|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
Тема
|
Сердикийският едикт на император Галерий
|
|
Автор |
Aulus Vitellius Celsus (semper spamens) |
Публикувано | 30.04.14 15:17 |
|
Гай Галерий Валерий Максимиан /Gaius Galerius Valerius Maximianus/
На 30 април 311 година римският император Галерий издава в Сердика едикт, с който се прекратяват масовите гонения срещу християните. Това е забележителен и единствен по рода си документ, формулиращ за пръв път идеята за религиозна търпимост. Текстът му е изцяло запазен на латински и гръцки език. Издаването му се приема за повратен исторически момент, който създава условия за официалното християнизиране на Европа и света. В модерната култура той е известен и като „Едикт на толерантността”.
Така нареченият „Милански едикт” от 313 г. е подложен на критика в научната литература още от 1880 г., а от 20-те г. на 20 в. има серия сериозни публикации за уникалната значимост на Галериевия едикт от 311 г.
Галериевият едикт е издаден в Сердика. Този факт, зад който още през 1907 г. застава авторитет от ранга на Дюшен с категоричното: „едиктът без съмнение е издаден в Сардика”, е масово познат и интерпретиран в международната научна общност. Това се отразява в наложилия се от преди десетина години термин „Сердикийски едикт” или, в най-компромисния вариант – „Едиктът, издаден в Сердика и промулгиран в Никомидия”. За локализацията на събитието свидетелстват като споменатите църковни историци Лактанций и Евсевий, така и авторите, подробно описали биографията на император Галерий – Евтропий, Валесианския Аноним, (Псевдо) Аврелий Виктор, Йордан, Блажени Йероним и др.
ТЕКСТЪТ НА ЕДИКТА*
1. Между останалото, което ние постоянно правихме за ползата и благото на държавата до този момент от наша страна, ние искахме изцяло да управляваме в съответствие със законите на предците и обществените принципи, а също да се грижим за това християните, които оставиха пътя на своите прародители, да се върнат към благите мисли.
2. В резултат на това християните бяха обхванати от толкова неразумно стремление, че престанаха да се подчиняват на древните обичаи, установени за тях от предците, а по собствена воля и по собствено желание си измислиха закони, които и съблюдаваха, обединявайки със своята неразумност различни народи.
3. Накрая, когато последва нашето предписание за това те (християните) да се обърнат към древните постановления, много му се подчиниха от страх, (а) много бяха екзекутирани.
4. И понеже твърде много (християни) упорито не оставяха своите убеждения и при това ние видяхме, че както не се отдава дължимата почит на небесата, така не се уважава и християнският бог, по съображение на нашата най-мека кротост и съгласно с постоянната любов ние сме готови да окажем снизхождение на всички хора без ни най-малко колебание, разпространявайки нашето великодушие, ние постановихме християните отново да живеят свободно и да устройват своите събирания, но по такъв начин, че никой от тях да не нарушава реда.
5. С друго послание към съдиите ние възнамеряваме да укажем, какво те трябва да правят. Ето защо по нашето великодушие нека те (християните) да молят своя бог за нашето спасение, за нашата държава и за себе си, за да може навред държавата да бъде невредима и хората безметежно да живеят в домовете си.
*Превод на латинския текст на Лактанций
| |
|
с който се прекратяват масовите гонения срещу християните
само, че това не е съвсем вярно - едикта, че е издаден, издаден е, но това не спира преследванията срещу християните.
п.п. наскоро имаше предаване на дискавъри по темата.
| |
|
Пропуснал си надписа на камъка до тези текстове на стъклените плочи.
Ами Галерий умрял около времето на обнародването на едикта и затова практическо значение за отмиране на гоненията има Миланския едикт между св имп. Константин и знаеш кои негови "събратя".
...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел
| |
|
императорският едикт влиза в сила от момента на издаването му. Това да не ви е държавен вестник, бре.
| |
|
2. В резултат на това християните бяха обхванати от толкова неразумно стремление, че престанаха да се подчиняват на древните обичаи, установени за тях от предците, а по собствена воля и по собствено желание си измислиха закони, които и съблюдаваха, обединявайки със своята неразумност различни народи.
Реално, какви са ги вършили?
| |
|
"Посланието към Римляните е поставено най-напред, вижда се, по причина на важността му. То е най дългото от всичките послания, и е най-пълно и систематично в разискването на основното учение на оправдание и спасение чрез вяра в Христа. Важността му може да е пораснала, понеже то е било отправено към църквата в Рим, столичния град на тогавашния свят. "
"....От самото послание се вижда, че някои от Римските християни са били от Еврейско потекло, но че повечето са били езичници става твърде вероятно от гл. 11:13, където апостолът нарочно се отправя към тях и, за оправдание на това, казва че е призован да бъде апостол на езичниците. ..."
"V. Съдържанието на Посланието
Великата задача на посланието е изложена в ст. 16-и на глава1, “благовестието Христово, понеже е сила Божия за спасение на всеки, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника”. "
Мнението е позиционирано и няма нищо общо!
| |
|
реално конфликтът на християните с властите се дължи на факта, че първо се събират нелегално, което автоматично ги поставя извън закона /в Рим сборищата са забранени, поради опасения от бунт/.
Отказът им формално да почитат римските богове и гения на императора също се тълкува като държавна измяна. Оттам следват и репресиите срещу тях, което е нормална ответна реакция към група от хора, които подобно на юдеите отказва да се интегрира.
Християнската църква копира римските институции, но за разлика от светския характер на последните, тя е теологична. Т. е. освен че в рамките на една държава се създава втори суперетнос /т. е. християнския/ имаме наличие и на съвсем противоположна организация, която не се подчинява на римския закон, а на този, продиктуван от светите писания.
Като прибавим и отношението на християните към римския начин на живот, римската култура и изкуство /напр. унищожаване на статуи на богове и императори/, можем да придобием представа, защо нормалните римляни не им са се радвали особено. Лично аз бих ги сравнил с радикалните мюсюлмани в съвременния западнен свят, които агресивно налагат порядките и изповеданието си над мнозинството, не зачитат законите на държавата, в която живеят, и в края на краищата ще променят цивилизацията, въвеждайки свой ислямски модел /ако мога така да го нарека/.
| |
|
Знаех си, че накрая ще нахлузим бурките!
Добре де, срещу юдеите няма гонения, Юдея е римска провинция и там едва ли императорът да е налагал на евреите формално да почитат гения му и боговете му.
Защо са се заяли точно с християните и защо самите християни са си правели нелегални сбирки? Какво им е пречело да си се събират съвсем легално и открито?
Прилича малко на нашествието на мюслитата в Европа, но не баш, защото те идват от Изток, пришълци са и европейците се разграничават от тях в религиозно отношение, а християните са набирали привърженици сред местното население.
| |
|
Юдея е на границата, там всичко е било по- различно. А нелегалните сборища са били такива, защото просто легалните са били забранени със закон без значение дали на християни, юдеи, патагонци и прочие, а са били забранени поради опасенията на императора от преврат срещу него, което е разбираемо имайки се предвид историческата "традиция" в римската власт. Колкото до теологичния конфликт - християните са отказвали да участват в римските ритуали, чийто основен акцент в почитането на боговете било жертвоприношението, което според християните е вече бита карта след христовата жертва + че "да нямаш други богове ... "
| |
|
"императорският едикт влиза в сила от момента на издаването му. Това да не ви е държавен вестник, бре."
Освен това тогава не е имало вестници! Това го отбелязвам и за да изпреваря някой, който евентуално може да предположи, че в-к "Галерия" е наследник на едноимемен вестник, наречен на името на император Галерий, и издаван по време на императорството му или след него! Че то тогава дори не е имало и печатарска техника, вестникарска хартия и т.н.!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
|
|