|
След известен размисъл се опитах да разгранича типа на хората, които ползват компютри. Ето до какви заключения стигнах:
Ползващите компютри се делят на:
Ниво потребител, който няма нужда от компютър.
Доскоро не е докосвал компютър, все още му е непонятно защо администратора крещи до несвяст от нещо толкова тривиално, когато е решил да измие изцапаната клавиатура на мивката, или пък когато се оплаче, че огромната кутия до "компютъра" му пречи, и иска да я премести в килера (и какви са тия кабели, дето стърчат от нея). Ползва компютър по принуда, и ако не беше задължението да предава отчетите си на дискета - щеше да си живее много по-добре. Обикновено не иска да похарчи ценни пари за компютър, и недоумява защо на съвсем здравия и работещ AT486, подарен му от "един приятел" никой не иска да му инсталира Office 2003. Нуждае се от експертна намеса, за да разбере защо въпреки че има компютър, все пак не може да си отпечата на хартия току-що написаното писмо на него, и дали е нужно още нещо към компютъра за целта.
Ниво потребител, който е разбрал, че компютъра може да му улесни много живота.
Ползва компютър отскоро, и изисква от администратора да му показва как и какво да прави, за да си свърши работата. Харчи луди пари за скъпа техника, на която спокойно може да се цъка Need For Speed Underground, но набора на писмо от 20 реда му отнема целия следобед (и то само толкова, защото админа предвидливо му е инсталирал програма за правопис). Задава тъпи въпроси на всички за които мисли, че разбират от компютри, и не е сигурен дали Pentium 4 / 3.2 GHz ще е достатъчен за тетриса. Също така се чуди защо върху толкова голям монитор иконките са толкова малки. Едно време на 14-инчов екран иконките бяха поне по 3-4 сантиментра. Странно, нали.
Ниво "домашен майстор" (обикновено е хлапе на 12-14 години).
Компютъра в работещ вид не му е достатъчен. Иска да изпробва всички налични в мрежата и локалното FTP игри, дори тези, които със сигурност няма да играе. Шареният скрийн-сейвър и мърдащи показалци на мишката са задължителни. Наличието на Spy-Aware и произволното самостартиране на Internet Explorer към сайтове с реклами и порно не го притесняват въобще. Обикновено не зачита нуждите на родителите си, които искат да свършат нещо полезно с компютъра, и директорията с документите съвсем ненадейно изчезва след поредния формат на харда. Обикновено родителите в момент на отчаяние викат специалист, който да им направи нова инсталация, но 15 минути след като си е тръгнал - на компютъра вече има Counter Strike, Need For Speed, и още поне 5-6 "яки игри". Един codec-pack за гледане на филми не му е достатъчен. Твърди, че филмите насичат заради компютъра, а не заради претоварване на локалната мрежа, и файловите асоциации за AVI, MPG и MOV сочат към 10-тина програми. Този тип потребители искат мощни компютри, но представа си нямат какво ще правят с тях. Пари не изкарват, смятат обучението им по компютърна грамотност за оправдание на инвестицията.
Ниво квартален разбирач (обикновено е недоучил студент, или гимназист).
Търсят го всички комшии, щото разбира. Не взима пари - това е най-важното. Какво толкова, че еди-кое си пак не работи. Нали момчето го оправя. Разбира от всички компютри и Windows-и, наизуст знае какви чипсети има излезли на пазара тази седмица, и използва знанията си по предназначение. Може да засрами с терминологията си всеки професионалист, и да спечели конкурса за ремонт на компютъра на комшийката отдясно с големите... очи. Пари няма да и вземе - това е най-важното.
Ниво студент (специалност "Компютърни системи").
Има два компютъра. Единия вкъщи, другия в общежитието. Непрекъснато влачи флаш-памети с проекти и музика, но няма време да подреди нито едното, нито другото. В крайна сметка казва "майната му", форматира флашката, и почва да събира проектите отново. Спрял е да задълбава в размисли колко мощен процесор ще му трябва за това или онова. Предпочита да се срещне с колежки, отколкото да кисне пред монитора, щото и без това по задължение ще прекара по 30 часа да прави следващия проект.
Ниво сервизен техник (който с ремонт на компютри си изкарва прехраната).
Обикновено го хващат нервите още като чуе думите "да те питам нещо". Мрази всички потребители, обикновено предпочита да го оставят на мира, но все пак парите му трябват - търпи някак. Измислил си е цял списък с отговори на въпроса "какво му беше?", и има в репертоара си цял куп фокуснически трикове с ръце за отклоняване на вниманието на любопитните потребители. Трудно се спори с такъв тип, защото доста точно знае кое не знае, и е по-лесно да бъде склонен за по бира, отколкото за спор. Нощем сънува цветно как застрелва квартален разбирач.
Ниво начинаещ програмист (все още новак, но с амбиции).
Може да програмира поне на един език. Последния език, който е научил го смята за най-добрия език на всички времена, и се опитва да убеждава всички околни програмисти в това. Не се съобразява с факта, че другите програмисти за разлика от него имат написани проекти, с желание разяснява как се реализира еди-какъв си алгоритъм на "неговия" език. Бързината на процесора не го притеснява, дори когато трябва да се реализира сортиране на база с 10000000 записа. Крайния потребител ще чака. Нали тестовете на програмата с примерната база (100 записа) минават добре.
Ниво програмист.
Пляска се по темето и си мисли какъв голям кретен е бил, та не си е използвал времето да научи още от самото начало някой свестен език за програмиране. Както и да е. Изгубеното време не може да върне, наваксва с 50-часови маратони. Реализирал е няколко проекта, бие си главата с най-старите си проекти, стига до идеята, че е най-лесно да ги препише отначало. Когато спори с начинаещ програмист, не иска да си признава собствените заблуди навремето, а само с леки намеци се опитва да каже на "колегата" си че не е прав.
Ниво шеф на софтуерна фирма.
Какво толкова недоволстват програмистите. Нали имат работа. Щом мислят толкова време по собствените си проблеми, значи имат прекалено много свободно време. Значи dead-line срока може да се съкрати. Обикновено клиента бива изчеткан, дори когато иска 5 седмици преди крайния срок да се нанесат глобални промени по заданието. Учудващо защо програмистите толкова лесно слагат ново бутонче върху някоя форма в проекта, но твърдят, че е трудно да се премести вече съществуващо бутонче на друго място. Заплатите на програмистите са разход. Разходите трябва да се намаляват. Всеки бъг в програмния код е по вина на програмиста, и това е удобен повод да се намаляват разходите. Когато наема нови програмисти обикновено не знае какви изисквания да постави, затова поставя всякакви изисквания.
Ниво системен администратор.
Разбрал е, че няма смисъл да програмира. Всичко, което е нужно на потребителя - вече е написано от някой друг. Но е разбрал жестоката истина, че няма техника, която да не се чупи. И ето го на работното му място, и поддържа тезата, че работата във фирмата е най-добре, когато отдел "поддръжка" няма работа. Ако го заварите на работното му място точно в началото на работното му време - значи сървъра не работи. Не бива да се изискват от него никакви странични задачи, защото изпълнението им най-вероятно ще е свързано със странни ефекти и резултати. Отговорите му на най-тривиални въпроси трябва да бъдат тълкувани по специален начин, съответстващ на резултата от последния футболен мач. Обикновено шефа на фирмата не е доволен от админа, но не смее да го уволни.
Ниво преподавател по информатика.
Знае няколко езика, но по закона на Мърфи - тази година в университета има нова учебна програма, и ще му се наложи да преподава и това, което не знае. Какво пък. Нали има литература, студентите има откъде да прочетат. До изпитите има време, пък което не е успял да усвои - студентите си знаят кое не са научили. Служебните му задължения го принуждават да отговаря на зададени въпроси без да се сърди.
Ниво производител на компютри и аксесоари.
Знае, че хардуера старее заради софтуера. За него най-важното е маркетинга, и влага доста усилия в проучванията на пазара. Един и същи видео-процесор, но с различна памет - е различна видео-карта. Потребителите ще имат голям избор тази година. Жалко, че ще трябва да се бръкне с малко пари за обновление на старата "тестваща" програма, която да показва на потребителите колко по-бързи са "новите" процесори. Няма значение, че честотите на шината не пасват. Нали все пак тръгва.
Ниво асемблатори и търговци на компютри.
Ония кретени вносителите пак са ги прецакали с вноса на видео-карти. Уж все по-нови платки внасят, пък качеството даже никакво го няма вече. Добре че потребителите дето разбират са малко, иначе продукцията няма да се продаде. Ясно им е, че гоненето на мегахерци е глупост, но няма как. Трябва да следват пазара, щото има конкуренция. Обикновено стоят до късно на работа, и се прибират с главоболие от проблеми. Гламавите потребители ги изнервят до крайност, но парите им трябват - търпят и те заедно със сервизните техници. (защо ли не бяха отворили гастроном. Там поне никой не пита на колко мегахерца е салама). Потребителите идват да питат за всеки компонент поотделно на системата, която "евентуално" ще закупят, но още от вратата се разпознава купчината брошури и оферти от конкурентни фирми, която държат в ръце (не си ли заслужава да ги застреляш). В крайна сметка в някой квартален гараж са им предложили с 20 лева по-ниска цена, и толкова по въпроса. Често се случва такива потребители след 2-3 месеца да идват пак, и да се оплакват, че "еди къде си" са ги прецакали с гаранцията, и да питат дали тук няма да им помогне някой.
Щирлиц
|
(разузнавач)