обажда ми се жена, ниско интелигентна и простовата по мое мнение. до скоро живеела със сина си, който заминал за германия. синът й има котка, сиамка, за която се грижел той. сега за нея би трябвало да се грижи жената. да, ама не. обажда ми се и казва - "имам котка, която много ме дере. какво да я правя". аз започвам обичайната тирада за това, че все пак животното я познава, живели са заедно все пак, че трябва малко търпение, за да свикне, че стопанинът й го няма - "о, не, не тя вече 6 пъти ме надра по краката, страх ме е да изляза в коридора, казвайте какво да правя и къде да дам котката".

казах й, че ще помисля какво може да се направи и ще й звънна.

животното е 10-11 годишно.

креативни идеи някой?

Хайде някой клубар с по-малко котки да я вземе. Ако не беше такава лудница тук щях да я поискам, но нямам къде да я сложа. Ако може някой да я приюти за 2-3 месеца? Тя не вярвам да драска след като се махне от патката, сиамките са разбрани хора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

проблемът е, че тази определено е патка. по мое мнение де. да живееш 10 години с едно животно и да не се привържеш грам, а в момента, в който сина ти замине, ти да искаш да я разкараш.

На бас, че няма да каже на сина си.

Питах майка ми дали я иска обаче там имат една много ревнива и те за това се дърпат. А и в момента няма как да стане заради други проблеми, не е да имат време да ги събират бавно. Във всеки случай се пробвах.

Хубаво е с такива като тази лелка да се реагира бързо защото не се знае кога ще я пусне на улицата или нещо по лошо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от cr33py на 03.09.07 14:49.

говорих отново с нея. синът й знае. "ама тя и него дереше". каза, че ако не я взема просто ще бъде принудена да я пусне някъде. "някъде" значи най-вероятно люлин, 1-ви микрорайон. уговорихме се да не я пуска докато не й се обадя. може да изчака, макар че имала страхова невроза и се заключвала в стаята. абе паника, драма, ужас.

не знам и какви обяви да пускам за нея. трябва да я видя преди да я предлагам. ми ако наистина е дивичка. в смисъл, тя ще се кротне, но ще има нужда от ЧОВЕК и търпение. очевидно просто страда от липса на грижа. и то не от вчера - 10 години каза жената. вече не знам какво да мисля за тия хора, тия взаимоотношения. трябва ли да чакаш 10 години, за да се разделиш с едно животно, което очевадно те покъсва от бой и после старо да го изхвърлиш на улицата?

жената днес отново ми звъня. чудела се защо все нея напада котката, а другите не. имам чувството, че ако се реши проблемът с нападенията тя ще остави животното. казах й, че по-късно ще й звънна за някой и друг съвет относно поведението на сиамката, тя се съгласи. само че така като се замисля наистина не съм много наясно какво трябва да се направи. еметик, ти имаш опит с диви животни, искаш ли да й звънеш и да й дадеш няколко съвета?

Прати ми телефона на кюто или на лични бележки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хора, сърдечно ви моля - няма ли кой да помогне и прибере сиамката? съседката на жената ми се обажда преди малко. сега искат да я кастрират, но безплатно. нямат пари. страх ме е, че е възрастна и може да не издържи операцията. отделно и че не е добре здравословно. имала мастит на едната цицка. и за неговото лечение нямат пари. искат и да й сложат ваксина против бяс, за да се успокояла и да й "спрял бесът". сещате се за каква невежест става дума. не мога да си представя как ще се грижат за нея след лечението и операцията. вероятно и не е хранена добре. съседката каза, че жената и за храна нямала пари, та тя й помага. изразът й беше "удържаме положението някак с храната".

моля, ако някой има възможност за временен дом....

разбрахме се с лелчето да идем заедно на вет. котката е на 11-12 години. оказа, че не винаги е била дива. спала е при нея, на леглото, но изведнъж е подивяла и то само към нея. аз мисля, че вероятно котето е болно и го боли, затова напада. реших при ита вет да я заведа. засега съм доволна от тях. притеснявам се само дали ще мога да поема всичко финансово. в смисъл, че ако помогна на жената, няма да мога да помогна на нашите си котета в къщата. ох, старост нерадост. най мразя възрастни болни котета с онзи особен поглед "дали е дошъл и моят час"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите