Не бих казал, че това ме тревожи особено, но все пак да попитам - нормално ли е на коте на 2 месеца почти да не му се чува гласа? Обажда се само когато нещо не й е по вкуса - или сме я оставили сама дълго време, или храната в паничката е свършила и никой не е забелязал, или в момента някой от нас я гушка, а тя иска да слезе на пода. Иначе е невероятно жизнено и енергично коте, когато не яде и не спи просто не се спира на едно място, постоянно играе и си измисля все нови и нови забавления. Но...рядко чуваме котешкото й "мяу". Иначе щом я гушне човек и тя самата, поизморена от игрите си, също иска да се гушне, "пуска моторетката". Та да попитам - възможно ли е това да е въпрос на характер, или все пак да обърна внимание на ветеринарите върху този факт?

Редактирано от Haunter™ на 04.06.09 00:30.

Според мен е въпрос на характер. Както при хората има приказливи и мълчаливи - същото е. Моят котак също е много мълчалив и за нас е истински празник като чуем ниския му мъжки глас "Мауууу.." и все ни се ик.ска да "приказва повече, но - не. Такъв си е. Характер.

От друга страна като ходя на вилата храня една селска котка там. Тя е толкова словоохотлива, че направо прекалява - един писклив гласец и не спира да мяука за щяло и нещяло. Така че е по-добре да е по-мълчаливичко. Иначе е голяма досада.

Такива са си, някои мяукат, други не. Няма нищо страшно.

Аз ти казах вече - късметлия си ти с мълчалива котка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина голям късмет имате, но не свиквайте - преди да се усетите може да се "разприказва" и да не спре.
Нали знаеш децата, които проговарят по-късно, че цял живот не млъкват и на сън.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Забравих да спомена следното - в котилото, от което взех Леа (моята сладурана), бяха 4 котенца. Всъщност е трябвало да са 5, но едното се е родило много слабичко и не е оцеляло. Както и да е, запознах се с хората, които приютиха другите 3 мъничета, и те са точно като Леа - жизнени, игриви, хранят се нормално, развиват се нормално, но са мълчаливи. Възможно ли е това да се дължи на тъжната предистория, която все още не съм разказал? Ето я:

Тези 4 котенца остават сирачета на 3-седмична възраст. Хората, при които са родени и от които ги взехме, живеят в къща с двор и майката често е излизала навън. Един ден я намират убита на тротоара пред вратата, ударена с камък или някакъв тъп предмет. Що за изроди са извършили това, сега не ми се коментира. В този момент котенцата са на 3 седмици. Добре, че вече се бяха изправили на крачетата си и бяха започнали да се хранят самостоятелно. Това е накарало хората преждевременно да пуснат обявата, защото нямат физическата възможност да се грижат за 4 котета-бебета.

Ветеринарят каза, че котето е в блестящо здраве и че нямам поводи за притеснения, просто някои по характер са си по-тихи и не вдигат гюрултия за щяло и нещяло, но знам ли... това, че е мълчаливо (както и другите) дали не се дължи на ранното осиротяване?

Ето я Леа, на 09.06.2009 става на 2 месеца (снимката е от преди няколко дни):

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Haunter™ на 07.06.09 21:38.

Голяма е сладуранка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно е възможно, наистина, да е мълчеливо, защото е останало сираче от малко.
Но не го мисли, чак толкова.
Прави ми впечетление, че котките ми, които не са били сирачета, а са имали напълно щастливо детство си бяха мълчаливи.

Нещо напоследък, са се разприказвали повече от допустимото и това е за Кремена, която вече е 7 годишна.
Много се разбърбори тази опашата, даже става досадна.
Като дърта бабичка опява по цял ден!