В подкрепа на семейството / Религия и мистика / Християнство

за някои от практическите измерения на брака:

БРАКЪТ Е ДИКТАТУРА – ПРАВИ ТЕ ДЕБИЛ И ТИ СЕ ДЪРЖИШ КАТО ТАКЪВ
Евгений Дайнов

Парламентът се занимава с узаконяването на съжителството и приравняването му към гражданския брак, докато държавата потъва, омотана в корупция, управленска немощ и мутренска наглост.

Депутатка цитира римското право, според което жената,

АКО ТРИ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ НОЩИ НЕ СЕ ПРИБИРА ПРИ МЪЖА СИ –

значи е сложила край на брака. Огнян Герджиков обещава, че когато след 60 г. бракът ще е отмрял, той ще напомни на залата сегашното обсъждане. От "Атака" пък се разяриха, че предлаганият законопроект щял да накара хората да съжителстват "като маймуни".

Тези занимания добре или зле говорят за Народното събрание?

"Зле!", ще отсекат оптимистите, които се надяват парламентарното мнозинство да се захване с проблемите, които бутат държавния кораб към дъното. "Добре", ще кажа обаче аз, защото съм песимист.

Не съм очаквал от тройната коалиция друго освен провал на членството на България в ЕС. Затова единственото читаво нещо, което може да свърши парламентът преди разпада си, е да приеме някакви цивилизовани закони.

На фона на убийствата и кражбите все пак трябва да се реагира и на дългосрочни процеси, променящи начина, по който хората живеят един с друг. Факт е, че половината от децата в България не се раждат в рамките на граждански брак, а над половината от хората под 30 живеят заедно на семейни начала, без да са подписвали. От глупост ли го правят, от липса на патриотично възпитание - или поради други причини?

БРАКЪТ НЕ Е ЗА ВСЕКИ

Най-малкото, дайте си сметка за следното. Когато влизаш в брак, всички ресурси на държавата и на традицията са впрегнати да те вкарат в ярема по максимално бързия начин. Никой не ти казва например колко трудно ще се напуснете – чрез развод – ако решите, че вече не можете заедно. Дето се вика, на цигарите пише, че пушенето е опасно, а на входа на брака няма никакво предупреждение! Само някакви милозливи лелки и сълзливи речи в ритуалната зала и тостове подир.

Никой не те предупреждава и за това, че ако тръгнете да се разделяте, всичко, което сте добили заедно по време на брака, принадлежи еднакво на двама ви. Ако някой се запъне, настава ад. И да искаш

ДА СИ ТРЪГНЕШ САМО С КИТАРАТА НА ГРЪБ, НЯМА ДА МОЖЕШ.

Отсрещната страна може да поиска да ти откачи грифа и да си го задържи за себе си.

Когато се жениш, никоя инстанция не ти казва: "Абе, я премисли до три пъти, пък после отрежи!" Когато обаче тръгнеш да се развеждаш, се започва: първо дело за помирение, второ дело за помирение, та чак на третото те пускат по живо-по здраво да продължиш по пътеките на живота. В брака влизаш главоломно и със затворени очи, а всички около теб те бутат да подпишеш. Излизаш обаче само с адвокати. Е, на този фон не е ли огромно облекчение да можеш да излезеш така, както си влязъл – по взаимно съгласие между възрастни и отговорни хора? Ако са достатъчно възпитани, няма да се налагат адвокати. А ако не са – адвокати и бездруго киснат на всеки ъгъл...

Всички тези трагедии се отнасят предимно до християнския модел на брак, при който се приема, че двама души се вземат завинаги и до смърт. Затова на католиците например на практика им e забранено да се развеждат. Освен това целта на християнския брак

НЕ Е ЩАСТИЕТО НА МЪЖА И ЖЕНАТА, А ПРОИЗВОДСТВОТО НА ДЕЦА

Затова папата продължава да забранява ползването на каквито и да е защитни средства при секса, както и абортите. Не сегашното поколение е важно, а следващото...

Разбираемо е защо и как е възникнал този модел. Неговата цел е била да се сложи край на разюздания промискуитет, последвал падането на Римската цивилизация и породил практиката децата да бъдат изоставяни като котета. Това е, разбира се, похвално, но условията вече са променени и почти нищо от първоначалната проблемна ситуация не е останало в сила.

До голяма степен християнският модел е бил възможен допреди 3-4 поколения. Семейството е било основата на сигурността, че ще има какво да ядеш. Всички са се трудили да произвеждат яденето. Тати оре, мама жъне, децата прибират. А през зимата – тати цепи дърва, пали печката и се грижи за животните, мама готви и чисти, децата помагат и на двамата според възрастта си.

Днес обаче е друго. Всеки в семейството е личност и има правото да реши, че вече не иска да бъде там. И тръгването му не излага на риск живота на останалите.

Производството на деца пък отдавна не е единствената цел на събирането между мъжа и жената. Целта е щастието на всички участници и ако някой престане да бъде щастлив, трябва да бъде пуснат да си търси щастието другаде.

Да не говорим за физическата неизпълнимост на християнския брак в чистия му вид. Когато е възниквал, е било ясно, че е за цял живот. Няма начин да не е бил, защото "цял живот" е означавало просто да не изоставяш децата си, преди да пораснат.

ЖЕНИШ СЕ И РАЖДАШ НА 20, А КОГАТО ДЕЦАТА СТАНАТ НА 20

и вече нямат нужда от теб – ти си умрял. Лесна работа. Сега обаче когато децата са на по 20, ти си на 40. И изобщо не си умрял. Те си хващат пътя, което би трябвало без драми да можеш да направиш и ти, ако вече не си щастлив в брака си.

След като християнският модел на брак е вече на практика невъзможен, съвършено прави са онези парламентаристи, които се позовават на нехристиянски модели. Има какво да научим от тях. Римляните признават за семейство онези двамина, които живеят заедно повече от година - и признават развода, когато жената пренощува три пъти при някоя приятелка. Според Корана пък, ако една жена се обърне към Мека и

КАЖЕ ТРИЖДИ: "РАЗВЕЖДАМ СЕ", РАЗВОДЪТ Е ФАКТ.

Няма делби, адвокати, съдии със загрижени физиономии, тъщи и девери, хващащи се за сърцата си, и подобни сценки от самодейния театър.
Семейството е работа за възрастни и отговорни хора. Бракът обаче е вид външен контрол. Слагат те в клетка, защото приемат, че си дебил и няма да стоиш мирен без външна принуда. А щом те приемат за дебил, най-лесно е да действаш като такъв. Да биеш булката, опипваш комшийката и подритваш децата.

Отпадането на външната принуда връща отговорността към теб самия и така те прави почтен човек. Демокрацията е илюстрация на това положение. Стоварва отговорността за живота им върху хората, докато

ДИКТАТУРАТА ИМ Я СПЕСТЯВА.

Затова винаги ще има хора, които ще искат диктатура и ще гласуват за съответните партии.

Онова, което се предлага със законопроекта за съжителството, е същото. Нека онези, които нямат нужда от външна принуда, да могат да живеят заедно без нея. А онези, които предпочитат държавата да им казва какво да правят – да имат възможността да застанат пред милозливата леля общинарка и да подписват в ритуалната зала пред хлипащи роднини. Свободата винаги решава повече проблеми, отколкото създава.

(24 часа, 27 септ. 2008 г., стр. 9, 10)