Богът е едновременно една личност и три личности? / Религия и мистика / Християнство

К. Ван Тил, Систематична теология, стр 229, (http://www.vantil.info/articles/vtfem.html#AIV2):

„Ние утвърждаваме, че Бог, т.е. целият Бог [или: Божествено същество, м.б.], е една личност. [...] Дори и вътре в онтологичната*1 троичност, ние трябва държим, че Бог е числено един. Той е една личност [...] Бог не е [просто] същност, която има индивидуалност(личност); Той е абсолютна индивидуалност(личност)“

*1 отнасящ се до природата на съществуването

Защитник на Ван Тил казва:

Прието е [букв. „казва се“, м.б.], че има противоречие когато се твърди, че нещо е А и не-А по едно и също време и в един и същ смисъл. Тъй като Ван Тил се е придържал към традиционното учение за Божията „безвременност“, ние можем да пренебрегнем условието за „по едно и също време“. Затова трябва да заключим че, тъй като Ван Тил категорично е отхвърлил идеята, че Християнската истина включва истински противоречия, то той е твърдял, че Бог е една личност и три личности в различен смисъл.

Какви са тези различни смисли? Къде [точно] и как трябва да се прави разлика? Разбира се, Ван Тил не е уточнил, неговата идея е, че ние не можем да посочим разликата, като „крайни“ същества, и затова ние трябва да останем доволни с едно явно противоречие (поне за сега).

Ако изобщо има „безвременност“ (защото, какво ако времето, е част от същността и естеството на Бога, както напр. любовта или мъдростта му?), то нима защитника на Ван Тил познава свойствата на тази „безвременност“, че да твърди, че нещо, което е противоречие там където има време, задължително не е противоречие там където няма време (ако изобщо има такова „там“), или може би понеже „там“ е „безвременност“ то няма проблем Богът например да е вечен и да не е вечен, понеже нали то там няма време и вече няма проблем нещо да е А и да е не-А едно-“безвременно“ и в един и същ смисъл.

Тъй като в случая защитникът на Ван Тил смята, че именно самото естество на времето (и неразбирането на „крайните“ хора) поражда проблема да се приемат твърденията на Ван Тил, то някак си излиза, че ако мислено наложим противоречивите във „времието“ Ван-Тил-ски истини за същността на Бога (които били непротиворечиви в „безвремието“), към „времието“, то вероятно ще се получи, че от време на време Богът ще е ту една личност ту три личности.

Няма да коментирам споменатите мотиви на Ван Тил, защото те (било добри или зли) не са гаранция за истинността на твърденията му.

Напр. Г. Исус казва, че ще дойде време, когато всеки, който убива неговите ученици ще смята, че по този начин служи на Бога, а желанието да служиш на Бога е добър мотив.

На практика, защитника на Ван Тил, експлоатирайки неоснователно Божието всемогъщество и премъдрост (понеже не Богът, а Ван Тил твърди тези неща), свежда нещата до там, че поради (евентуално) добрите мотиви на Ван Тил, трябва да вярваме твърденията му, а и понеже единственият правилен изход от проблема, който адресират мотивите на Ван Тил бил: „Богът е едновременно една личност и три личности“.

Единственото място от Писанието, на което защитника на Ван Тил се позовава в защитата си (макар, че казва, че Ван Тил цитирал и още. Надявам се някой да ги посочи) на Ван Тил (в смисъл, че въпреки твърденията му той бил правоверен) е, че Ван Тил вярвал в

Второзаконие 6:4
Чуй Изрел! ГОСПОДАРЯТ, нашият Бог, е един ГОСПОДАР!

(или Чуй , Изрел! ВИНАГИ-СЪЩЕСТВУВАЩИЯТ, нашият Бог, е един ВИНАГИ-СЪЩЕСТВУВАЩ! )

Но всъщност Второзаконие 6:4 изобщо не доказва, че Богът е едновременно една личност и три личности.

Второзаконие 6:4 дори не подкрепя Атанасий и декларацията създаден в Никеа (а и последвалите я) , що се отнася до същността на Бога в разглеждания смисъл.

Напр. Павел, пратеникът на господаря, разбирайки много по-добре от Ван Тил Второзаконие 6:4, казва:

1Кор 8:5 Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, както има много богове, и господари много, но за нас има само един Бог, Бащата, от когото е всичко, и ние за него, и един господар, Исус помазаника, чрез когото е всичко, и ние чрез Него.

Евр 1:1 Богът, който много пъти и с много начини говори в старо време на нашите деди чрез пророците [си], в тези последните дни ни говори чрез сина [си], когото постави наследник на всичко,

Йн 17:3 А това е вечен живот, да познаят тебе, единствения истински Бог, и Исус помазаника, когото си пратил.

Йн 8:54
Отговори Исус: Ако славя аз сам себе си славата ми е нищо: Баща ми е, който ме слави, за когото вие казвате, че е вашия Бог; и не сте го познали, но аз го познавам: и ако река че не го познавам ще бъда подобен вам лъжец; но аз го познавам и думата му държа.

Това пише. Това казват святите Божии книги.

За Павел е ясно написано, а за вас само един Бог ли има?

Добре, кой е Той? Този на Ван Тил, на Атанасий и Никейската декларация, или на Св. Писание и на Павел?

Или г. Исус (а и Павел) нищо не разбира от „правоверно“/“православно“/“католическо“/“реконструирано“/и т. н. „християнство“? Ами да, как ще разбира, когато никога не е говорил за вяра в християнската религия, а е говорил за вяра в него и в неговите думи, които му ги е дал баща му за да ни ги даде.

Не мога да не предположа, че ако доста векове по-късно същият този Павел на живо кажеше на „неподходящо“ място, това, което е казал в писмото си до учениците в Коринт, щеше да бъде изгорен или убит с камъни, зависи от „Божия“ служител

Добре, понеже не ми е лесно да бродя из интернет за да събирам откъслечна информация за твърденията на Ван Тил и на други, и винаги рискувам да не намеря най-същественото, казано от тях по въпроса, ще поставя нещата по този начин, за да се посочат конкретни цитати и от Ван Тил, и от други, а и от Писанието, които утвърждават или отхвърлят твърденията на Ван Тил, и за да се види ясно има ли основане в Св. Писания за тях:

Твърдението че, Богът е едновременно една личност и три личности е лъжеучение/заблуда/ерес.

Аз се заблуждавам? Добре, нека да е така, но обяснете и докажете със Св. Писание

ЗАЩО мислите така?

иначе вярата ви е основана на човешки теории и „мъдрувания“, а не на Божиите думи.

.

И така Aux: Какъв Бог е този Бог на Библията? Личностен Бог. Той съществува във вечността; появата на човека беше в определен момент във времето. На Бога не Му е липсвало нищо, когато човекът не е съществувал. Той не е бил самотен, както някои езически митове за сътворението ни казват. Той не е бил самотен, защото е имал общение. Ние не се занимаваме с едно неделимо, изолирано същество; ние се занимаваме с Личности, които съставляват една Личност.

Когато Бог обяви създаването на човечеството, Той каза: “Да направим човека по Нашия образ, по Нашата прилика: и нека владее. . .” (Битие 1:26а). Когато бунтовниците при Вавел започнаха са строят своята кула, паметник на тяхното единно световно правителство, Бог каза: “Елате, да слезем, и там да разбъркаме езика им, така че един друг да не разбират езика си” (Битие 11:7). “Елате,” каза Бог; и Те слязоха. Но Те слязоха като една Личност – една Личност, но повече от една Личност, в пълно общение.

Първата глава на Битие ни казва: “А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина беше върху бездната; и Божият Дух се движеше над водата” (Битие 1:2). Четем също за Адам и Ева: “И при вечерния ветрец чуха гласа на Господ Бог като ходеше в градината . . .” (Битие 3:8а). Но Бог е Дух (Йоана 4:24). Може ли Дух да ходи? Думите показват, че този Бог съществува в няколко Личности.

