Митовете за бременни, бебета и котки / Общества / Любители на животните / Котки

я я? стана ми интересно как с лежане месеци наред установиха алергия към "половите хормони на котките". това е възможно най-изчистен вариант на "обичам котенца, мразя котки".

а ЛаГата ако потърсиш ще видиш че аз съм написал в този форум повече за токсоплазмозата от колкото са всичките ти мнения на теб. жалко че тая търсачка никой не я ползва за нищо.
ето един материал който съм пускал преди време все пак. дано на някой му заработи сивото вещество.

Токсоплазмоза (Toxoplasmosis)

Токсоплазмозата е зооантропоноза - заболяване общо за животните и човека. Причинител на заболяването е Toxoplasma gondii - облигатен вътреклетъчен паразит със сложен цикъл на развитие.
Формите, през които преминава в развитието си са: ендозоит, мерозоит, цистозоит и псевдоциста в междинните гостоприемници и шизонт, гамети и ооциста в крайния гостоприемник.

Крайни гостоприемници са котките и всички останали представители на сем. котки. Междинен гостоприемник са човекът, всички останали бозайници и птиците. Котката може да е и междинен гостоприемник. Крайните и междинните гостоприемници отделят със слюнката, урината, фекалиите и млякото инвазиоспособни токсоплазми.

Заразяването може да стане орално - за хората при консумация на замърсени със спороцисти (от котките) храни. При консумация на сурово месо от заразени животни (свине, говеда и т.н.), опасно повече за котките.

Особено опасно е ако бременни жени поемат ооцисти от котка, особено в началото на бременността. Стига се до аборти и уродства на плода.

Друг начин на заразяване е чрез контакта с животните напр. при галене.

Възможно е и заразяване чрез кръвосмучещи и артроподи (кърлежи), но е много рядко.

Условията за широко разпространение на токсоплазмозата са: големият брой животински видове, в които паразитира, начинът на заразяване, продължителното запазване на токсоплазмозите в гостоприемниците и др. фактори.

При развитието си в организма на животните и човека, токсоплазмите оказват патогенното си действие чрез отделяне на токсини, предизвикващи алергични реакции. Токсоплазмите проявяват тропизъм към клетките на нервната и моноцито-макрофагеалната системи.

Заболяването протича в следните клинични форми: скрита, безсимптомна, остра, подостра и хронична.

Признаците при хората са доста общи. Често наподобяват респираторни инфекции, тонзилити с повишаване на температурата и затова най-точно диагнозата се поставя чрез серологично изследване за антитела, или чрез откриване в кръвта на самия причинител. Когато се заразят бременни жени т.нар. вродена форма (най-опасна), ако инвазирането настъпи в началото на бременността, настъпват аборти. Ако обаче това стане в последните месеци - раждат се или мъртви плодове или такива с малформации - хидроцефалия, пневмония, менингоенцефалит и т.н.

Жени прекарали заболяването преди бременността и с висок титър антитела в кръвта не предават токсоплазмозата на плода си.

Срещу токсоплазмозата няма специфично лечение. Използват се антибиотици и сулфонамиди с широк спектър на действие.

Профилактика:

Високият брой на бездомните котки спомага за разпространяването на токсоплазмозата.
Домашните котки редовно трябва да се преглеждат.
Да не се допускат котки до складове с хранителни продукти.
Зеленчуците и плодовете да се измиват добре преди консумация.
Топлинната обработка на храните, нуждаещи се от такава да бъде педантично провеждана.
Миенето на ръцете и приборите за хранене със сапун е задължително.
Бременните жени трябва да спазват висока хигиена и при съмнение за заболяването да се изследват незабавно.

Цикъл на развитие и начини на заразяване
Токсоплазмозата е широко разпространена сред хората и много топлокръвни животни. Причинителят Toxoplasma gondii е вътреклетъчен паразит. Котките са единственият краен гостоприемник. Те отделят яйца / така наречените ооцисти / във фекалиите, които могат да заразяват само след съзряването си / спорулирането / в околната среда, което изисква 1 до 5 дни. Хората и животните се заразяват главно чрез приемане на заразени с яйцата храна и вода. След поглъщането на яйцата обвивката им се разрушава в червата и от тях се отделят т. нар. спорозоити, които се размножават в чревните клетки и се образуват бързо делящи се форми, разпространяващи се във вътрешните органи чрез кръвта и лимфата. Попадат най-често в скелетната и сърдечната мускулатура, черния дроб, мозъка и там образуват бавно делящи се цисти. Другият начин на заразяване е чрез поглъщане на сурово месо от животни, което вече съдържа такива цисти. Попадайки в храносмилателния тракт, те се разпространяват по цялото тяло, загнездвайки се по същия начин в тъканите.

Жизненият цикъл на T. gondii завършва в червата на котката при поглъщане на съдържащо цисти месо. В тях се образуват ооцистите и се отделят с фекалиите, т.е тя има решаваща роля за разпространението на токсоплазмата. И поради това, че заболяването се предава през плацентата и може да увреди плода, основният въпрос за общественото здравеопазване е отглеждането на котки в дома на бременни жени. Много често пред тях стои въпросът за отказването им от домашния любимец.

