Снощи, прибирайки се към къщи, изведнъж осъзнах една съвсем очевидна, да не кажа очевадна истина, за която обаче повечето хора не си дават сметка, или може би просто не са се замисляли, както и аз самата до момента. А именно - че любовта ни към нашия домашен любимец никога не може да изчезне, както и любовта ни към децата ни, противно на любовта към партньора ни например, която понякога твърде скоро си отива, а понякога дори прераства и в омраза.
Вярно, има домашни любимци, изгонени от своите стопани, но то е не защото любовта им към животинките е изчезнала, а просто защото те никога не са ги обичали истински! Просто са решили, че не е лошо да си имат някаква животинка в къщи и си взимат.Но след време осъзнават, че грижите към тях и съжителството с тях не им е по силите и ги пропъждат от домовете си.На човек, който истински обича животинката си, любовта му към нея никога не може да се стопи и да изчезне, дори става още по-силна и всеотдайна. А после, като настъпи момента на неизбежната раздяла, боли много и празнотата е много голяма!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно, точно, точно така е.
Не може да изчезне нещо, което го е нямало.
За съжаление не винаги хората взимайки си домашен любомец са наясно искат ли го наистина и ще го обичат ли наистина. Жалко за животинките.
Но другите, които истински ги обичат получават в замяна също толкова любов и изобщо - удоволствие е да си гледаш менажерия
Сножи викам на дъщеря ми "как ли живеят хората без куче, коте?" а тя се смее и вика "не мога да си представя, че няма да имаме никакво животно в къщи. Кой ще ме дере, кого ще мачкам и галя, кой ще ми спи в краката? Ми то ще е безинтересно като ти е широко"

Много сте прави!!Има хора, които просто не са наясно какво означава да гледаш животно, мислят даваш му там да яде, да пие вода и дотук се изчерпват грижите им!за любов и нежност и дума не можа да става!!За жалост имам една такава комшийка!Искаше да вземе на детето си коте, и тъй като сме добри познати помоли мен!Ок, аз винаги готова за всичко щом става дума за животни намерих от една позната едно страхотно палаво момиченце!!След 5 дена пропищяха- деряла, играела много, ами алооо то е бебе!иска игра и внимание!!занесоха го на село и там един от роднините им го засрелял , защото гонела кокошките!!ПОБЕСНЯХ!!!леко намекнах че повече коте няма да видят от мен, но...някой пак такъв любвеобвилен стопанин им подарил сиамеца си- на 8 месеца- защото му се сторили непосилни грижите за него!!котарака издържа там точно ден и се хвърли от 6 етаж, нищо му няма!!и сега снощи ми цъфнаха на вратата ти нали май се замисляш за котенца да си запазим едно!!аз се изсмях и казах:моля, коте ли?на вас никога!!да не съм луда, да уморите животинката!!!
А за любовта към починалото животно- тя не изчезва!!Никога!!!Винаги я има и винаги ще остане в теб!!!

Аз живея с моя приятел и засега не сме женени и нямаме деца, но имаме една малка Перла, глухичка но много сладка и палава. Скоро се смяхме по въпроса за деца и котета - той ми каза, че накрая ще взема коте да родя вместо бебе (когато му дойде времето, де) след като съм обичала толкова котките. Ми кой знае...:) В едно съм сигурна - няма да се разделя с нея по тази или друга причина, зависеща от мен.Ако ще цялата рода и другата и всички да мрънкат. Не е вярно, че само самотните и бездетните жени толкова обичат дом. си животни. Мисля, че те просто ги обичат, както ги обичаме и ние тук - една безусловна любов, каквато истинската трябва да бъде.

Не си единствената, на която казват така.
В къщи аз съм детска майка, кучешка майка и котешка майка.
Навремето, когато Сара ми роди 8 кученца явно нямаше инстинкт да ги гледа или пък просто й омръзнаха и избяга от кашона с малките. Отгледах ги с биберони всичките. После казвах, че аз съм ги родила (на шега разбира се).
А сега съм Лъкина майка - нали и тя ми отрасна в ръцете.
Нито децата пречат на домашните любимци, нито обратното. Даже напротив - отраснали от малки с някакво животно това много спомага за възпитанието им, да бъдат по-човечни, по-толерантни и всичко по- за каквото се сетиш.

