Това мишле, с което ме зарадва моята красавица, реших и аз да зарадвам някой, а именно - моята сестра. Преди около 2-3 месеца нейното коте безследно изчезна (или откраднато, но по-скоро нейни "доброжелатели" са й го взели и дали някъде, понеже беше, а и все още е бременна...). Та тя и мъжа й много страдаха по загубата му, но съм решила да я изненадам с тоя бебок. Те и двамата много обичат животни, и мисля че много ще му се зарадват на бебето. Но нали съм му баба, реших аз да го кръстя, и се спрях на две имена, които много ми допадат (всъщност отдавна много си харесвам): Ана Мария и Мария Магдалена, по-скоро ми харесва второто, но ще се радвам и вие да ми предложите някое. Всъщност незнам как стои въпросът с кръщаването и родословията, дали ще може да си вземе "реномето", ако аз му задам името?!...

Когато единственото, с което разполагаме е чук, всичко наоколо ни изглежда като пирони

имената които си избрала са много хубави. това което намерих за имената и родословията е че цялото име заедно с името на развъдния клуб(ако има такъв) не трябва да е но дълго от 35 символа заедно с интервали тирета и т.н.

Съвсем благородно ти завиждам, че ще дадеш котето на сестра си. Аз много се тревожа на кой ще дам моите мъници, как ще се грижат за тях и т.н. За сега на 3 от тях съм намерила сигурни домове, в които знам, че ще са на сигурно място, а и ще мога да им правя инспекции от време на време, но за близнаците, незнам (2 от котетата са близначета)!
Що се отанся до имената, аз лично не съм мислила още. Честно да ти кажа Ана Мария и Мария Магдалена не ми се струват много котешки имена - "Мария Магдалена, моля те спри да пишкаш зад сасксията !?!" Майка ми кръщава всичите си котки Оскар, още от дете помня, че всяко коте, което влезе в нашата къща се казваше Оскар и в момента си има еднин огромен котор, сигурно е Оскар 20.
Аз харесвам Макси като име на коте, спомени. Една неделя се събудих от страхотни писъци в двора на нашата кооперация. Слязох долу и видях едно котенце, на около 2 седмици, майката го беше оставила ито горкото беше събрало всичките си силички и пищеше. Прибрах го, общото тегло на бълхите беше повече от неговото собствено. Започнох да го храня със пипети, да му давам какви ли не храни ито се закрепи, бях много щастлива и решихда не го давам а да си го гледам аз. Една сутрин като щъкаше по прозереца, незнам какво се случи, изплаши се от нещо и подскочи назад. Въпреки, че падна от третия етаж не можа да оцелее. Много тежко го преживях, направо не бях на себе си. Положих толково грижи за да запазя живота му, а той накрая умря па такъв нелеп начин!?! Той се казваше Макси и от тогава имам голям афинитет към това име.

И да пишеш как си кръстила снахата!

Le vieil homme part tout seul, a la recherche d'un grand poisson

Ей, ама ужасни хора!
Значи все пак успяха да махнат котето? Поне сестра ти разбраха ли кой е бил толкова "доброжелателен"? И няма ли как поне да се уверят, че е добре?
Леле, ако на мен някой един ден ми врътне този номер няма да му позволя до живот да припари до мен и семейството ми.
Един съвет - преди да и дадеш мъника разберете наистина кой е махнал предното, защото би било прекалено и това котенце да последва другото
А що се отнася до имената Ами щом повече ти харесва Мария Магдалена го кръсти така. Изобщо не се двоуми. Имената идват от вътре и няма значение как се струват на другите и какво мислят те за тях. Най-лесно мога да те убедя като ти пратя няколко сайта с котешки имена. Ще видиш дали можеш да си представиш някое от тях за това дребче и всичко ще си дойде на мястото
Моите се казват Тери и Таби и така и не можаха да ме накарат да ги сменя

Всъщност най-вече се интересувах за първата буква (дали мога аз да си я измисля), иначе името съвсем естествено е, че аз ще го дам. А и 35 символа стигат, нямаме чак толкова титли засега :)

Когато единственото, с което разполагаме е чук, всичко наоколо ни изглежда като пирони

Оо, за какво се притесняваш.. Едно е сигурно - няма да останат на улицата!
Но пък от друга страна, съмненията дали ще му осигуряват необходимите нужди: храна, хигиена, внимание и най-вече - любов... Вярно, че трябва да си малко подозрителен, понеже не е тайна за никого, че персийките се нуждаят от малко повече неща спрямо повечето котки... Или пък да не го вземе някой който само ще го експлоатира за правене на пари (?!)... Макар че, ако се гледа подобава, едва ли може да се нарече точно правене на пари, но както и да е. Надявам се да успееш да намериш подходящи стопани, неолицетворяващи се с по-горните типове! А и има още много време до тогава, сигурна съм, че ще успееш

Когато единственото, с което разполагаме е чук, всичко наоколо ни изглежда като пирони

Не разбра сестра ми, но със сигурност някой "много загрижен" от тяхното обкръжение. Нито има как да разберат кой е, нито как е котето, а и те вече не са на същото място (работата им налага често пътуване). Със сигурност не е тя или нейния, понеже и двамата са животномани (като знам Илия как не спеше по цели нощи, за да гледа бебетата на дога-майка, която не се справяше сама...изобщо - не са те.) Обаче от българската компанийка, с която са заедно, съвсем нормално да си проявят българщината (извинявам се че го казвам, но е точно така - рядко някой друг би постъпил по сходния начин. Жестоко е.) Ако на мен някой ми изгони котето, когато забременея, и ако съвсем случайно разбера (а аз със сигурност ще разбера) най-много и той да се смята за изгонен. Иначе предполагам котето е добре, там където е все пак няма бездомни котета.

Когато единственото, с което разполагаме е чук, всичко наоколо ни изглежда като пирони

Е, ще й викаме съкратено Маги или Меги, както дойде, но разбира се няма да е мис Мария Магдалена спри да драскаш мебелите, да речем

Когато единственото, с което разполагаме е чук, всичко наоколо ни изглежда като пирони

първата буква трябва да е еднаква за всички котета от едно котило. при теб това няма да е проблем

намерих това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз се чудя на акъла на някои хора, особено по-възрастни,
които разправят, че бебе и котка не могат да съжителстват,
защото котката представлявала опасност за бебето - можело
да легне върху лицето му и да го задуши и т.н. Имам доста
познати, които, наплашени от подобни истории, наистина се
принудиха да се разделят с котките си. За мен това е пълна
глупост.
За конкретния случай мисля, че това е било дело на някой от
родителското тяло. Нали знаете, че бабите (дядовците не чак
толкова) не вманиачават по отношение на внуците си до
такава степен, че прекрачват всички граници.