Аз деца нямам, но не познавам семейство с/без деца, което да няма котка/и и/или куче/та.
Зълвището роди преди по-малко от половин година 2-рата племенница, а котките си ги имат от поне 8г.
Няма причина за безпокойство ако животното е с пълна кръвна, ваксини и обезпаризитено, освен алергия..., за собственото ти спокойствие се консултирай с вет, но гледай да не е някой кравар.
А и според мен след като ти си живяла толкова години без животно, мъжа ти е длъжен да даде шанс на свой ред на нов член на семейството - коте...куче.

See no Evil, Hear no Evil, Lay no Evil Down on Me...or I'll Toast You in Hell

Здравей!
Аз нямам деца, но имах котe и се принудих да го махна, защото се разболях от фелиноза. Много ми беше мъчно, но майка ми настоя много. За фелиноза и токсоплазмоза, които се пренасят от котки няма ваксина (и двете остават скрити и се откриват впоследствие, фалинозата предизвиква загнояване на лимфните възли ако не е лекува, предава се с одраскване, токсоплазмозата причинява аборти и мъртви раждания, предава се чрез храната)
Не го казвам за да те шашкам. Споко - признаците на фелиноза се проявяват само при хора с много слаба имунна система (като мен), можеш с години да си я имаш без да разбереш. Единстения начин, който се сещам за предпазване е да прекараш котето с профилактичен курс с антибиотици. Не е много хубаво (то профилактични антибиотици няма, то си е баш мъчение за животното), но имаш деца все пак.
Ако е ваксинирано и всичко друго ... не би трябвало да има проблем.
Но помисли за животинката също - малките деца често ги приемат за играчки, дърпат ги, мачкат ги, (един колега даже ми разказваше как като малък натискали котката на горещата печка докато се напишка ). Може да изчакаш да поотраснат.

Върнах се в спомените си, когато моята майчица и дума не даваше за отглеждането на котка или куче у дома. Все повтаряше, че 3 деца и един съпруг и стигат.
Правила съм всякакви опити да вкарам в къщи, коте или куче и винаги се стигаше до скандал и пращането му някъде на познати. Цапали, късали и все такива.

Но, един прекрасен ден ми подариха за рожденния ми ден Сиамско котараче.

Пъхнах го под якето и в рейса към нас. Докато се возех една жена се "залепи" за мен и до мойта спирка не ме остави на мира. Пари, молби, всичко опита за да и дам котето, ама аз Устоях. И през цялото време, знаейки каква разправия ще стане в къщи си повтарях: "Може да ме изхвърлят с него, ама няма да го дам"!

И така, благополучно се прибрах с котето у нас.
На вратата баща ми се совна "да го махаш тоя мачарок", майка ми пък, взе че се просълзи като го видя един такъв мъничък, беличък с тъмни ушички. Предчувствайки, че съм успяла направо се спазарих с родителите си, ако не прави пакости да го оставим за 20 дни?!

Та, същото това котенце промени живота и отношението към него тотално на всички нас. Гледахме го като "писано яйце", Чочко го кръсти малкия ми брат. Всеки ден идваше баба ми у нас, докато ни няма. Всички се съобразявахме с него и той донякъде с нас. Остана не 20 дни, а 5 години и както писах в една друга тема, почина скоропостижно. Страдахме всички, без значение възраста ни.
Днес имам друго коте, момиченце. А майка ми, вече не се мръщи за животинче, гледа кученце и е щастлива от присъствието му в къщи.

От лекари и какви ли не хора други, занимаващи се с деца и болести знам, че отглеждането на коте, куче, хамстер и каквото щеш животинче е полезно за децата, тъй като ги приучва от една страна към грлижи и изграждане на навици, и от друга свикват да дават обич, да са отговорни, да бъдат милостиви.
Така, че разказах своята история за да оцениш едно, няма мъничко животинче, което да не буди умиление, а свикне ли семейството /в което не се съмнявам/ няма да искате да се отделите от него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля че няма причина за безпокойство ако котето е ваксинирано. Е, остава тревогата колко мебели ще съсипе, но ако това е по-малката беда - не мисли, ами взимай писанче
Аз имам деца, куче, костенурки и риби, а наскоро си взех и коте. За съжаление преди 2 месеца почина морското ми свинче, а хамстера още миналата година. С една дума - у нас е малък зоопарк и не мога да си представя живота без животни. Никога не съм се замисляла кой и какво може да бъде застрашено когато съм взимала дадено животно. Просто го взимам. Защото много ги обичам.

Oh, otdyhnah si. Misleh 4e samo az imam v kyshi menajeria.
Imam ribi, kostenurka (pri baba mi), dnes v zoo-magazina mi podariha mini-hamster shtoto edno momi4ence go vyrnalo, a drugar4etata go bieli ... Priatelia mi predi malko kato 4u me opredeli kato pylna "shmatka"

хаха
Кажи му да дойде да прочете горното ми мнение и ще си отмени думите
Пък и твойта менажерия главно в аквариуми. А при мен има 3 двукраки и 2 четирикраки плюс плуващите. Добре че поне те не цапат по пода, не мяукат и не лаят

Благодаря за проявеното отношение по въпроса. Общо взето и моите мисли са в тази насока, надявам се че ще успея да убедя семейството за необходимостта от още един член, а именно коте, защото с куче вече много се усложняват нещата, и съм сигурна, че щом веднъж влезе вкъщи ще свикнем много бързо и ще се привържем истински.
Да, наистина си мислех и за това, че децата понякога измислят странни и жестоки игри с животните, но се надявам да успеем да ги възпитаме правилно в тази насока...
А за болестите явно наистина ще се консултирам с вет и ще се поровя из нета, защото за фелиноза не съм знаела досега, звучи гадно. Е, няма да си мисля за най-лошите неща, а наистина ще започна да говоря за котка.
Някъде четох, че има походящо време /сезон/ да се избере малко коте, че по-късно остават най-непредпочитаните екземпляри, предполагам че е пролетта, а...???

Нищо не е само черно или само бяло... има и лилаво

и се надявах, че мога един ден да имам- т.е. като се махна отвкъщи...
сега обаче приятеля ми не обича животно вкъщи...
като си помисля, че може би НИКОГА няма да имам животинче ми става много тъжно...
нима не заслужавам? та аз толкова ги обичам!...
защо такава съдба бееее!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не може съвесем никакво животно да не харесва. Може гущер и змия да е, но все нещо ще харесва.
Моят приятел умира за котки, като си взех мъничката писанка и той беше първия дето предложи да я вземем в леглото при нас на топличко понеже "плачеше". (нямаш идея каква гледка е гол мъж,който гушка малко коте ).Що не пробваш все пак? Поговорете или ... не знам ... направете уговорка ти да се грижиш за животното... Него от какво го е страх? Болести? Или просто не е свикнал?

никога нищо не е гледал...

не изпитва потребност от това, а пък при мен тази потребност е направо болезнена...

много цапали животните, а и се мъчели - все едно слушам майка си...

как да му обясниш, че...изпълват сърцето ти.