Ще си взимам малко котенце, на 3 месеца за вкъщи. Трудно беше да намеря, вече са раздадени, но намерих. Жизнено е, изглежда добре, красивичко. Притеснява ме обаче, че е много наплашено, не стои на едно място, не дава да го пипнеш, крие се, пищи и дере като се опиташ да го хванеш. Снощи не можах да го взема поради тази причина, малкото не ни даде да го хванем. Човека ме уверява, че просто било наплашено, защото са ги преместили от помещението, където са били досега, иначе било палаво, но контактно, даже спяло до врата му.
Дали ще се поуспокои и ще посвикне като го занеса вкъщи и огледа обстановката или такъв стрес ще го държи много дълго време?
Не си взимам котка, за да я мачкам като парцал, но и не искам някой темерут, който няма да ме допуска до себе си Да не говорим какъв ужас може да е, сега като трябва да го обезпаразитявам.
Според вас има ли шанс да се успокои малката или да се откажа и да потърся другъде?

Котките са уникални животни. Много бързо свикват с вниманието, любовта и игрите. Дай му време да се адаптира. Опитай да му дадеш нещо вкусничко за хапване, говори му с нисък гальовен глас. Много са чувствителни към звуци.

Дано човекът, от който си го взела не те е излъгал. Така се държат малтретираните животни, обикновено.

Успех с мъничето.

This is a strange flight
I'm taking
My dream's will
Carries me along

миличка, когато заведеш коте у дома то става "моето-коте-за-което-се-грижа". това взимане-връщане няма да се отрази добре на мъника, пък и на теб. според мен това коте е живяло на село/или в къща и не е било гушкано като малко, не е свикнало с хора. сигурна съм, обаче, че ако се занимаваш достатъчно време с него - и най вече му даваш топличка храничка навреме, скоро ще започне да те възприема като майко-заместител и ще се гали в теб. ако наистина се е гушкало в предишния собственик може просто да се е уплашило - ако сте го возили с колата, или с рейс... освен това е нормално първите два-три дни да се държи като пощръкляло - на ново място е все пак, иска да опознае всяко ъгълче. дай му време, виж какви навици има, пък тогава преценявай дали да го връщаш или не.
освен това - винаги можеш да го галиш докато спи, или да му подаваш с ръка някое парченце месо и тн, за да свикне с теб, да те облизва от време на време по ръката... само не му досаждай
успех, имай търпение

Котки темерути няма
Има само собственици, които могат да накарат едно коте да се държи като темерут.
Така че - спокойно. Ако сте го харесали вземете си го. Оставете го първото денонощия в затворена/притворена ТИХА и топла! стая, която предварително си изберете. То все някъде ще се скрие (може и вие да му измислите скришно местенце, на което да се чувства добре). Оставете му храна, вода и тоалетна така че да ги вижда (тоалетната не до храната и водата!!!). След този период вече можете да му говорите и т.н. по описаната по-горе схема, ако то самичко не излезе, разбира се до тогава.
И после - много, много любов и внимание. Котките усещат кога ги обичат и искат, бъди сигурна
Успех и чакаме снимки!

Не се притеснявайте - щом сте го харесали, вземете си го. С времето то ще започне да ви обича и ще се привърже към вас. Понякога в началото е трудно - като всяко начало! И ние като си взехме нашето коте, хем беше твърде малко - на има няма 2 месеца, още не се държеше хубаво на крака, но съскаше срещу нас, криеше се, не даваше да го пипнем. Но това беше 1-2 седмици. После не се отлепяше от нас, дори и сега е така, нищо че е на 15.5 год., но като се прибера от работа тръгва след мен като паленце и докато не седна да я гушна, не ме оставя. А вечер не заспива, ако не е легнала на възглавницата до мен и не ми е гушнала ръката.

[There`s always sunshine after rain/red]

Благодаря на всички, които ме окуражиха!
И на момичето, което - отчаяно от дира - ми пусна лична бележка!

azzi6, не знам дали личи от постинга ми, но все още котето не е у дома, а при собственика си. Но днес вечерта ще го взимам - в кутия за пренасяне на котки, с такси и за 10 мин сме у нас. Не искам да го взимам и да го връщам все едно е някаква стока, но ми се стори разумно да уговоря и това предварително. Разбрахме се с човека, две седмици да го видим как ще свикне и ще се адаптира и ако нещата са отчайващи да го върна. Да се надяваме, че няма да се стигне дотам! Предния ден сутринта са взели сестричката му, и тя така е драла и се е противила, но до следобеда вече е мъркала в новия си дом. (Ух, дано!)

Котето е домашно, не е от улицата или от къща и не вярвам човека да го е бил, защото той се грижи не само за неговите, ами и за уличните котки от района

Значи, плана е следния: довечера се прибираме двечките, живея сама, тихо и спокойно е ... и ще я оставя в тъмната стая заедно с храна и тоалетната. Там е хладно, но не студено. Оставям вратата на моята спалня отворена, печката да работи, да е сумрачно и топло вътре, аз ще си цъкам кротко на компютъра и да видим дали малкото като тръгне да на обиколки дали няма да дойде при мен и да види, че няма нищо страшно и не ям котки!

Успех с опознаването . За всеки случай в тъмната стаичка й остави нещо топличко - пуловерче, в което да се гушне например.

Надявам се да ни разкажеш как е минало и в скоро време да се гушкате двете

This is a strange flight
I'm taking
My dream's will
Carries me along

става ясно, за тези дето изчитат всичко...
много се радвам за теб, даже си мисля, че още тази вечер котето ще си потърси компания...
а - взела ли си му кот. тоал. - предполагам, че си, ама все пак - да те подсетя
пиши утре как е...

не, не е задължително да е малтретирано животното. Ето ти пример с три малки котета, които отглеждахме в двора на кооперацията - родиха се май и майка им скоро ги изкара. Започнахме да ги храним по два пъти на ден, винаги аз и съседката ми. Свикнаха с нас, идваха като ни видят ... Но само едно от тях се приближаваше близо до нас. И това продължи 3-4 месеца. Всеки ден хранене, говорихме им, седяхме при тях ... И никога не дойдоха да се галят. Едното изчезна някъде ... След време намерихме второто ранено и съседката ми го прибра. Аз прибрах третото. В началото беше кошмарно, и при най-малкото движение от наша страна, онова скачаше и се завираше в някоя дупка .... Сега вече посвикна (2 месеца минаха), но все още като и щукне и почва да се крие. Ужасно е .... гали се в мен, тика ми се в устата и се гушкаме .... спи в мен ... и по някое време просто така и щуква, скача от мен и бяга да се крие, все едно съм я подгонила да я бия ... от нищото !!!! Много е гадно, понеже все си мислим - тя свикна с нас, вече не е такава бъзла - а ето че пак продължава !!!

Така че си мисля, че просто на някои котета им е такъв характера .... Ако ти харесва котето - вземай го .... Няма как да предугадиш какво ще стане, все пак е малко още, тепърва ще се оформя като характер :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Характера им се появява от втората година нататък май. Кой ще повярва че Грибо ще се гали така и ще е толкова добра и мила котка. КАто го взех няколко месеца вкъщи беше ад и ужас :)