Токсоплазмозата и котките
Заразените котки почти никога не показват признаци на заболяване. Периодът, през който отделят яйца с изпражненията и могат да заразяват хора е много кратък / 2-3 седмици /. Той настъпва само след първото заразяване на котката. Поради навиците им да се почистват и ближат редовно и ако не са болни / и имат диария /, не могат да се установят остатъци от фекалии по козината на котките. / Обикновено липсва диария в периода на отделяне на ооцисти./ Затова вероятността за заразяване на човека при пипане и галене на котките е минимална или несъществуваща и се счита за безопасно отглеждането на домашни котки дори и от бременни жени.

Котките често дефекират и заравят фекалиите си в мека пръст, в саксии, в сено и др. Опасността от инфектиране чрез заразена от безстопанствени котки почва / а също и от неизмити плодове, замърсени ръце и др. / е много по-голяма отколкото чрез котките, отглеждани вкъщи, още повече че безстопанствените котки ловуват птици и малки бозайници, в които се поддържа цикъла на токсоплазмите - т.е. при външните котки токсоплазмозата е много по-разпро-странена.

При направените изследвания на фекалии от котки в САЩ са открити ооцисти в по-малко от 1% вероятно защото ооцистите се отделят през много кратък период от живота на котката. Поради това че ооцистите са много малки по размер / 10 m / и периодът на излъчване е ограничен, вероятността за откриването им във фекални проби е малка и затова изследването им не е оправдано. Поради това, че котките може да нямат антитела срещу T. gondii през периода на отделяне на ооцисти, изследването на кръв от котки не дава информация за възможността една определена котка да предава токсоплазмоза в даден момент. Изследването има смисъл само от гледна точка на това, че ако една котка е реагирала положително, то тя най-вероятно е била заразена и е имало предшестващ период на отделяне на ооцисти - тя представлява много по-малък риск за стопаните от една отрицателно реагирала котка.

Заразяване чрез сурово или полусурово месо
Проучванията показват, че поглъщането на цисти от сурово и полусурово месо е сериозен източник за заразяване на хората с токсоплазмоза. В районите, в които се консумира полусурово месо случаите на заразяване са повече. В едно проучване 28 от 45-те жени, родили деца с вродена токсоплазмоза са боравили или са консумирали полусурово месо през бременността. T. gondii се унищожава при обработка на месото /осоляване, пушене, сушене, консервиране, загряване /, така че правилно обработеното месо не е типичен източник за заразяване. Повечето тъканни цисти умират и при температурите, използвани за замразяване в домакинството.

Прясното свинско месо е основен източник за заразяване с токсоплазмоза. Серологичните изследвания показват, че антителата срещу T. gondii са широко разпространени сред свинете. Други видове меса като овче, конско,птиче, както и еленско и други видове дивечово месо също могат да са източник на заразни токсоплазмени цисти.

Хората могат да се заразят и от сурово козе мляко. Затова то трябва да се пастьоризира или вари, особено ако се използва за деца, които са по-възприемчиви към токсоплазмозата. Токсоплазмозата е рядко срещана при говедата и затова рискът от заразяване с краве мляко е минимален.

Как се проявява токсоплазмозата при хората
При направените изследвания в САЩ около 30 % от жените на детеродна възраст имат антитела срещу T. gondii. Тези жени не могат да предават заболяването на плода при бременност дори и да са погълнали ооцисти през време на бременността, тъй като са вече устойчиви към токсоплазмозата. За останалите 70 % съществува риск да се заразят по време на бременността и ако това стане, вероятността да се предаде заболяването на плода е около 20-50 %, при което е възможно да настъпи аборт или смърт на фетуса. Въпреки че повечето новородени нямат видими клинични признаци при раждането, голяма част от тях могат да проявят заболяването по-късно - забавено умствено развитие, възпаление на очите, увеличени лимфни възли, мускулни болки. Фактически всички органи могат да бъдат засегнати.

Предпазване от заразяване
За предпазване от заразяване след работа с месо ръцете винаги трябва да се измиват с вода и сапун. Съдовете, влезли в контакт със суровото месо, също трябва да се измиват добре. Трябва да се избягва опитване на подправените кайми, или на месото по време на готвене. Бременните жени не трябва да имат контакт със сурово месо / особено свинско / и с котешки фекалии /. Пясъкът от котешката тоалетна трябва да се почиства ежедневно, преди ооцистите да се развият и да станат заразни или фекалиите да се измиват с течаща вода. Най-добре е някой друг да извършва това вместо тях. При работа с почва да се слагат ръкавици. Плодовете и зеленчуците да се измиват добре преди ядене.

Поради това, че котките се заразяват най-вече при консумиране на месо, съдържащо цисти, домашните котки трябва да се хранят със суха, консервирана или сготвена храна. Котките не трябва да ядат сурово месо, органи или кости и е добре да се задържат вкъщи, за да не ловуват. Кофите за отпадъци трябва да се покриват, за да се избегне яденето на месни отпадъци от котките.