последователно.

Докато живеех при родителите си, гледахме два котарака- Пешко и Алби.
През декмври 1993 г. големият син беше
блъснат от микробус на пешеходна пътека. Психолозите препоръчаха да си вземем животинче. Взехме кокер. Невероятен беше. Разболя се, беше голямо мъчилище. дадохме го едни хора. Жена ми ме прати са го крада.
После си взихме един котарак-Силвестър старши. Някакво диво животно го изяде, защото живееше на вилата. Взехме си от последното му котило Силвестър младши. Лятото живееше на вилата с тъста и тъщата. Всичко беше добре, докато през една зимна вечер децата не го научиха да си отваря вратите.
И него ги изяде нещо.
През м. март 2003 г. от едно котило изпълзя едно рижаво коте-Алби. беше невероятно интелигентен.
Почина преди да навърши 5 г. от камъни в бъбреците.

Аз останах с впечатление, че сега живеете в апартамент. Ако приберете котето, няма да има опасности от зверове и др. Ако го храните с прясна или висококачествена комерсиална храна, няма да има риск от камъни в бъбреците. ОК?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проблемът със СОТа е решим. Аз имам от 6 години котка (над 4 кг) и СОТ. Оставяте и отворен само някой коридор или стая (според това, къде е котешката тоалетна). Слагате в тази стая или коридор "животински" датчик. Тук проблем може да има, ако има шкаф близо до датчика (котето няма да пропусне да се покатери на него) - тогава датчикът се премества, пренасочва или чувствителността му се намалява.
Все пак средно 2 пъти на година котката активира алармата.

Лучше гор могут быть только горы, на которых еще не бывал...