|
|
|
Тема
|
 Депресия
|
|
| Автор |
()+ (Усмихни се!) |
| Публикувано | 29.08.07 15:23 |
|
|
Умирам без котка Без моите дивачета.....
Whenever someone says "I'm Sorry!" say, "No, your not, your just going to do it again."
| |
|
Тема
|
 Re: Депресия
[re: ()+]
|
|
| Автор |
Mutzka () |
| Публикувано | 29.08.07 15:33 |
|
|
А те къде са? Или ти не си при тях?
| |
|
Тема
|
Re: Депресия
[re: Mutzka]
|
|
| Автор |
()+ (Усмихни се!) |
| Публикувано | 29.08.07 15:38 |
|
|
Аз не съм при тях и вече взех в кошмари да ги сънувам. Скоро ще сме заедно пак, де, надявам се, но е много гадно подобна раздяла...
Whenever someone says "I'm Sorry!" say, "No, your not, your just going to do it again."
| |
|
Тема
|
Re: Депресия
[re: ()+]
|
|
| Автор |
bushkata (член) |
| Публикувано | 29.08.07 15:43 |
|
|
Като не съм с моите, най-много ми липсват като си легна. Свикнала съм да ми тежат от всикчи страни - всеки ляга както му е добре и мъкрат в хор, без да се съобразяват с мен.
Странното е (всъщност май не е странно) че винаги си намирам по някое местно коте. Понеже хорим на такива места на море, че всякакви гадини имат достъп до караваната -та всяка година си намирам заместител, който да ми спи на главата
Редактирано от bushkata на 29.08.07 15:44.
| |
|
Тема
|
Re: Депресия
[re: ()+]
|
|
| Автор |
Mutzka () |
| Публикувано | 29.08.07 15:55 |
|
|
Разбирам те напълно. И на мен ми тежи да се разделям с моят котан дори за 1 ден, пък камо ли за повече. Последно ми се наложи да пътувам без него и го оставих сам в къщи за 2 дена. Много ми беше притеснено и мъчно и нямах търпение да се прибера. Така е то любов необяснима
| |
|
Тема
|
Re: Депресия
[re: ()+]
|
|
| Автор |
angel_sin (завеяна ...) |
| Публикувано | 29.08.07 16:03 |
|
|
и аз ги бях изоставила за 20 дни и накрая вече ми се ревеше без тях, колкото и хубава да беше почивката ми. Изненадата беше като се прибрах - Мая изобщо не ме позна цял ден се криеше под спалнята и бягаше от мен. Според мъж ми просто се притеснявала дали не сме се променили и дали още я обичаме, но аз съм твърдо убедена, че ни беше забравила.
Наньо пък точно обратното - три нощи подред не ме остави да спя - качва се при мен на спалнята, ляга до мен (за 7 години никога не се е случвало), мърка, гази ме, меси с лапи .... По цял ден пък ходи след мен, ако седна някъде ляга възможно най-близо ... и все мърка. Не мога да го позная, никога не се е държал така. Вече седмица от както съм си тук, а той продължава да ме обича толкова силно :) Не съм вярвала, че ще страда чак толкова от това, че ме няма .... Като че ли за мъж ми не страда толкова много ....
there's no time to analyse
| |
|
|
|
и аз така. мъчно ми е за моите, мисля ги, но все се намира не един, а понякога и повечко заместители. когато не съм си вкъщи и понеже съм свикнала с движение на животни, на чуждото място все ми се привиждат я опашки, я силуети, я преминаващи сенки....
| |
|
|
|
Аз, като отсъствам,обикновено по хотели живея, и то хубави. Първата вечер се кефя на много прибрана стая, аромати, чиста баня, от която не прибираш акита сутрин, не сменяш тоалетни, не обикаляш с парцала и кофата, и други облекчения. Също първите дни, които са богати на впечатления и много наситени, вечер заспивам като утрепана.
Някъде на 4-5-я ден, като се нагласям за сън, усещам - абе, нещо ми липсва там до дясната ръка, нещо ми е празно леглото...
А като ходя на вила, даже и за ден, се обаждам по телефона на съседката, дето ги гледа - има ли локвички от Бебо, да не би пак да се е запушил, и други работи такива. И тя като ми каже - изпикал се е в антрето, идиотина му с идиотин, аз съм много щастлива. Като отворя вратата на антрето, даже ми се крият и така, внимателно и отстрани ме гледат. Вечерта вече са свикнали, нагласят си се на леглото и пак си замъркват.
И ги питам - къде спахте, милички, как прекарахте?
Не отговарят, диванетата, само мъркат.
| |
|
|
|
Аз се притеснявам сега да го оставя една вечер и един ден само на чуждо място, та камо ли за повече... Когато пътувам и се наложи да е сам вкъщи някой уикенд се побърквам от притеснения и гледам да се върна максимално бързо... а нашия първо ми тегли едно конско като ме види, после като реши че ми стига идва да ме гушка и целува... явно си е мислил че ще го изоставя...
Life can be for living
Just try and never give in
| |
|
|
|
И при нас е така, първо сме сърдити и бягаме при всеки опит да си го погушка, а след това ми се навира направо в устата
| |
|
| 
|
|
