Имам седем месечно калпазанче,много гальовно и сладко/когато иска/.Проблемът е в това,че от скоро съм по цял ден на работа и той е сам в къщи.Има си играчки и всички други необходими неща,но очевидно страда по човешка компания,защото когато се прибера драска,хапе и не дава да го гушкам,а в събота и неделя е съвсем друго коте,мил и плътно залепен за мен/тропа по вратата на тоалетната ако случайно се забавя повече от две секунди/.Няма начин да му обясня,че излизам не защото не искам да съм с него.Случвало ли ви се е и как да направя така,че да страда по малко от самотата и да не се превръща в дивак за цяла седмица?Сега не смея да изляза за по дълго време през почивните дни,защото трагедията започва отново.Дали ще се примири?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

как да направя така,че да страда по малко от самотата

Като му вземеш другарче, може би

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е мило предложение,но за съжаление неосъществимо за момента-борбата да имам едно коте беше достатъчно тежка и сега не мога да внедря още,макар че ми се иска.

Мъжкото тяло ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Опитвам непрекъснато да пробия оттук-оттам,но тези неща изискват време,а междувременно пискьо страда и ме дере(него също),с което не подпомага идеята за друго коте.

откакто си взех втора котка (макар и абсолютно непланувано), спряха жестоките набези по глезените ми, мятането на гърба и зверското хапане. Сега дебелия има къде да си изразходва енергията и не ни напада, а даже е много по-гальовен от преди. Естествено, съществува и ревността, и борбата за територия, но с течение на времето борбите между тях стават все по-"меки". Така че най-лесно е да имаш две котки ..... по-забавно е, а и няма да го мислиш скучно ли му е по цял ден. Грижите не са двойни, даже е по-лесно.

п.п. между другото мъжа ми обожава дебелия котарак. Когато се прибра от работа преди година и половина и завари нещастно дрипаво коте в коша на Наньо му идваше да ме застреля на момента. Около седмица говореше, че трябва да намерим друг дом за котката и по всякакъв начин ми даваше да разбера, че не е възхитен от присъствието и вкъщи. Месец след това я обичаше колкото мен .... сега имам чувството, че я обича повече от мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от angel_sin на 17.02.07 11:23.

Това е успокоително,макар само до някъде,защото ако го направя и ми мине номера,не се знае колко пъти още ще се опитам (никога не мога да устоя на котешка муцунка).Засега давам на мачко обстойни обяснения за неизбежните неща в живота,но той май не е склонен да приема оправдания от рода на:работя за да имам парички за вкуснотийки,инъче трябва да станеш просяче и други подобни,отминава ги с гордо мълчание,макар че ме изслушва.

когато някой от нас планира излезе от дома котако ни веднага усеща (не знам как) и се паркира пред входната врата. и не мърда от там горкия и седи и гледа с един жален поглед "моле те не излизай"... това се случва дори когато вкъщо остава някой друг... просто не ни пуска да излизаме
обаче ефекта на прибиранито ни е точно обратния... като е стоял известно време сам и после само гледа как да се гали и търка... а като сме наоколо по дълго време по скоро ни избягва...
мисълта ми е, че това вероятно е индивидуално за всяко коте
твоето си те обича... ама е и още мъничко. може би ще го израсте
но не мисля, че има начин да го отучиш
то милото си има чувства и те вероятно не подлежат на контрол от човешка страна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вземете му котегледачка!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Rosy,повярвай, по-хубаво от това да имаш коте е единствено това да имаш две котета...Аз исках едно,но в посл;едствие се слу4и така 4е си взех две4ки и даже за миг не съм съжалила,да не говорим 4е единствената поразия ,която съм сварила у нас беше размотаната тоалетна хартия веднъж.Имам страшно много цветя в саксии,сухи цветя,вази навсякъде по земята...изобщо не проявяват интерес към тези неща.единственото което ги вълнува е да ти4ат по цял ден гонейки се,да се бори4кат и да се гушкат.Винаги когато съм навън за по- дълъг период съм спокойна,защото знам 4е се забавляват двенките.Така 4е и моето мнение е да помислиш за още едно котара4е,а това ще достави огромна радост не само на твоя котьо,а и на теб.Представяш ли си ве4ер две мъркащи същества да се гушнат при теб под завивките...Няма такъв кеф:)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите