Част от оригиналната версия на този концерт:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лазар Берман,
Симфоничния оркестър на берлинското радио, Ю. Темирканов

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

!!!! Много въпроси поставя този вариант (първоначалният) и може дълго да се обсъждат и сравняват сегашният вид на концерт, преработен по настояване на Рубинщайн (който ако не се лъжа след като го чува в домашна обстановка го обявява буквално за неизпълним. Чайковски приема критиката много дълбоко и го преработва. След това май и Ханс фон Бюлов го преглежда и остава потресен от силата на въздействие...) Както и да е....това е изключително, невероятно по красота произведение, доставящо огромна наслада, няма значение дали изпълнявано "отлитащо бързо" от Рихтер или "здраво уседнало" и монументално от Кисин.

Р. С
Не мога да не отбележа факта, че темпото тук е бавно и се доближава до това на Караян. А и след встъпването на клавира (отстъпващо според мен от това на втория, преработения вариант) партията, както е, грубо казано, неангажираща в началото изведнъж се учестява и овъплътява изключително много...) Хубав запис...и подбуждащ към размисъл, определено....

Редактирано от vvvkkk на 02.07.08 20:18.

Оригиналната версия е прекрасна. Струва ми се, че така съм я слушал. Продължителността на частта е 21 минути, винаги ми е правило впечатление голямата продължителност на тази част. Този концерт за пиано и оркестър е прекрасен. И се сещам колко неправилен би бил въпросът кой е най-хубавият концерт за пиано и оркестър, изобщо? Всеки си има своя чар. Това е като френската поговорка Chaque femme a ses charmes. Всяка жена си има своите чарове.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Снощи гледах по Меццо изпълнение на Берлинската филхармония на шестата симфония на Чайковски с Херберт фон Караян. Продукция на Унител 1974 с режисьор Херберт фон Караян.
Нямам думи! Такова изпълнение, такава музика, такава сила и страст! Чайковски, който е считал шестата си симфония за венец на своето творчество би бил много доволен, ако чуеше това изпълнение на Караян и Берлинските филхармоници.
Интересно, че и друг чуждестранен, неруски диригент дава много добро изпълнение на шестата симфония на Чайковски. Това е Ленард Бърнстейн.

Още от „невръстна” възраст Караян проявява интерес към Чайковски. На 22.01.1929 (едва 21-годишен) дирижира 5-тата симфония, а четири години по-късно, в началото на 1933 и 6-тата. Вън от всякакво съмнение е, че за да се подхване тази симфония от човек, ненавършил и 25 години, се иска или голям талант, или голямо нахалство, или и двете. За съжаление, първите записи на симфонията с него са от 1948 и после 1954/5, така че само от тях можем да съдим за ранните му интерпретации. Слушайки ги, това което ми прави впечатление е, че концепцията му за симфонията вече е оформена в основни линии. „Опорните” точки остават почти непромени през цялата му по-нататъшна кариера. Но още по-интересното е, че все още прозира незрелостта в отделни моменти, някаква „неравномерност” в трактовката. В този смисъл тези записи са ми безкрайно интересни и ценни.

Колкото до въпросното изпълнение от 70-те години, това е периодът на търсене на съвършения звук и желязната дисциплина, наложени върху оркестъра (Берлинската филхармония). Може би точно поради това записите от този период ми звучат студено и прекалено съвършено – особено що се отнася до Чайковски. Липсва емоцията. Споменавал съм го май и друг път – „тевтонско” звучене.

Особено място за мен обаче заемат последните му записи на Чайковски – тези с Виенската филхармония от 1984. Макар и изцяло дигитални, звучат много по-близо до духа на композитора (при цялата условност на подобно изказване). Бих се осмелил да добавя, че тук по дълбочина Караян се доближава до другия голям – Мравински. С една дума - две коренно различни и еднакво гениални концепции.

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

С удоволствие прочетох твоя коментар.
Отдавна не съм слушал шестата на Чайковски ,мисля, че за да я слуша човек, трябва настроение и нагласа, така е и с много произведения. Слушал съм я предимно с руски диригенти. Затова изпълнението на Караян ме впечатли, като че ли при него има различно звучене и каква енергия !
Интересно е твоето мнение за периода на 70-тте години на 20 век в Берлинската филхармония и за "тевтонското" звучане.

Аз не съм съгласен за записите от 70-те на Караян. За мен по-скоро тези след 1980 ми звучат стерилно и студено. Прекалено полирани и ... механични. А в периода 1970 - 1975 има уникални изпълнения, звучащи спонтанно и преливащи от енергия. Примерно цикъла със симфониите на Брамс на видео (Unitel), записи на живо от 1973 - няма друго такова изпълнение на Брамс. Същото се отнася за 4-та на Чайковски от 1971 (EMI), а пък втория концерт на Рахманинов със Вайсенберг от 1972 (и 1974 на видео) ... няма как да се опише. ... И десетки други от същия период.

Аз все още не мога да си намеря тези записи на Чайковски от Unitel. Много ми се иска да ги видя и чуя.

За Брамс съм напълно съгласен с теб, но имай предвид, че става дума за записи на живо, които винаги носят неподправен емоционален заряд независимо от качеството им в техническо отношение.

Рахманинов с Вайсенберг (и аудио, и видео) е невероятен – още повече, че за мен Вайсенберг е един от най-дълбоките познавачи на Рахманинов.

Колкото до Чайковски, 4-тата симфония – да, обаче съм забелязал, че записите с EMI звучат по-човечно от тези на DG. Когато писах за полирания звук на 70-те години, имах предвид точно шестте симфонии на Чайковски, записани с DG. Същото бих казал и за интеграла на бетовеновите симфонии от същия период – пак с DG. За тези, последните, любимите ми караянови изпълнения са от 60-те години (с Берлинската) и от 50-те с Philharmonia Orchestra. Там усещам най-силно патоса и неподправения ентусиазъм с който те са заредени.

Но всичко това е въпрос на лични предпочитания все пак : )

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

И аз ще се съглася за интегралите на Бетховен и Чайковски. Ужасно плоски записи, но до голяма степен вината е на тонрежисьора. И съм установил точно същото за DG и EMI. Винаги предпочитам Караян от EMI, техните записи са с друго звучене, не че са по-качествени, но имат някакво друго присъствие.

А сега вече като имам пълната дискография Karajan - Complete EMI Recordings на 160 диска... слушам неща, които не съм подозирал че съществуват

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност Караян прави първия си запис 6-тата симфония на Чайковски на 23.06.1939 при това с Берлинската филхармония (в периода 1938 - 1943 той записва предимно с Concertgebouw Orchestra, Amsterdam и Orchestra Sinfonica della RAI di Torino).

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Държим едни и същи 160 диска :)
Освен това, ако не си се снабдил, горещо ти препоръчвам шестте диска

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите