Минат се не минат няколко месеца и в клуба изплува тема за най-тъп , скучен , глупав, лош, малоумен, гаден, дразнещ филм... Е този път ще ви помоля да бъдете конкретни...
Всички се оплакват (е не всички ама оплаквачите го правят на доста висок глас) от клишета в американските филми. Хайде да ги систематизираме пък ако се получи нещо , ще им ги пратим на холивудчани та да ги имат напредвид за в бъдеще...
И така кажете кои са онези клишета които най-много ви бъркат в очите - в сюжета и в сценария , а ако сте по-навътре съответно и в монтажа , актьорската игра, оператароската работа , осветлението , костюмите и каквото ви хрумне...
Ще започна с най-клишираното и дразнещо клише , поне на тези дължини и ширини – ролята отредена на героя източноевропеец в средния отвъдокеански филм. Студената война свърши ама те упорито продължават да ни напъхват в някакъв неприятен калъп. Странно , но тук не живеят само наркопласьори и сутеньори и не всеки емигрирал в САЩ има като план минимум убийството на някой “туземец”. Едно от най-тъпите екшънклишетата да спомена също – в момента когато лошият е разкрит , разобличен и приклещен и очевидно се очертава да прекара няколко (десетки) години в затвора ,той успява да извади отнякъде оръжие и да принуди добрият да го ликвидира. Какво е това недоверие в правосъдната система ?
Интелектуалците – лесно ще ги познаето –задължително ще обелят някой лаф на латински и слушат класическа музика...
Отвореният финал –защо трябва толкова ОЧЕВИДНО да бъде оставяна вратичка през която да изпълзи сикуъла ?
В този ред на мисли
Очаквайте продължение (от мен , а надявам се и от вас...)


...е come il fiume
giungerai a me...

Подозирам, че тази тема ще бъде поне 7-8 страници...

Ами те са толкова много, че човек се чуди откъде да започне.. Ами дайте да изброим някои от най-старите клишета:

- Лошия винаги разказва плановете си когато си мисли, че е победил Добрите. Грр...
- Отидат ли героите в някой изоставен завод или нещо подобно, значи филма е към края си, очаква се гонене, пуцане и т.н.
- В трилърите/ужасите: детегледачката/главната героиня чува шум, отива към тъмното мазе, изпищява и... се показва котката. Като си отдъхне, веднага я нападат и изкормват.
- Винаги са ме дразнили клишетата, подобни на този за 'тъмния Балкански субект'. Загубеняка винаги е с очила, пропадналите типове са все с дълги мръсни коси и кожени якета, всички италианци са мафиоти, китайците владеят до съвършенство кунг-фу, et cetera...

Давайте още...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато главния герой си има приятелка (жена) винаги се оказва, че е заложница някому и от "нашия" се очаква да я спаси наедно със света.
"Bond. James Bond." - това нещо в различните му вариации го има в почти всеки филм.
Главния герой може да накара Михаел Шумахер (или който и да е друг по избор) да замучи от яд докато го гледа как кара. А и да се помоли на господ никога да не отива на пистата срещу него (героя с/у пилота)

За това се сещам в момента...

Ум Релия Делфин

и се сетих за очилата (тук и аз се чувствам дискриминиран :) - почти всеки филмов нацист за които се сещам е с очила.. Брей колко сол са яли тия германци навремето..
И за звуците -това е едно от нещата които така и не можах да проумея- против елементарната логика е когато чуеш някакъв странен шум в тъмното да отидеш да видиш какво става. А тия ми ти персонажи упорито отиват. дали защото не гледат достатъчно филми ?

...е come il fiume
giungerai a me...

...и всяка прислужница се казва Мария

май клишетата, които най-много ме дразнят са при хорърите, особено суперкласическото: хепиенд, главния герой и мадамата изранени, но доволни се усмихват изтерзано и се отправят към буквите и саундтрака, всичко ок, и в последния момент камерата прави някаква врътка, завой, и т.н. и показва някакъв уж дребен пропуск, който ще върне чудовището с което са се борили през целия филм. (най-живия ми спомен е за една оранжева котка на плажа :), но не помня нищо за филма, освен че беше много долнопробен)

WE LIKEE THA MOOOON!

Пропукващо се в мрачно подземие/закътано блато яйце, стичаща се от тавана на катакомбите слуз, просветващи в мрака очи - червени, жълти..., шмугваща се зад ъгъла опашка, дете, намиращо пръстена/книгата/играчката, с която сме се борили до момента...

Не обичам, когато Лошия става за последно, след като е бил хвърлен по стълбите от третия етаж, бил е изгорен, застрелян с базука,....

Дори и в случаите, когато (изненадващо) Лошият просто умира, се дразня от очакването, че ще се изправи и ще хване героинята за крака.

И защо, по дяволите, скапаната героиня минава ТОЛКОВА близо до мнимия труп на Лошия, вместо да му пусне 2 контролни изстрела в главата...

Колкото по-високо в йерархията на лошите стои някой толкова по-бавно умира.

В половината филми жените бягат, а преследвачите им си ходят най-спокойно и въпреки това ги настигат. В другата половина пък въобще не мъдат от мястото си, докато някой с цената на живота си се опитва да забави лошия.

Лошите задължително имат много силна страст към някаква форма на изкуство (било то отделен композитор или художник), за която задължително трябва да разкажат на добрия.

и т.н. (това не е края, а само края на началото...)

Това е нормално! Така де вшеки шнае, че например икономите трябва да ше кашват Игор .

Майтапа настрана, ама това ме подсети, че във всеки уестърн има по един Джо. Гаднярите обикновенно са с трибуквени имена. Умните пък имат дълги и заплететени.

Освен това интелигентноста е обратно пропорционална на сръчноста, способности за общуване с околните и вкуса за дрехи, прическа и т.н.