ако беше Давид веднага ми е ясно, че ако не казва нещо то е именно защото не може добре да се изрази, а не че не знае какво е или че не иска да го каже.
Ама пък щом само веднъж е плакал какво си се запритеснявала. Щом вече не плаче значи всичко е ОК. Вие хората с по едно дете се притеснявате за най дребното нещо. То и аз така щях да бъда сигурно, ама с 3 просто нямам време и възможност да ги обгрижвам толкова, колкото ми се иска и на мен и на тях. Хем ми е гадно, че не мога да им дам това от което имат нужда по основната причина, че са много деца и с много и големи нужди. Но пък от др страна се успокявам като знам преди хората отглеждали по една камара деца и със сигурност не са задоволявали всичките им капризи па пак са станали хора и то съвсем нормални, а не некакви глезльовци. Днесшно време прекалено много се концентрираме върху децата и ги презадоволяваме без да се усещаме, което е хубаво, но има и отрицателни черти.
Не се засягай от това, което писах разсъждавайки върху поведението на Тоби. Не го познавам и разсъждавам единствено върху информацията, която ти си дала, като правя паралел с моя опит с моите собствени деца както и с останалите, които наблюдавам около мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е немога да не ги споделя с вас моминските ни тревоги.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като разбера, че Давид е плакал в детската от даскалка или от него самия и заговорим защо е плакал и т.н. забелязвам нещо странно. Той говори за реването като за нещо съвсем нормално, а не като за някаква трагедия оставила траен отпечатък в него. На сестра ми щерката е същата. С широка усмивка ти казва Повече няма да плача и си заминава щастлива и доволна да си гледа работата.
Начинът по който говорят за рева си показва, че поне в момента, в който говорят за нещо минало не се натъжават. Много ми е странно, аз като дете не помня да съм имала такова повърхностно отношение към рева. Ревала съм само когато наистина ми е зле. Виж, за мрънкане съм си мрънкала когато знам че има кой да ми се върже на капризите, но това не е рев.
Ние сега тук в Франция имаме комшии с малки деца. Тия деца не знам какво правят по цял ден, само 2 пъти ги видях излезли на терсата седят с родителите си. Не ги чувам ни да реват, ни да тичат по двора... изобщо не ми е ясно дали са си в къщи през деня въпреки че не виждам къде може да са. А моите тук цял ден са на двора, тичат, бият се, врещят, измислят си кви ли не игри и занимавки и изобщо детска глъч. И само те се чуват че са живи в цялото село. Па и в цяла Франция

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хахаха.
Сетих се сетра ми като беше в 1 клас как беше ходила при класния и го помолила да седне до един Мишо. Но Мишо чул и се развикал Не, не не искам да седя до нея, щото тя само ме целува. А сестра ми тчно затова искала да седи до него, за да и е под ръка да го мачка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, някой път наистина се шашкам за глупости, макар по принцип да не съм такава... Ако не е едно, ще е друго, ако единия проблем се реши, ще ми се стори, че отиваме на другата крайност и така... Иначе ще е скучно. Но забелязвам, че като се оплача от нещо, и то се оправя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Милата...
Тоби миналага година беше влюбен в една Алба, едва приказваше още, обаче се биеше в гърдите и викаше "Моята Алба, моята"... и напираше заради нея да ходи на ясла в неделя, хаха...
Иначе и аз си спомням един Владко от яслата... още е сладур.

Ти не помниш ли, че това е било най-важно и аз нас

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох Яна, миналата седмица след първия ден на градина Личката си тръгна и каза на неговата Габи, че ще видят на другия ден на сватбата! Съответно даде покана на мен, на татко му, на бабите и дядото и много щастливо ни заяви, че ще се жени за Габи! Ние му обяснихме, че са още много малки, но той каза че много се обичали! Чудното е, че и Габи цяло лято говорила на майка си за Личката и също поканила техните на сватба! Абе започна се!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите