Съжалявам много за прекрасната котанка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямаш представа колко добре те разбирам и искрено ти съчувствам.

Каквото и да ти напиша, би било клише, но въпреки това исках да изразя съпричастието си, защото винаги, когато чуя или прочета подобно съобщение, очите ми се пълнят със сълзи.

Почивай в мир, мила непозната писанке!

Прекрасна е... и няма начин да не е усещала колко много я обичате.

Благодаря

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

толкова пъти исках да ти напиша нещо, докато четях постовете и колкото пъти да започвах, толкова пъти не знаех как да опиша колко мъчно ми става само като си помисля какво е да не те посреща любимото коте!
Да не чуеш драскането по вратата и алармата, която пуска още щом ти познае стъпките от далеч, да не те поглежда с очи, които осъвместяват толкова обич и непроницание, същевременно.
Да не проверяваш първо дали има храна в купичката и вода, преди да си измила още зъбите сутрин.
Да не усетиш топлото телце близо до своето, когато заспиваш.
Да няма кой да те ближе по миглите, когато плачеш...

Толкова добре те разбирам и толкова силноти съчувствам, разкплаках се докато четох какво си написала...и много, много се надявам отново да откриеш любовта в коте...защото навън е пълно с душици, които чакат кому да дарят привързаността и да направят жилищата ни домове

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво мога и аз да кажа...
МНОГО сили ви трябват в такива момнти...
Дано почива в мир котинка...

чета и сърцето ми се къса, а като видях снимката вече не издържах, не мога да спра да плача

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приеми и моите съболезнования.
Преживяхме същото преди 2 месеца с котарака ни Мошо, както и преди 6 години с кученцето ни Ирка. Розата, която посадихме на гробчето на Ирка (преди два дни ходих да я подрежа за зимата), беше пуснала клони, дълги 3-4 метра, излезли над лозницата и си цъфтят отгоре. Такава беше и Ирка, много жизнена и упорита.
И вие ще помните вашата Саричка винаги. Горе главата. Нашите близки същества, които са си отишли от този свят, живеят в по-добрия и ни помагат един ден и ние да заслужим да отидем в по-добър свят.

Чела съм за Мошо...Съжалявам,не знаех,че си е отишъл от този свят.Дано да играят сега някъде със Сарка,в техния котешки рай.....

Прекрасно е да се усмихваш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Позволявам си да пейстна това от друг форум:

"Моста на дъгата ...

Точно досамия рай, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.

Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни.

Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.

Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо.

Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.

И тогава минавате под Моста на дъгата.

Заедно завинаги..."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите