имаш една хубава лична бележка на темата

И един въпрос към всички. Според вас името на жената изхвърлила сиамката от 7-ия етаж трябва ли да бъде лична информация? Т.е хора като нея ако дойдат за коте - да им дам ли? А ако дойдат у вас и поискат някой мъник който много сте го обичали?
Прекалено много хора дават котетата без да им пука каде отиват, с идеята да се отърват от тях. Само че известна част от котетата не оцеляват, други отиват на улицата, трети на село или при друг стопанин. Всъшност 90% от изхвърлените котета са такива, дадени веднъж.

Коте на 3 седмици си търси дом

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не исках да се намесвам повече в темата, най-малкото нямам поне за сега котета за даване и не съм в час със психарите които отговарят на обявите.
но .. принципно съм съгласна с теб - писмото беше по-скоро предупреждение. Колкото до въпросните - еми аз не избирам котката по цвета, породата, е признавам по пола, никога не съм имала предпочитания, както гледам свинчо така бих гледала и породиста котка - жълта, зелена, с половин ухо, глуха, сляпа... затова и се учудих че подбират така.whatever
за жената със сиамката - no comment може и снимка да и се разлепи мен ако питаш.

знаеш ли, аз бях доста по-конкретна от твоите приятели. казах, че искам ТОЧНО ТАЗИ КОТКА, НИКОЯ ДРУГА... предлагаха ми малко ангорче, едно сивичко персийче, аз обаче си настоявах за две-три годишната ми адичка, която някой беше изхвърлил на улицата до офиса ми, беше мно добричка и се галеше на всички и хич не ми се искаше да мръзне, когато дойде зима, или да няма кой да я гали, когато не съм на работа... 10-те дни докато бях на море така ми липсваше тая маца, че на връщане, след 11часа шофиране по време на бурите и наводненията и затворените магистрали, единствено мислех как да си я взема... побърках гаджето... е, не стана тогава, а на следващия ден... после - ужас, оказа се бременна. ама след един ден вече реших, че мога да се грижа и за още маци - 3,4, колкото се родят сега не ми се разделя с Котьо, ама вече съм го обещала...
това беше малко за разведряване на обстановката... сигурна съм, че повечето "порастнали" хора над 20г могат и искат да поемат отговорност за някой малък/или голям пухльо, а на мамините глезльовци е по-добре да не се объща мно внимание и да не им се дават котета-играчки

да, когато видиш котката - твоята котка тя те грабва, и не искаш никоя друга. Аз обаче когато реших че пак ще гледам котка само казах: "Донесете ми коте - каквото и да е, ако може мъжко, ако не - все ми е едно!" Исках някаква котка и без значение каква е щях да се грижа за нея. Да много исках черна котка, или сиамска, но черно-белия сладур, с който се сдобих тогава не го върнах заради цвета или защото беше с по-дълга козина. После това котенце почина и първата ми работа беше да се сдобия с Билбо - отново първото дребосъче, което ми попадна. a можеше и да не е той, можеше да е някое друго мъниче.

Редактирано от gamina на 09.11.05 11:42.

Имам 7 котки -много са!!! Но не мога да се разделя с тях, даже и за високо възнаграждение. Всяка от тях си има име, характер, навици /добри или лоши/ ...познавам ги по мъркането, по походката, по мяукането, по драскането- и кътните зъбки им познавам! Обичам ги! Не мога без тях!!! Те ме разтоварват и натоварват психически, физически и финансово! "Европееца" ми е на 15 години и никак не иска да намери общ език с персиеца, бият се на живот и смърт!!! Не искам да го махам! Имам установен график на разходка из апартамента и на двамата. Не давам предпочитание на нито един от тях. И двамата са ми скъпи. Когато човек избира коте не е толкова важен цвета или породата, а погледа му. Когато видиш очички молещи за помощ и ласка - И СИ НЕГОВ!!! Нямам свободно време /нямам време за глупости/ и не искам!. И ВИЕ СТЕ СЪЩИТЕ!!! НЯМА КАКВО ДА ДЕЛИТЕ!!!
"РЕБЯТА, ДАВАЙТЕ ЖИТЬ ДРУЖНО!!!!"

мерси
на всички
ахм, наистина няма какво да се дели в случая, съжалявам

ПП: Аз не можех да отида и да взема коте, толкова ме е страх какво ще стане с него като го взема аз(такъв съм идиот, иначе мацата ми щеше да живее повече), че просто не мога да взема коте от някъде. Само че се появиха мойте и нямах избор, или ги взимам или вероятността да оцелеят намалява много. Не исках друга котка. Само че те не са "други котки". Само приятели
Голям съм идиот

Коте на 3 седмици си търси дом

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аза даже не я бях виждала как изглежда, когато казах "дай ми я". Просто я взех, грехота беше да я оставя на безотговорния ми другар - щуро младо мацоранче, което иска да си играе, да го гушкат, обичат и то да дава любов.

Като я видях беше жална картинка - много красиво животно, но уплашена, мършава и рошава. За 3 дни стана друго коте

This is a strange flight
I'm taking
My dream's will
Carries me along

аааааа, аз я видях азата... малииииии, мно е сладка, прилича на моята, ама сърчицето около нослето и е бяло, а на моята - бежово... предполагам, че е същата щурачка и че идва да те буди с мъркане в 4.30, без значение събота или неделя... на моята й слягаха некви тъпи инжекции да й спре кърмата, та беше мно тиха тези дни, бяга ми, не мърка мно... затова ми е малко гадно.. ама сутринта пак се беше разиграла, дано скоро пак си ме заобича

Разбира се, че ще й мине. Ти да видиш какво цупене и сърдене пада като я заведем на лекар (дано се разредят посещенията, защото тази година много ни дойде). Но през нощта тайно-тихо-кротко се примъква към някой от нас двамата, гушва ни и се топли

Как е сега милата ти Адичка (нали не бъркам името)?

This is a strange flight
I'm taking
My dream's will
Carries me along

адичка - сладичка ами - прави бучки, ама според вета - не е мастит, а мастно натрупване... доста твърди, ама нямало нужда да се оперират, няма и да минат, дано само не я боли... иначе малкото май е спряло да суче - в събота ще наблюдавам през деня... адичка беше на диета за два три дни (да и спре кърмата), ама мно се мъчеше милата, та сега яде като разпрана, едва смогвам