за котките казват, че или са бременни, или са преяли.
но - ако е имала загуба на апетит, след което е почнала да яде по много, ако е необичайно гальовна, и ако се почиства много старателно, особено през последните дни преди евентуалното раждане, то най - вероярно е бременна. ама скоро трябва да разбереш. ако мислиш, че е минало повече от месец и половина, вече ще можеш да ги усещаш като и пипаш корема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Можеш да установиш със сигурност дали в близките 2-3 дни ще ражда като лекичко стиснеш зърната, ако изтече белезникава течост - скоро ще е. А и по принцип гърдичките им леко се увеличават. Моята Суска преди да роди винаги си правеше гнездо в гардероба, а почнеше ли да ражда се качваше на леглото и там. Винаги съм и помогала при раждането, бяхме като един екип. Тя се напъва и ме поглежда и аз си знам задачата, започвам лекичко да издърпвам бебока, после и го давам да го оближе и така.

Чакам да видя с какво ще ме зарадва. Изглежда ми бременна. Но и преди ми е изглеждала така. В събота ч оставих малко гладна и шкембето и спадна видимо. А иначе разни работи се набарват. Но движение не съм усетила, ама аз ибягвам много много да я барам по шкембето. Иначе този път доста е наедряла, повече от предния път когато се оказа фалшива тревога.

'Cause I Am Nothing...

От консултант-гинеколог, при дистанционно ръководене на котешко раждане, знам, че не трябва да се дърпат направо, а само с въртеливо движение, иначе може да има наранявания и на двата участника в процеса.

Абсолютно!
И само в краен случай!
Хубаво е да се използва напъна и дърпането да не е точно дърпане, а по-скоро леко въртене на бебето.
Аз така вадих първия ми юнак - заклещи се насредата и Кета се притесни, ококори, замяука, започна да се върти щуро в кръг, докато бебо висеше вече наполовина....абе паникьоса се милата.
Та така, с въртеливи движения го измъкнах...
Пак се отплеснах исках само да кажа, че съм абсолютно съгласна с теб.

Това за внимателното въртеливо дърпане важи особено много за седалищното положение. Като се закучи излизането, напъва се котинката, напъва се, а гледаш - мехура излиза, а в него не главичка, а едно опашле, значи - отговорна става работата. Не върви да го дърпаш за опашката, много лошо. Та така ме направляваха по телефона как да процедирам висококвалифицирани гинеколози, но да се смееш ли да плачеш ли, узнах фатките за улесняване на седалищно раждане. Е, в нашия случай, разбира се, форцепс и такива неща не могат да се прилагат. Но ме порази една рецепта за седалищно раждане - вика ми братовчедката - ако можеш, вика, да бръкнеш, и да го хванеш за главата, отвътре, ама не за главата, а да му разтвориш устата и да го захванеш за долната челюст, а с другата ръка да държиш краката и да въртиш....
Таз картина ме хвърли в музиката, щото си я представих приложена към онова, 7-8 сантиметровото, и викам на братовчедката - ама как си я представяш ти тая работа с нашите размери. А тя - ами не знам, аз ти давам методите за човешките деца, а пък ти както искаш....
След известен брой години, един мой колега, си взе първо коте, и си споделяше всичките неволи и първи коткарски стъпки. Сиамче беше. В един момент идва в стаята ми и вика - ами ние сме бременни, кво ще правим. Нема страшно, викам, всички са родили. А той - ами дребничка е, сиамка, много ме е страх, май ще викам лекар, като започне.
И един ден, по обед, в работно време, телефонът ми звъни, дигам - а онзи на другия край, в паника, вика ми - аз съм в къщи, не тръгнах на работа, щот нашето ражда (дъщеря му викаше на котето Писулкьо) и се подава едно нещо, и пак влиза, и не излиза, и какво да правя, и звъня на доктора, а доктора го няма... Рекох му, спокойно, зимай чисто парцалче, хващай внимателно - и по нататък по инструкциите. Той затвори телефона, вика, ще опитам. Не се обади повече.
На другия ден идва на работа и ми носи една бутилка водка - ти, казва, ме спаси, спаси ми и котето, какво щех да правя..., като на акушерка ти нося армаган.
Бе смех .....

Ще те поздравяваме на бабин ден значи.
Моето заклещеното беше точно седалищно. Голям зор видя милата с него - щото и първо и още родовите пътища теснички....
И досега не мога да си обясня, защо започна да крещи и да се върти в кръг, когато онова се заклещи. Върти се тя, а на бебо му се мяткат задните лапки и опашлето.....
За секунди някакви се замислих дали изобщо да се намесвам, ама като видях паниката в очите и......
Хванах го възможно най-близо до "изхода", достраша ме да "туширам" и така се измъкнахме.
Абе спомени......
Излишно е да казвам, какъв ми е красавец и той
Вече 2 месеца минаха откакто ги дадох, а още не мога да ги прежаля.....много ми е мъчно.
Добре, че сестра им е при мен и от хулиганщините и не ми остава време много да се замислям.