Да си призня честно, ако в 98% от случаите котките са ми носели положителни емоции, в 2% си е било страшничко.

Първият път, когато котка ме стресна, беше при едно гостуване в приятели. Бяхме около 5-6 човека и домакините имаха един 6-килограмов рунтав и намръщен "тигър", който наблюдаваше ситуацията в кухнята от височината на фризера. Всичко стана за части от секундата - котаракът се хвърли на гърдите на момчето до мен и му издра врата. Останахме като гръмнати от неочакваната атака, щото никой и не му обръщаше внимание на котарака до този момент.

Друг път бе, когато видях една особено хищна котка да напада и дави кокошка в селски двор. Нападна я и я умори. Е това не го бях виждал, а котката си беше една маломерна...наполовината на това което трябва да е за възрастта си (2-3 годишна беше).

Обаче преди една година беше върхът. Значи имаме си около блока една котка, която всички храним - една такава плашлива - винаги бяга, а само като й погледнеш безспокойната муцуна и прихваш да се смееш. Е да, ама кво й стана веднъж - прибирам се и тя срещу входната врата. Казвам "писсс", очаквайки да хукне, а тя като ме изгледа зловещо, па като отвори уста и се озъби, и едни гърлени съскания и хрипове, без да помръдне. Усетих се, че аз отстъпвам крачка назад. След това тропам леко с крак, но тя вместо да отстъпи назад, настъпва напред хъркайки и зъбейки ми се и прикляква всякаш ще ми скача. Наложи се да да си размахам торбата, че да избяга. Лелее помислих си, това е болно от бяс...Котката още си е жива и здрава и пак се плаши, но си имам едно наум когато я фиксирам.

Та чудя се, колкото и да познавате и да обичате любимите си котки, не ви ли е малко страх да спите в една стя с тях...Ми ако докато спите ви одраскат по лицето примерно..?

Виж всеки човек може да те убие без проблем. Ама не го прави. Не вярвам цял живот да спиш сам в една стая да не би да ти забодът нож в гърлото.
А иначе и аз вкъщи имам едни луд психопат дето ме е нападал и съм се бранила от него с една бутилка от кола, джапанки и подръчни средтсва. Ама последното нещо което ще направи е да нападне някой заспал. Виж малките котета обожават да скачат по краката на заспали хора. Само като фиксират бос палец и откачат, а имат много остри зъбки да знаеш.

UNFORGIVABLE

и без това е лошо да спиш с отвити крака

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

М-да, вярно е това за палеца, вярно е...Малката гадинка ми приложи тоя номер сутринта. Обожава да се намъкне под завивката и да почне да се хвърля на всичко, което мърда, и като види, че се ядосваш, почва да се хили, гадината му с гадина.Ама нищо, нали поне почна пак да ми мърка...

Запомни, тишината е злато,
даже щом ни навява тъга.

Моята захапва баща ми за носа ако много се върти в леглото... Ама съвсем не го захапва лекичко, после остава рана за доста дъло време. Аз затова не я пускам при мен нощем, защото винаги иска да ме измести от възглавницата и ако не й позволя да легне там започва да рита и да се ядосва.
Между другото, преди известно време се наложи да я водим на лекар. Предупредихме го, че е агресивна, да си сложи здрави ръкавици, той се направи на интересен. Резултатът беше потресаващ, но онзи /уж би трябвало да знае че сиамките имат особен характер/ каза, че според него бием котката. Ние не я бием, никога не сме я били.
Тогава лично аз щях да го набия, защото се държеше ужасно. Обаче пък животинката си му го върна, сигурно след това е чакал доста докато му мине раната

Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път...

Siamese да наранява хората с които живее? Мммм нещо не и угаждате.
Мойта сладката като и биеха инжекции примерно за да не захапе доктора си държах ръката пред лицето и - захапва но не може да стисне и не остава и следа.

UNFORGIVABLE

Ами не знам, според мен тя всъщност не си преценява силата. Дори когато си играем по някое време става доста груба-пуска всички нокти, хапе доста силно. Не е ядосана, просто така си хапе и драска. Когато пък е гальовна в някой момент като й писне, просто захапва небережно, но силно, и изчезва. Правя разлика кога е ядосана и кога просто се закача-когато е ядосана си върти опашката като куче, тогава не трябва никой да я закача.
Иначе когато си реши е много добра, обаче си е господарката вкъщи и ако не стане нейната се нервира. Сега всяка вечер като се прибера ме води към парното да го пусна, според нея всички радиатори трябва да работят. Нарочно оставяме един да работи по цял ден, но вечер трябва всички да работят.
Дали тази агресия може да има връзка с това, че никога не е раждала? Вече е на 12 години и дори спря да се разгонва. Не знам, някой ако може да ми каже ще съм благодарна. То е ясно, че вече няма да стане по-мила, но ми е интересно. Аз и такава си я обичам.

Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път...

Честно да си кажа много често се замислям дали това животинче няма нещо да ни направи. По принцип не спи при нас , но няколко дни го пуснах в спалнята. Не изпитвам страх, но винаги има едно НО. Прави ми впечатление че по принцип животинката не е агресивна, но много обича да ходи след мен и понякога се крие зад някой ъгъл в коридора или зад врата и се хвърля по краката. Не хапе много но все пак ръва. Доста хора ми разправят ужасии от съжителство с котки. Чудя се дали когато се разгони и не предприемаме нищо това може да го направи сгресивен. Между другото преди година баба ми беше в болница и в нейната стая имаше жена, която била нападната от котка. Женицата беше доста изподрана по лицето, врата, съпругът и също беше в отделението със същите поражения. Жената ми разказа че някаква котка много мяукала пред врата им и те решили че е гладна, отворили вратата и тя ги нападнала и изподрала до кръв. Доста ужасно, но аз си разсъждавам че може обстоятелства които тя не споделя да са накарали животното да поистъпи така. Мисля също че животинките разбитрат колко много ги обичаме.

Преди време покрай нас се беше завъртял един котарак/котка, 4ерен с бели петна,козината по краищата му беше рижа,с изранена муцуна едър,изглеждаше доста страшен и винаги стоеше в поза готов да побегне.Страхуваше се от хората,когато му давах да яде задължително трябваше да се отдале4а за да се доближи до храната.
Веднаж се беше свил пред една врата(може би там му бяха стопаните,знам ли?!)ка4вайки се по стълбите котарака ме видя изправи се, наежи се и запо4на да ми съска,змръзнах на място,краката ми омекнаха много се изплаших.Тогава го видях за последен път.
И до днес не мога да си обясня защо котарака рейгира така?!С какво го застраших?!
4удни създания!

Още едно такова удивено мнение и ще колапсирам от смях. Плс маке ит стоп, плс маке ит стоп, плс маке ит стоп ...

'Cause I Am Nothing...