Къде е сега този сиамец? Защо не вземеш да го подслониш, пък може скоро сватба да вдигнете

Да, надявам се ще се справя с всичко, което трябва като настъпи момента:)
Я колко светли примери има тук:) пък и в бившето ми жилище.Мойта майка милата хич не щеше животни (ама само уж) пък като донесох Енджи преди 13 години (месеци след смъртта на баща ми) я прие като член от семейството - имахме нужда всички да запълним празнотата в живота си, макар че тази любов към животното е съвсем независима... И други случки имаме с котаци, особено с таткото на единствения потомък на Енджи, но тя е дълга история и не много весела...

Връщам се от ветеринарната клиника, Байвет. Водих котьо на изпишкване, за щастие вече се изпишква с масаж и "струйката му е добра". Понеже чаках дълго и преди, и след процедурата, особено после, за такси, потънах в тази атмосфера на всеобща любов, на грижа, на мъка, на съпричастие - и от клиентите, и от лекарите. Сещате ли се за тази атмосфера, изпитвали сте я много пъти. Всяка нова душица, която влезе в чакалнята, се посреща с интерес и любов - от двайсетдневното кученце, взето от ветеринарен магазин, за да притъпи болката от 13-годишния любимец, прегазен от кола, до огромната кавказка овчарка на по-малко от година, която извадиха от няколко часова операция, носиха я двама души, а тя излизаше от упойката и издаваше такива звуци, такива звуци, не мога да ги опиша, не е скимтене, не е лай, някакви остри уплашени писъци. И нищо чудно - на някаква телена ограда си раздрала муцуната, едното око извадено, ухото наполовина откъснато, страшна картина с хирургическата яка, погледнах за миг и отместих поглед.
Малки бебешорчета кученца, водят ги за паспорт, за първа ваксина, купуват храна с любов, още един пикльо като моя, когото изпишкваха с масаж, чудесна кучка в последния стадий на рак, с метастази в белия дроб и припадъци, дълго и грижливо описание и изследване, разговора със стопанката, на която обясняваха мило кога трябва да вземе решение за приспиването, но засега още се крепяла, упътвания за овладяване на припадъци от задух, момичето излезе с усмивка и благодарност и едва на вратата, при последното - благодаря, гласът й се пречупи и се чу хлип...
Докторите мили, наричат всеки клиент с мили имена, закачат се, коментират...
А сутринта бях на едно служебно съвещание, дето се правеха отчети и се мереха заслуги, отвреме навреме с любезно сритване по кокалчетата....
Купих за Котьо една клетка, явно ще има нужда от цивилизовано пренасяне, доста ще се разкарваме, то е необходимост. Оборудвахме го вътре, настанихме го, отървахме го от задушния сак.
И като дойде таксито, двама млади доктори ме заведоха в екскорт до колата, единият носи клетката, другият - стария ми сак.
Е така завърши тази визита и ми беше толкова хубаво, толкова хубаво, като закъсняваше таксито, ме питаха загрижено - ще можете ли да чакате още, а аз трябваше да им кажа - как няма да чакам, толкова ми е приятно тук...
Особена прослойка са това собствениците на животни, особено тези, дето ги водят по ветеринари, чудесно и оздравително е прекарването сред тях...
Като тук, във Форума....

Права си мила. Разплаках се. Аз толкова много обичам моята Маца..............колкото бих обичала детето си след време. Тя е като мое детенце.

В тази клиника прекарах повече от 2 месеца - почти ежедневни няколкочасови посещения /най-вече заради системите преди и след операцията/ - винаги е била претъпкана, а лекарите не спираха дори за да си поемат въздух! За това достатъчно дълго време се нагледах на какви ли не случаи, болки и трагедии. А те правеха и невъзможното, за да помогнат на твоя любимец, при меко казано мизерните им условия! Но въпреки това, харя идваха от всички краища на София, включително и ние, само заради тях-лекарите!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите