Зная, че всеки един от нас знае, че е грях и т.н. Обаче въпросът ми какво би трябвало да бъде отношението ни към хората с гей ориентация? Повдигам този въпрос, тъй като снощи гледах една серия на Спешно отделение, където героинята (Кери) се среща с родната си майка, която я е оставила за осиновяване. Тъй като съм гледала част от предишните серии, тази героиня ми е особено симпатична. Но, чак в тази разбрах, че е гей. Майка и беше типична протестантка. Започна да и цитира стихове, да и казва как тя била избрала своята ориентация, докато Кери твърдеше, че е родена така. Накрая и каза следното: " Не искам твоята л\бов, без да ме приемаш".
Та се замислих за себе си. Как бих реагирала към хората с подобна ориентация и почти автоматично се видях в ролята на майката. И да ви кажа ли честно? Не се харесах.
Та продължавам да мисля по въпроса. Как ние като христяни да приемем гейовете? Без да се отвращаваме, ингнорираме и пр. Как всъщност да ги обичаме?

Господ е Нещо много по-вече от баща и от майка за всеки един от нас /а дали е въобще уместно да си позволявам да правя опит за някакво сравнение/.

Мисля, че ако се опитваме поне "малко от малко" да се стремим да изпълняваме Христовите заповеди, то щяхме да правим опити да приемаме и обичаме не само ближните си, но и враговете си.

Лично за себе си мога да споделя, че не мога да бъда пример за християнин - точно обратното . . .

Бог е Любов и Неговата любов е безмерна. Но нека все пак не забравяме, че дълготърпението Му има граници . . .

С поздрав най-сърдечен

Редактирано от Eжko_ на 12.04.05 18:24.

Имам подобен проблем.
Много близък човек (жена) от семейството е с такава ориентация.
И знаете ли? Не ми пука.
Винаги съм обичала този човек, и каквито и наклонности да има, за мен е важен човекът, а не с кого си ляга.
В тези среди също има чувства, страдание, изневяра, лоялност, вярност, - всичко е като при нас. Няма единствено прокреация. И въпреки, че не разбирам тези хора, не мога да ги отхвърля.

Ако един ден синът ми дойде при мен и ми каже - мамо, аз съм гей... аз няма да имам избор, нали?

Мога да го приема или да го отхвърля.

Но според мен на него самият би му било достатъчно трудно, защо да го лишавам от подкрепата си, защо да го третирам като изрод - аз, собствената му майка? Ще го приема.

Никой не е станал по-глупав от това, че е попитал...

Здравейте, suczka

Мисля, че ви разбирам. . . донякъде.

Но вижте - представете си, моля Ви, че сте майка /съвсем хипотетично/ на един престъпник - например, на един мъж, който е убил по най-зверски начин едно мъничко момиченце ненавършило 7 годинки.

Не само Вие, но и много други майки /на Ваше място/ биха защитавали "със зъби и нокти" детето си, само и само то да "отърве кожата".

Но това ли ще е справедливостта . . .

Помислете си също и за това: когато двама гейове говорят за любов помежду си, - а същевременно са способни да стигнат /и стигат/ до най-низки извращения , - дали тези чувства не са продукт именно на СТРАСТИТЕ. . .

Това последното го казах неслучайно, във връзка с "хуманното" чувство за изневяра, което споменахте, сякаш между другото . . .


С поздрав най-сърдечен

Редактирано от Eжko_ на 12.04.05 18:48.

с много святост и с много любов.

те трябва да разберат недвузначно, че се отвращаваме от това което правят и че същевременно много ги обичаме.

трябва с божия мъдрост да се намери начин и двете да им бъдат ясни.

ако имаш възможност купи си от Amazon.com "Legislating immorality"

death comes first. then resurrection life.

Мнението ти беше изтрито, понеже говореше с груб тон за хомосексуалистите и даваше неподходящи сравнения. Пратих ти го на лични да си го саморедактираш.

Редактирано от White Raven на 12.04.05 22:59.

всъщност християните не трябваше ли да разделят т.нар. грях от този който го прави, т.е. по принцип да обвинят нещо за неправилно, но да оставят този който го прави да продължава да си го прави? ако е така обаче аз виждам потенциален проблем - според библията убийството и кражбата са грехове, нали? трябва ли тези хора да се оставят да продължават да убиват и крадат? въобще, християнството толерантно ли е към, как да кажа, извършителите на обществени престъпления?

не съм много сигурен дали хомосексуализма може да се определи като обществено престъпление и престъпление въобще, но ако християнството го обвинява за такова, тогава предвижда ли то някакви мерки за извършителите?

Редактирано от White Raven на 12.04.05 23:00.

а? това го пише май и в библията, ама в стария завет. ти нали мразеше библията, или поне чифутите - ми и те като теб са за утрепване на обратните...

Повдигам този въпрос, тъй като снощи гледах една серия на Спешно отделение, където героинята (Кери) се среща с родната си майка, която я е оставила за осиновяване. Тъй като съм гледала част от предишните серии, тази героиня ми е особено симпатична. Но, чак в тази разбрах, че е гей.

Тук няма ли някаква грешка? Май искаш да кажеш "лесбийка".

А колкото до това какво трябва да е отношението - не съдете, за да не бъдете съдени. Защо не такова отношение?