Стоичков е най-големият футболист на ЦСКА и България от когато футболът се появява у нас. За първи път разбрах, че такъв човек съществува от едно интервю по телевизията, май беше през първия му сезон при нас. Първото ми впечатлени беше, че ми трябва преводач, за да му разбирам диалектаСлед това всички знаем как тръгна Ицо и до къде стигна.
Ако се абстрахирам от генерацията Емо, Любо, Данчо , Тригон ( защото те биха заели местата от 1 до 5 ) ще сложа Иво Андонов (дал толкова много на ЦСКА) и В.Станчев (главно заради головете му в ЕКТ). За Марто, Стенли и Велизар мога да кажа, че тепърва ще имаме поводи да се гордеем.

5. Бъдещето на ЦСКА е ШЛ, пазя надеждата, че един ден, дори и след 50 години, от отбора на сърцето ми ще трепери цяла Европа. Че един ден ЦСКА ще има повече фенове по света, отколкото в България, че ще бъдем икона на футбола. Но това са мечти, нека на първо време започнем с ШЛ

Честит 03 Март, Българи !!!

1. Защо съм привърженик на ЦСКА ?

Защото червеният цвят е цветът на боговете, защото ЦСКА е символ на победата и високото майсторство. Мъжки дух и традиции.

2. Кой е първият(първите) мачове на ЦСКА , от който(които) имам спомени - като всеки фен може да опише своите чувства и спомени след тези мачове .

Финалът за купата на България 85та. Бях дребен малчуган и повечето по-голями в квартала бяха говеда и си спомням как имаше един отбор, който запомних от този мач и той беше ЦСКА.

3. Най - великите 3 мача на ЦСКА които съм гледал в ЕКТ - всеки да опише спомените си от тях .

ЦСКА в турнирите през 88, 89, 90та. Младите Пенев, Костадинов и Великия бяха удоволствие за гледане. Извънземна класа, много над останалите.

4. Кои са моите любими футболисти ?

Христо Стоичков, Марко ван Бастен и Роналдо преди да им се ебе майката от груби завистливи селяни. Зидан е най-развитият футболист, който е имало някога според мен. Гигс, Кантона, Ромарио, Шевченко.

5. Какви възгледи имам , свързани с бъдещото развитие на ЦСКА .

Отборът трябва да се вкара в голямата игра и да остане там завинаги. В началото ще е посредствен, ще минат години и ще дръпне нагоре. Футболът се промени много и сега са годините, в които или се вписваш в голямата картинка или оставаш вън от нея за много време.

В личен план бих желал да притежавам ЦСКА ако е изгоден бизнес.
Мечтата ми е да съм собственик и да съм на трибуните когато отборът става най-силният в Европа.