|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
Почти позна
Казвам "почти" , понеже нито е само един , нито са чисти германци , нито само са му подшушнали .
"Лиске" , стига си се опитвала да се измъкнеш , че хептен ти се проскуба опашката .
| |
|
Хаджийо, в тази тема Римлянинът и lautaro доволно качествено ми запълват празнотите по раннохристиянска история.
Като не си в отбора на знаещите, барем не оспамвай темата с лични нападки.
Благодаря предварително.
| |
|
Е все пак тъкмо Константин е императора, който има най- голяма заслуга за стриктното спазване на едикта - споменаването му в темата е неизбежно.
| |
|
Толкова големи празноти трудно се пълнят , все пак ти желая успешно попиване и най-вече осмисляне на качествената информация .
| |
|
Докато компетентни хора пускат компетентно теми и в тях се включват компетентни участници с подплатени, компетентни мнения, нямам образователни грижи, не ме мисли.
| |
|
Алисалиса ти си задала няколко въпроса с галактически обеми и за това ще си позволя да цитирам всичко което си написала:
,,Лелеееее! Логиката ти е потресаваща:
Не може да не са били вярващи понеже са всепризнати светци значи една от причините за приемането е любовта към Бог.
Начи, първо признаваме еди-кой си за светец поради заслуги, тоест, взаимноизгодни действия и от това заключаваме, че той мисли/е мотивиран точно като нас, признавачите.
Император Константин Велики може да не е написал Библията но по негово време (Първи вселенски събор в Никея 325г.) Библията е написана. Или ако трябва да сме по-точни е бил съставен Новият Завет. Били са избрани кои книги да влязат и кои да отпаднат. Кои да се превърнат в ,,Блага вест" и кои в еретични творби.
Е така сега архонтисват. Слави Бинев дарил мильон на Църквата, следователно, е дълбоко вярващ христиенин днес, а като си направи човещината да таковата, ще го прайм светец.
Химператорът ли е свикал Вселенския събор или само е разрешил да бъде свикан и да си решават, каквото там?"
Това за което говориш (и може би питаш) няма еднозначен отговор. Но много по-важното е че няма еднозначен стил на отговаряне. За да знам как да ти отговоря трябва да знам като каква ме питаш. Като вярващ... вероятно християнин или единствено като жаден за познания човек? Първото не изключва второто в рамките на един човек но двата стила се изключват взаимно когато говорим и пишем.
Ще изчакам да отговориш на въпроса ми, а до тогава ще си позволя произволно да коментирам само тези думи: ,,Химператорът ли е свикал Вселенския събор или само е разрешил да бъде свикан и да си решават, каквото там". Много повече! Императорът е създал условията Първият вселенски събор да бъде свикан, да бъде възможен, да бъде измислен и материализиран.
А какви точно решения са взети в Никея? Е това не е толкова важно. Ако там беше решено евангелието на Юда да влезе в Библията, а Евангелието на Матея да излезе то днес вероятно днес първото щеше да е едно от най-четените страници през вековете, а второто щяхме да го търсим някъде из пясъците на Египет :).
| |
|
Като вярващ... вероятно християнин или единствено като жаден за познания човек? Първото не изключва второто в рамките на един човек но двата стила се изключват взаимно когато говорим и пишем.
Защо двата стила да се изключват взаимно? Пред вярващия християнин минават всякакви алабализми под угрозата, че ако не ги преглътне, ще го обвинят, че не вярва в Божието всемогъщество?
А с просто любознателния човек какъв стил на разговор се следва?
За свикването на Вселенския събор разбрах. Но логиката ти пак си остава абсурдна. Да твърдиш, че Константин и Елена са били вярващи в християнския Бог християни, защото впоследствие са били канонизирани за светци си е чисто впрягане на каруцата пред коня. Доколкото ми разбира главата от причинно-следствени връзки.
| |
|
Император Константин Велики може да не е написал Библията но по негово време (Първи вселенски събор в Никея 325г.) Библията е написана. Или ако трябва да сме по-точни е бил съставен Новият Завет. Били са избрани кои книги да влязат и кои да отпаднат. Кои да се превърнат в ,,Блага вест" и кои в еретични творби.
Точно тогава ще да е написана Библията.
Е да де, за да сме по точни - съставен е Новият Завет.
Кой е повярвал на известието ни? И на кого се е открила мишцата ГОСПОДНА?
| |
|
на 3 юли 324 г. - В Битката при Адрианопол римският император Константин I Велики побеждава Лициний, който се спасява зад стените на Византион.
When they had thus established their naval and military forces, Licinius encamped at Adrianople in Thrace, whilst Constantine sent for his navy from Piraeus, which was built and manned chiefly in Greece. Advancing with his infantry from Thessalonica, he encamped on the bank of the river Hebrus, which runs to the left of Adrianople. At the same time, Licinius drew up his army in order of battle, extending from a mountain which is above two hundred stadia, as far as the junction of another river with the Hebrus; thus the armies continued opposite to each other for several days. Constantine, observing where the river was least broad, concerted this plan. He ordered his men to bring trees from the mountain, and to tie ropes around them, as if he intended to throw a bridge over the river for the passage of his army. By this stratagem he deluded the enemy, and, ascending a hill over which were thick woods sufficient to conceal any that were in them, he planted there five thousand archers and eight hundred horse. Having done this, he crossed the Hebrus at the narrowest place, and so surprised the enemy that many fled with all their speed, while others, who were amazed at his unexpected approach, were struck with wonder at his coming over so suddenly. In the meantime, the rest of his army crossed the river in security, and a great slaughter commenced. Nearly thirty thousand fell; and about sunset Constantine took their camp, while Licinius, with all the forces he could muster, hastened through Thrace to his ships.
As soon as day appeared, the whole army of Licinius, or as many of them as had fled to the neighbouring mountains and vallies, together with those that Licinius through haste had left behind him, surrendered themselves to Constantine.
Zosimus, Historia nova, L. II.
| |
|
ценна тема, благодаря. наистина ми беше интересно да науча това.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
|
|