Ами да - то си е вълнение! Аз когато трябваше да ходя да взема Арчи преди месец и нещо, цялата нощ преди деня на взимането му не можах да спя, а в деня - едва дочаках да стане определения час, когато трябваше да отидем да го вземем!
Приятни емоции и чакаме да разказваш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вече сме вкъщи. Пейчето е доста смутена. Намерих най-уединеното местенце в стаята, постлал съм й меко вълнено одеалце, сега се е сгушила там и не смее да диша. Дава ми да я погаля, но е много уплашена, ще й изхвръкне сърчицето. Според мен всичко се развива съвсем нормално и ми се струва, че не след дълго ще започне да се отпуска. Приготвил съм всичко за необходимо за големи лудории, а тя определено е голяма палавница, просто няма как да устои

Душичка нормално е да се е свила някъде сега,да не мислиш че тя не се вълнува побе 1000 пъти повече от теб.Пожелавам ви приятно сближаване и да се обичате много.Може да я снимаш и да ни я покажеш

Любовта движи света,нека и се подчиним...

да ти е жива и здрава сладурката.....

'Cause I Am Nothing...

Котето е тъжно. Дава ми да го галя, струва ми се че не го е страх от мен, а по-скоро изпитва тъга по предишния си дом и стопани, и може би най-много му е мъчно за другото коте. Отказва да се храни. Майката и момичето сами го донесоха, сигурно е объркано и се чувства изоставено.
Така като го гледам се сещам за една история с котки, която се случи скоро на наша семейна приятелка. Жената е инвалид, живее сама. Имаше две големи котки - баща и син. Била е много привързана към тях. Котките май са били доста палави, особено по-младата. В последно време белите много зачестили. Преди 2-3 месеца, точно в дните на най-свирепия студ стопанката много се ядосала на по-младия котарак и в изблик на силен гняв му отворила входната врата, той си тръгнал. Още на сутринта жената излязла да потърси прогонения немирник, но от него нямало и следа. Бащата усетил, че е изгубил сина си. Обикновено винаги търсел най-топлото място. Сега отишъл в най-студения ъгъл на апартамента, може би чувствайки че другия котарак умира някъде навън в студа. Така в продължение на 5-6 дни не се докоснал до никаква храна. И издъхнал. Тъжна история. Дано Пейчето не страда толкова много. Някой от вас има ли подобен опит? Дали ще преодолее раздялата..

Няма страшно, преди месец взехме нашата Миси, която е на около 6 месеца. Историята й е почти същата като на твоята Пея, взехме я от апартамент с много котки - над дузина и много кучета, Смрад невероятна и т.н. Тя имаше сестра, бяха почти близначки на външен вид. Когато я взехме, също беше тъжна и така първите 2 дни. След това започна да разузнава и опознава нас и апартамента. И забрави. Сега месец по-късно, ходи след нас и се гали и прави бели и т.н. просто една щастлива котка. Ще се приспособи, тя е младо животно, не се притеснявай.

не се тревожи ще го преживее милата,като и покажеш че я искаш и я обичаш и че ти си новият и приятел за игри.Но това ще дойде с времето.Заведи я на лекар за да се уверишче не е я боли нещо.Гушни я тази нощ да спинкате заедно,ако се противи не я насилвай обаче.Плаче ли?опитай да поиграеш с нея,но не натрапчиво.Мисля че и липсва другарчето и няма как да е иначе...Мисля че ще те заобича и скоро ще си играете заедно.Имай търпение само.Знам от личен опит че и ти страдаш когато тя страда.Милата малко и е самотно ще мине.Наблюдавай я дали пие водичка тези дни.Може утре докато си на работа да поразгледа малко и да похапне.И не и се карай ако направи пакост.Късмет на вас двамата и пиши пак

Любовта движи света,нека и се подчиним...

Честито коте!
Това е една чудесна новина в гадната понеделнишна сутрин.Нормално е да е тъжно и объркано при смяна на обстановката,но до ден -два ще и мине.Говори и,гали я,опитвай се да я гушкаш ако иска и така по-бързо ще свикне.Вярно е,че някои котки много трагично приемат раздялата.Имах един котак,който не пипаше нито храна ,нито вода и лежеше пред входната врата ако ме нямаше повече от 24 часа,но но тя е млада и скоро ще свикне.Пък и ти живееш близо до старите собственици и ако стане много напечено можеш да я заведеш у тях за някои и друг час.

Откакто е тук още не е докоснала храна или вода. Доколкото мога да преценя не е ходила и до тоалетна. Дава ми да я галя, разхождам я на ръце из квартирата, но като я пусна на земята се изнася припълзявайки към най-близкото скривалище. Иначе докато я галя даже "преде", изглежда й е приятно. Снощи заспа под завивките в леглото, но през ноща се е измъкнала, намерих я скрита зад тоалетната чиния. Сега сме намерили едно още по-скришно място в стаята и преместихме завивиките й там. Вчера и днес суртинта я ресох с една ръкавица за ресане, доста козина пада - по една шепа. Сигурно е от сезона или пък защото досега не е ресана, а може би това е нормално количество косми. Ще ми се да не е последното. Днес и утре няма да съм на работа, като видя че е по-спокойна ще я заведа и на ветеринар.