Старият Завет не казва конкретно колко Личности съставляват Божеството. Новият Завет казва: Баща, Син и Святия Дух. Святият Дух остава в основата на Неговите взаимоотношения с хората. Христос каза на Своите ученици: “Това ви изговорих, докато още пребъдвам с вас. А Утешителят, Святият Дух, когото Баща Ми ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал” (Йоана 14:26). Отново, Христос каза: “Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз; защото ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви Го изпратя” (Йоана 16:7). С други думи, Бог Отец ще изпрати Святия Дух, но Христос също ще Го изпрати. Святият Дух е изпълнител, който има особена роля в новозаветните времена. Той утешава Божиите хора през времето, в което Христос отсъствува.
Христос също каза: “А когато дойде оня, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, ще говори, и ще ви извести за бъдещите неща” (Йоана 16:13). Святият Дух ходатайствува пред Бога заради нас: “Така също и Духът ни помага в нашата немощ; понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания” (Римляни 8:26). Той е скрит, но върши важна работа.

Кой е най-важният от трите Личности? Това, което трябва да се каже от началото, е, че и тримата са еднакво важни, защото всички те имат едно и също естество. Те са, по думите на един християнски философ, взаимно съдържащи се. Това означава, че всеки от тях знае всички неща; че всеки от тях е напълно открит за другите; че имат едни и същи цели, упражняват една и съща власт и се уважават еднакво един друг. Те са равностойни, но не са тъждествени, защото се различават един от друг. Християните обикновено казват, че вярват в един Бог в три Личности, но езикът е недостатъчен тук.

Това, което знаем, е, че има един Бог: “Слушай, Израилю; Йеова нашият Бог е един Господ” (Второзаконие 6:4). Но в същото време, когато следователите разпитваха Исус относно Неговите претенции за божественост, Той потвърди Своята пълна божественост. “Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Помазаникът, Синът на Благословения? А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкият Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смърт” (Марка 14:6164). Юдейският Синедрион, върховният съд на юдеите по времето на Исус, знаеше точно какво Исус се опитваше да твърди за Себе Си и Той беше готов да го потвърди пред Синедриона. За другите неща Той мълчеше.

Отново и отново тези, които отхвърлят християнството, твърдят, че Исус е бил само човек, но не и напълно божествен. Или казват, че е бил почти божествен, или е станал божествен, но от самото начало не е бил напълно равен с Бащата. Това е вековната грешка на субординационизма. Тя се опитва да постави Христос под Бащата по отношение на Неговото същество, власт, слава или чест.

Но Христос не призна ли Своята подчиненост под Бога Баща? Не казваше ли непрекъснато, че върши работата на Баща Си? Когато се молеше в градината, нощта, в която беше хванат от властите, Той се молеше с тези думи: “Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не обаче каквото Аз искам, но каквото Ти” (Марка 14:36). Но Той също каза, “Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Бащата” (Марка 13:31-32). Той потвърди вечността на Своите думи, но заяви Своето незнание за деня на съда. Какъв извод можем да си направим от всичко това?

Теолозите се борят с тези видими парадокси и най-доброто, което са постигнали, е това: Триединството е съставено от равнопоставени Личности, но от гледна точка на техните дейности по отношение на създанието те имат различни функции. Те са равни в естеството си във вечността, но подчинени по функции в историята. Бог изпрати Своя син да изкупи хората. Исус каза, “Аз съм пътя, истината и живота; никой не идва при Отца, освен чрез Мене” (Йоана 14:6). Но Той също каза: “Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Баща ми, който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден” (Йоана 6:44). Има взаимност в целите, но разлика в историческото изпълнение на техните съответни задачи.

Нещо повече: Бог е едновременно един и много. Бог е Той и Бог е Те. Бог действува като една Личност, но Той е и три Личности. В самото естество на Бога имаме и индивидуализъм, и колективизъм (корпоративно същество). В самото Божие естество имаме теологичната основа за разрешаването на древния философски проблем, а именно, “проблемът за единия и многото.” Човекът в своята същност индивидуалистичен ли е или колективистичен? Библията ни казва правилния подход към този проблем: човекът, както Бога, е едновременно индивидуалистичен и колективистичен. Ние не смеем да наблягаме на едната страна и да изключваме другата

От тази доктрина следват изключително много обществени приложения, но Aux с ограниченото си мислене, не само че не може да ги разбере, но освен това тръгва да пише глупости за Ван Тил, без дори да разбира и капка от това, за което ни пише Ван Тил.

И така Aux, недей да ръсиш мозък. Мисля, че доста трябва доста да попрочетеш преди да тръгнеш да пишеш за Ван Тил. А и сайта, който си ни препоръчал далеч не блести с християнска ортодоксалност.