Дзен и изкуството да изкъпеш котарак

"Всеки котарак си има собствен, единствен характер, който вероятно може да се определи като интуитивен сбор от всичко, което знаеш и чувстваш към него. Този характер постоянно се мени, обикновено към по-лошо, но понякога съвсем изненадващо към по-добро"...:))))
Някои хора подценяват изкуството да къпеш котарак.
Мислят си че котаракът няма нужда от баня, защото той се ближе /включително и задника си/ и по този начин поддържа котешката си хигиена.
Доскоро и аз бях такъв. Но три седмици след разгонването му и още два дни вътрешна борба си признах че котарака ми мирише по зле от скункс.
И денят на истината дойде.
Сега, пишейки тези изстрадали редове, аз излагам моя скромен опит в тази сложна наука.
Преди да грабнете своя любимец за врата понасяйки го към мястото за миене, имайте предвид следните съображения.
Вашия котарак има предимство с бързината на своите реакции и с пълното отсъствие на уважение към човешкия живот.
Вашето предимство е единствено силата.
Използвайте това си преимущество, като правилно изберете полето за бойни действия. В никакъв случай не се опитвайте да изкъпете съскащия любимец на открито, където ще претърпите пълен провал.
Най удобното място за къпане е банята и тоалетната.
Помнете че котаракът без скрупули използва оръжията си - зъби и нокти и затова вземете мерки - гумени ботуши и брезентови ръкавици в комбинация с рибарски костюм и мотоциклетна каска с трислойно стъкло.
Предварителната подготовка е от съществено значение, защото във вихъра на къпането няма да имате време да търсите котешкия шампоан или хавлията.
Предварително налейте достатъчно топла вода.
Убедете се че котешкия шампоан е на достъпно, даже и от легнало положение място.
Хванете котарака като приспите вниманието му, нежно поглаждайки го и минете покрай канчето с Китекат.
Ако котаракът прояви недоверие към вашата необичайна униформа, успокойте го, че отивате на тренировка за конкурса в новосфомиращата се Национална гвардия.
От момента на стъпване в банята трябва да съзнавате че всяка секунда забавяне обрича на неуспех Мисията ви.
Затворете с десния си крак вратата, хванете здраво котарака за врата гмурнете го във водата, вдигнете го и го полейте с котешки шампоан.
Това трябва да извършите в рамките на 5 - 7 секунди.
Сигурно сте забелязали че вашият котарак няма дръжка и удържането му след поливането с шампоана е трудна работа.
За това веднага го потопете във водата, грабнете го пак, налейте шампоан и така три четири пъти, докато рибарския ви костюм не е станал на ивици а брезентовите ръкавици - перфорирани.
Но след това настъпва най страшния момент. Котаракът трябва да се изтрие.
За целта хващате хавлията и след яростно преследване из банята, съпроводено със съскания и котешки вой в акомпанимент на помени за майки баби и тъщи, се мятате върху него и го притискате.
Следва енергично триене докато хавлията стане на парцали.
Котаракът е изкъпан, възмутен, котешкото му его е наранено.
Нооо - има още едно вълнуващо изпитание.
Котаракът трябва да се изсуши.
За целта се снабдявате с един поне 30 метров кабел и поне 2500 ватов сушоар. Включвате сушоара на max и започвате в стаята невероятно преследване на мокрия котарак на което би завидял и Индиана Джоунс
Ако сте изобретателни може да направите приспособление от кашон с дупки, в който ще държите затворен котарака докато се суши, но последствията са страшни. Котаракът ще престане да общува поне за два дни с вас.
През което време ще крои тайни планове за Отмъщение.
Е, поне няма да мирише на скункс.
За известно време.



Сметнах, че ще ви бъде забавно да прочетете тези "изстрадани" редове. Вие такива войни ли водите с вашите животинки? При мен нещата са много лесни. Достатъчно е да жертвам едната си ръка (обикновено там се държи "гадта").

WOW!!!
А Билбо много обича да си играе с вода, влиза с четирите лапи в легена и се опитва да се намокри целия, после разбира се пишка във водата и доволно се оттегля да се суши... но когато ние решим да го мокрим е некъв ужас, некъв ад! Нокти, зъби, гледа мръсно, в крайна сметка ние сме по-мокри от него, целите в кръв и за пореден път установяваме че двама души не можем да се преборим с 4,5кг коте, бяга от легена сапунисан и се пързаля по балатума докато го хванем и го накиснем пак... следва сърдене около 2 часа докато изсъхне и зловещо съскане срещу сешоара докато го гоним да го сушим... Е, ефекта е приятен аромат, лейкопласт и сърдит котарак.

Аз никога не съм къпала мойта котка. Като малка не я научих и сега я е страх от водата. Веднъж се наложи да й измием само крайчето на опашката защото го беше натопила в боя и чух такова жално мяукане откъм банята че се отказах когато и да било да я мъча да я къпя цялата. Има ли някакъв проблем от това че не я къпя? Нали тя си се "мие" самичка?

стига да не се мърля много, мисля че няма проблем ако не се къпе, освен ако не е с дълга козина, която може да се сплъсти. нашият си е свиня и от време на време е нужно да го изкъпем. нищо че живее в апартамент услява да се омаже адски много.

Не се мърля никак даже. Учудващо е как се запазва толкова чиста. Освен това е черна Когато погледна към нея тя все се мие ли мие. Попитах за къпането, щото да не би нещо, да е задължително или полезно, но така или иначе не бих поела риска да се затворим двете в банята за тази сложна процедура.

"Какво му е толкова хигиеничното да се миеш със собствената си слюнка?
Както и да е, Истинската котка води по точки пред останалите домашни любимци в едно необичайно отношение:
Истинската котка знае за какво служи банята.
Един ден се върнахме и открихме, че тукашната титулувана Истинска котка чрез обичайното хиперпространствено придвижване е Вътре, когато си мислехме, че е Вън. Поради което нямаше осигурена котешка тоалетна.
Истинската котка, мислехме си ние, гледаше доста хитро, макар че тъкмо тази котка през цялото време си гледа хитро и дори диша така, сякаш краде въздуха. Небрежното претърсване на обичайните убежища на отчаянието - тъмни ъгли, камината - не разкри никакви гадости, които поначало не си бяха там.
Докато, много по-късно, не погледнахме в банята.
По-специално във ваната...
В такъв момент изпитваш смесени чувства. Разбира се, има го чувството на леко възхищение от това, че в къща, пълна с килими, Истинската котка е избрала едно от малкото места, които биха могли лесно да бъдат почистени с литри гореща вода и ескалация на почистващите препарати (любопитно, нашата книга с домакински съвети определено премълчава цялата тази, хм, работа с котките във ваната). От друга страна, има го и чувството, че това все пак е ваната, Боже мили, нямах търпение да се натопя, а сега никога вече няма да взема вана, докато съм жив...
Интригуващото в случая беше реакцията на другите собственици на Истински котки. Те казаха: 0, за първи път ти се случва, нали? И продължаваха по-нататък с историята за онази котка, дето някой бил чувал, че знае как се използва тоалетната.
Да ви кажа, всичкото това е голяма играчка. Оставете капака затворен - това ще ги шашне."

Tova be6e super-gotino i mnogo obrazno!6te go pro4eta i na muja mi,ina du6terja mi!Tvojat Bilbo e goljam obraz!

Imah predvid napisanoto(i izstradano otGamina) i nejnija sladur Bilbo!Ha-ha-ha!

Много добре си го описал, но за съжаление съветите ти
не могат да ми свършат работа.
Моя мърльо има наложителна нужда от къпане (доскоро
се ближеше непрекъснато, но напоследък го мързи -
сигурно е от възрастта - за 5 минути приключва процедурата
с облизването на ръчичките, чат-пат се замива и лицето и
ушите и това е). За къпането му са необходими ТРИМА души,
двама от които да го държат. Много е трудно да се намерят
трима души едновременно вкъщи и при това в топъл летен
ден (подсушаването му с хавлия е невъзможно, а за сешоар
дори не съм си помисляла) и за това се разчита единствено
на слънчевата светлина. Все пак ще трябва в близките дни
да организирам бригадата (не знам как ще ги навия).
Котаракът на брат ми е точно обратният случай - това чудо
на природата обожава да го къпят - сам си ляга в мивката в
банята (по гръб) и се плацика във водата с кеф, дори се
сърди, като го извадят от тази "вана".
Явно и котаците са като хората - едни обичат да се къпят,
други... (добре, че котките не смърдят като някои от нас).

Автентичната котка е велика книга, лошото е, че вече я няма по пазара... на мен някой ми я отмъкна и сега я търся под дърво и камък.