Има ли изобщо някакъв начин за отучване от този влудяващ "навик"?

Сутрин тя се събужда - винаги преди мен, разбира се - застава пред вратата на спалнята и започва да ме "вика". Дълго си мислех, че е просто гладна, започнах предвидливо да й оставям храна от предната вечер - но не, оказа се, че не е от глад. Просто иска близост. Което е трогателно, умилително и разнежващо, но когато е събота и аз съм решила най-после да се наспя - но тя от 7 сутринта "опява" пред вратата.....тогава мога от разнежена и любяща "стопанка" (никога не съм била наясно кой на кого е стопанка всъщност) да се превърна в разгневен гръмовержец.

Какво ли не опитвах - карах се, обяснявах й, шътках (тя прекрасно знае какво значи "шшшшт"), наказвах я (обикновено я погвам с един пулверизатор с вода, с който пръскам цветята) - никакъв ефект. Когато най-накрая отворя вратата, тя обикновено хуква да бяга - тоест наясно е, че е сгафила и моята поява няма да доведе до нищо добро за нея. Но просто не може да се удържи - това е "по-силно от нея" явно.

Единственото спасение е да я затварям нощем в най-отдалеченото помещение, откъдето не я чувам толкова ясно. Не ми се иска обаче, защото ми изглежда жестоко (макар че й оставям всичко необходимо за през нощта, включително храна). Имате ли идеи за някакви по-хуманни методи за справяне с този проблем?

п.с. извинявам се, ако темата е дискутирана вече - идвам рядко тук и не следя редовно темите, а при бързия преглед назад не открих подобна тема.

Ами за отучване трудно може да се говори. Нашата е същата сутрин, а и не само сутрин. Постоянно мрънка за нещо и ми обяснява нещо и иска все нещо от нас. Ама как да го отучиш да е толкова приказливо. Обикновено тя спи при нас, но в 6 часа е изритана защото вече е будна и и се играе - яде, все неща дето не трябва да се правят в 6 сутрин в събота или недай си боже неделя. Когато я оставим на свекървата да я гледа и после си я вземем подлежи на някакъв вид дресура, но само в периода няколко дена. Ако не си наложим тогава мнението и желанията после тя се окопитва и ела да видиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...с тоя навик - след като видяхме, че няма отучване Само че нашият има няколко часа на бодърстване - първото е към 3 (естествено - за през нощта става въпрос), след това към 4 и накрая към 6.30. До към 3 спи, след което явно се е наспал и почва да си измисля с какво да се занимава - скача по мебелите, драска по вратичките и чекмеджетата (ако вечерта съм забравила да ги отворя всичките) и ако някой от нас не стане да го карцира в кухнята - следват продълженията до 6.30. Ако пък решим, че няма да се разсънваме заради неговото драскане и скачане - той идва и се мятка върху спящите нас - разхожда се по нас, мяука и постига своето - някой да стане и да го заведе до купичките му:)))

Не мисля, че може да се отучи. Нашия, когато спи в една стая с някого също досажда през нощта с най-различни щуротии, но когато е затворен накъде сам, стои тихо и кротко и чака сутрин да му отворят вратата. Дори за през нощта не му се оставя вода и храна....Ако е някъде по коридорите на свобода идва и ляга тихо и кротко като някое куче пред вратата на спалнята и чака да стана, за да се гушкаме. Откъм мяукане сутрин-никакъв тормоз. Аз съм щастлива майка

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.

Няма спасение.
Позната ми е цялата тази история ... "мрън-мрън отвори ми ... не че съм гладна ама трябва да те събудя щото няма с кой да си играя ... мрън-мрън ако не ми отвориш ще направя някоя поразия ... за последен път ти казвам ... отвори ми!"

... and from now I will be my own best friend ...

Хехехе, разсмя ме с този "превод".

Точно за това става дума, само че при моята е по-скоро:
"Ехо-о-о, става-а-ай... Аз съм вече будна..."
Малко по-късно:
"Ама на какво прилича това - аз съм вече будна и съм сама, а ти се криеш от мен в проклетата спалня, дето така и не успях да разбера защо не ме пускаш вътре!"
След малко:
"Виж какво, и да ми шъткаш, и да не ми шъткаш, няма да мръдна оттук и ще крещя, докато най-после излезеш от тъпата спалня, защото искам да ме гушнеш и да си общуваме и изобщо не ме интересува махмурлука ти, искам те тук, сега и веднага, разбра ли?!?"
Още малко по-късно (аз съм вече будна и бясна и тъкмо събирам сили да стана и да погна нахалната гадина):
"Мо-о-о-оля ти се бе-е-е-е, ела-а-а-а при ме-е-е-ен .... усещам, че си будна, хайде, така и така си будна вече и ти, уф, пак ми шъткаш...изобщо не ми пука, знам, че ще ме гониш и ще ме напръскаш, но не мога да не опявам, това е по-силно от мен..."

Тук някъде аз, за последен път преди да изляза изревавам: МЛЪКВА-А-А-Й!!!!!! Тя обаче продължава кротко, упорито и методично да "нарежда" като свекърва:
"Няма, няма, няма пък да млъкна, ето тук ще си седя кротичко и ще те викам, докато излезеш, защото те искам, а ти си далеч и това е абсолютно безобразие... И не ми пука, че ще ме гониш с пръскачката, това е само някаква си вода, пък и нали вече ще си при мен..."

...и така нататък....после знаеш.... Като се покажа на вратата, тя почти изкрещява - нещо от сорта на "Да, да, о, да-а-а, ето те-е-е, божичко, май изглеждаш ядосана, дали не е по-добре да се скрия под масата за известно време....ох, отивам да се крия....обаче въпреки това се радвам, че си вече при мен.... (тук постепенно гласът й заглъхва, защото това е "изречено" в движение, докато препуска към масата...)


Права си, май наистина няма спасение...

О, моята госпожица беше и спец по отваряне на врати.
Ако аз не й отворя - тя самичка. Скача по вратата докато успее да увисне на дръжката и да я отвори. В спалнята се чува звук все едно някой замеря вратата с котка.
Накрая си влиза, качва се при мен и започва да тупа с лапичка по лицето ми или да ме ближе по устата настоятелно.(докато я имах бях добила навика да спя завита през глава без значение каква жега е)
С едно изречение - тя решеше ли, че аз трябва да стана - то така ще бъде.
Ама и ние какво толкова обсъждаме .... не е ли станало ясно отдавна кой е шефа?

... and from now I will be my own best friend ...

Моята също си отваря вратите - по същия начин. Много й се възхитих когато установих,че се е научила - като се замислиш, изисква се доста интелигентност да наблюдаваш как точно става, за установиш, че вратата се отваря, когато дръжката й мръдне надолу и накрая да се сетиш, че и ти можеш да постигнеш същия ефект, ако се хвърлиш и увиснеш на дръжката. Слава богу, моята писана избягва да го прави - или поне не и докато аз съм в спалнята (в мое отсъствие обаче се случва да нахълта - не че има работа там, но явно е голям мерак да "покори" забранената територия).

Ясно е кой е шефът. Просто се чудех дали има начини да бъде омилостивен шефа сутрин да ми разреши да поспя....или поне през уикенда.... Е, сега разбирам, че явно не съм единствената с подобен проблем. Не че много ми помага това де, но все пак...

п.с. много ме разсмя с това "някой замеря вратата на спалнята с котка"!

Редактирано от Лилит на 19.08.04 09:16.

Вие сте щастливци, че котките ви отварят рядко вратите. Лъки е шампион в това отношение. Започна с отварянето, когато май още нямаше и половин година. След няма месец започна да си отваря и входната врата на апартамента (масивна дъбова и ужасно тежка). Първият път майка ми е била ошашавена - звъни се в 2 на обяд, тя излиза и вижда широко зееща входна врата, а един съсед й казва - прибери си котката, тя е на тавана. Сега задължително се заключва. При това като я гледам, имам чувството, че е поне магистър по физика. Понеже е сравнително лека (малко над 3 кг), като скача, се хваща с предните лапи на края на дръжката, за да използува принципа на лоста, и виси така, докато вратата се отвори. Ако се опиташ да я затиснеш със стол, след няма 5 минути стола е изместен и вратата е отново отворена.
За да може да спим нощем (тя решава, че иска компания не сутринта, а някъде към 2-3 през нощта), нощем я затваряме в дневната и връзваме вратата! Та вие нищо не знаете за отварящи врати котки!

О-о-о-о нищо не знаем, ли?! Да ти разказвам са моя котарак...

И той доста от рано се научи да си отваря вратите :(((( (Това вече съм го писала в клуба и може би ще се повторя) Заради тези му умения част от дръжките на вратите в къщи са обърнати нагоре. Голям купон за посетители и гости, които за пръв пут се сблъскват с такива технически нововъведения... Има една едонствена врата, която не може да отваря, и на която дръжката не издава такъв невъобразим шум, когато 3-4 или 5кг(не знам колко е тежък в момента точно) се гякнат отгоре и. Когато спи в едната от спалните и е заключен, вечер преди лягане вадим дръжката и така от вътрешната стана на бравата остава само желязото. Той знае, че по този начин не може да отвори и за това не се опитва. В последно време спи сам в хола, а там няма опасност да си отвори вратата, просто по-трудно се отваря.... В останалата част от къщата, където не сме обърнали дръжките нагоре и където не искаме да влиза, сме сложили топки...Тях все още не може да ги отваря. Само на шкафове и то ако има добра упора. Венъж специално на едно чекмедже го наблюдавах. Не можеш да си представиш как си свива лапичката, добичето също като човек, за да захване топката. Много са наблюдателни, гадините и като видят веднъж кое къде стои стига да им представлява интерес, нямат никакви проблеми с отварянето... Всъщност само вратат на кухнята е оставена необезопасена, защото там му е храната, но тя по принцип рядко се затваря. Дори и банята пазим, защото изяде завесата

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.