|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Малко помощ?
[re: dessbess]
|
|
| Автор |
Zori_D (мама на двама) |
| Публикувано | 17.01.10 01:53 |
|
|
Не ми говори! Беше много гаден! Добре, че и двата пъти го приемах от началото на 9-я месец, а не по-рано!
Илия 14-05-2006
Петя 20-02-2009
| |
|
Тема
|
Re: Спам тема поредна
[re: surfline]
|
|
| Автор |
mimy (мама на Ния) |
| Публикувано | 17.01.10 10:43 |
|
|
Първо, да поздравя днешните именници - да са здрави и много весели!
Честити нови цветове и ник-ове. Вихрогонче, много е сполучливо.
Да ви подсетя, че бяхме говорили преди с Марго за среща на 19.01 - вторник - има ли някакво уточняване - къде, как?
Искрено се надявам да съм на линия, че за съжаление изминалата седмица беше тежка и майка ми пак беше в болница.
| |
|
|
|
Нито беше възпитан и студен.
Нито започна да ми се мазни да се върна.
Срещата мина повече от добре, наистина...
След малко ще разкажа повече,
викат ме за вечеря.
| |
|
|
|
гале, не искам той да се срине!
искам да постигне яснота, вътрешен мир, хармония и накрая да бъде истински щастлив!
но държа да не ме разиграва, докато разбере сам за себе си какво иска... освен това, както си пролича за тези вече 9 дни, аз също имам нужда от време насаме със себе си, за да преосмисля нещата и да стигна до важни изводи и решения...
мерси за съвета - и на мен ми е помагал много преди, само че съм го прилагала за съвсем кратко и то мнооооого рядко, не на него, а на сина ни, който става мек като памук
| |
|
|
|
мерси и на теб, флорче - много си права
той не беше студен, нито даже хладен, напротив - мек, топъл, дори любящ, по-скоро в приятелския смисъл на думата... отдавна не съм усещала толкова благи емоции между нас... все едно всеки от нас беше станал отново добър...
не ми се мазнеше, нито интимнечеше - говорихме предимно за детето ни, за някои работи в апартамента, където живях доскоро - той прави ремонт още там - искаше информация за някои конкретики от ежедневието с Алекс предстоящата седмица... пита ме как съм... той сподели някои неща...
след като оставихме Аленко при свеки, той ме покани да обядваме заедно в Надежда, после ме изпрати до маршрутката, изчака с мен 20 минути в студа, накрая понечи да ме целуне, но аз лееееко се отдръпнах и подадох само 2 бузки , та ... се целунахме по бузите и двамата, и това беше...
| |
|
|
|
Благодаря, Заирка!
Бях твърда,
(чак се учудих и възхитих от себе си),
но не и ледена!
(това просто не ми е в кръвта... а и не виждам смисъл, честно казано)
Той усети отношението ми, позицията ми, и по-скоро се зарадва, че съм добре.
Аз съм готова за излизания навън, за срещи с приятели, за купони...
Той ми каза, че изобщо нито има желание да излиза, нито се чувства готов...
Още не можел да свикне с раздялата
| |
|
|
|
И ти с какви усещания остана от срещата и от него.
| |
|
|
|
И такааааа - разказах ви вкратце за вчерашната ни среща с цел да му дам детето ни за неговата една седмица с него. Всичко мина спокойно и добре.
Нищо не предвещаваше какво ще се случи същата вечер - демек снощи в 23 часа. Аз още бях на гости при моята приятелка, когато той ми звънна на мобилния - просто сърцето ми спря от страх и ужас - бях убедена, че нещо лошо се е случило, например че Алекс е вдигнал висока Т или има разстройство с повръщане или нещо друго... И като го питах с тревога в гласа - Какво става? - и той - "Ами нищо! Алекс заспа." И аз - "Тогава защо ми се обаждаш?!?" (учудено и леко хладно) Той започна да ми разказва, че Алекс му се струвал объркан, че питал като си лягал сега мама кога ще си дойде и някакви такива. Аз запазвам хладнокръвие и му казах, че всичко съм му обяснила, той явно е малък и има нужда от потвърждение на думите ми и от него самия. Той помълча малко и ме пита имам ли планове за утре, демек за днес де Аз му казах, че имам. Той ме попита дали искам да излезем някъде тримата след моите уговорени срещи, и аз му казах, че ще се чуем днес отново... След разговора ни се развълнувах много. Бях радостна, че ме беше потърсил. Ноооо.... колкото повече часове минаваха, толкова повече усещах, че не бива, просто не трябва, да се видим днес. Така че преди обяд му се обадих днес и му казах, че не желая да се виждаме днес, че това би нарушило уговорките ни за раздяла, и че целта ни е именно тази - защото той звучеше искрено разстроен - да останем сами, въпреки болката... така че днес устисках, устоях и не се срещнах с мъжа ми и Алекс - както се казва, дано да е за Добро!!!
| |
|
|
|
току-що писах доста дълго и разказах, Ники
усещанията ми са добри
приятели сме
за другото - още е твърде рано да се каже
как ще се стекат нещата
| |
|
Тема
|
пък аз кво праих днес
[re: surfline]
|
|
| Автор |
NikiFin (стар клубар) |
| Публикувано | 17.01.10 21:24 |
|
|
Да ви кажа как мина днешният ми ден.
За него се бях подготвяла психически и физически последния 1 месец. Настройвах се да бягам 20км с една от доста бързите групи. Последната седмица даже едва спях от притеснения дали ще успея да избягам дистанцията с тях. Подготвях се много сериозно. Обаче както се оказа накрая претренирах и оплесках всичко. Още вчера усетих болки в крака ама до последно се надявах, че днес ще съм по добре. Уви. Явно имам сериозно възпаление на сухожилие или не знам какво ама сутринта едва мърдах. Чувствах се адски депресирана и ядосана на себе си и каръщината си.
Мъжът ми имаше план да посети едни роднини с децата докато аз бягам. Но изглеждаше, че всичките планове ще бъдат променени. Докато в един момент не ми хрумна, че въпреки всичко мога да тренирам, но нещо друго, което не натоварва крака толкова. Колело разбира се. Но навън виелица, студ, вали сняг. А нямам велоергометър. Оле, ами отивам на фитнес разбира се. Не ми се беше случвало от Канарската ми ваканция. Закара ме мъж и замина на гости с домочадието. А аз на фитнес. Най нормалното нещо на света, ама при моето ограничено ежедневие си беше цяло преживяване. Седнах на едно колелце и се кефех на музиката, на хората - беше фраш с народ. И хоп, гледам пред мен една група бяга. Моята група от около 50 човека мина тържествено пред очите ми. Направо се разревах от мъка. Все пак добре си потренирах, и в сауната се попотих и всичко това хехе... безплатно. За ползващи залата за пръв път е безплатно. Иначе хич не е евтино. Бе карък, карък ама понякога и аз вадя късмет. Едва ли ще я посетя пак защото след малко мисля да си поръчам по нета велоергометър.
Бе... много ми хареса да ходя в залата, имаше готини пичове и мадами хехе. Ама много време отнема това разкарване.
Сега вечерта пък направих супер пица.
Ето рецептата
1. Домат пюре
2. Кашкавал
3. Шунка
4. Скариди
5. Гъби
6. Артишок от буркан
Стана супер. Признавам си взех идеята от една купешка, която ни е любима и често си я вземаме.
Купуваме я за 30лв. + 2 лв за бензин до пицариата и обратно. Защо казвам това. Защото реших да сметна колко пестим ако си я правим в къщи. Познайте - точно толкова ми излезе и домашната. Ни повече ни по малко. Вярно, че върху моята имаше малко повече продукти, но това си е типично за мен да претрупвам пиците. Че даже и по скъпо като се сметне времето за правене на тестото и после пицата. Извод - нема далавера човек да се мъчи.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | >> (покажи всички)
| 
|
|
