|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Криворазбраната обич на баба и дядо...
|
|
| Автор |
cchery (G'n'R forever) |
| Публикувано | 12.07.09 22:21 |
|
|
Вижте на каква статия-изповед попаднах и ако искате да си поговорим: попадали ли сте и вие в подобна ситуация?
КОНКУРЕНЦИЯТА МЕЖДУ СВАТОВЕТЕ ДА УГАЖДАТ НА СИНА НИ РАЗПАЛИ БИТКА ЗА ПРАВОТАТА НА "НАШИТЕ" И "ВАШИТЕ" от Камен Георгиев
В отговор на:
Всички ни завиждаха. Кой като нас! От едната страна - всеотдайни тъща и тъст. Докато с жена ми сме на работа, те ще заредят хладилника, ще сготвят всевъзможни антидиетични вкусотии, ще идат да платят сметките за парно и ток. От другата страна - моите родители, винаги готови с пионерски плам да излъскат дома ни, да изперат дрехите и т.н...... Живеехме си като славейчета. Докато не им съобщихме, че ще ги ощастливим с внуче.
Първите искри прехвърчаха за името на още "неродения Петко". Битката приключи с компромис и сега всеки път се спъвам при произнасянето на странната комбинация от имената на двамата дядовци . Не искам да си мисля за дъщеря, защото съчетанието от имената на бабите би звучало направо неприлично. С повявата на сина ми любовното ни гнезденце се превърна във фамилно общежитие, в което сватовете поведоха открита война за първото място в обичта на внучето. Едната баба ще го носи нон стоп на ръце, другата преграква от пеене на приспивни песни. После едната ще му купи шоколад, другата веднага - два пъти по-голям. Единият дядо ще подари количка Порше, другият ще надцака с червено Ферари. "Ами какво да правя като детето иска! Сърце не ми дава да му откажа и да гледам как плаче!" Това е обединяващата ги фраза. Дори не искам да знам какво ще стане след няколко години ако синът ми поиска пари за марихуана от единия дядо, дали другият няма да хукне да му търси кокаин?
Впрочем резултатът от състезанието е вече видим: синът ни е на 8 години, но носи дрехи на 13 годишен - изглежда като лоено топка. Едва дочаква поредното междучасие, за да си купи поредния шоколад, пица или морена. Откъде пари? Как откъде - то се знае - от любимите баби и дядовци. Къщата ни е като склад на детски играчки, мога да отворя магазин.
И не мислете, че войната остана само в лагера на сватовете - ние с жена ми браним със зъби и нокти правотата на "нашите" и "вашите"! Боя се, че ако не се намразим и разведем, то със сигурност криворазбраната обич на баби и дядовци ще обезобрази напълно детето ни.
Прав е народът ни:много хубаво не е на хубаво...
Не знам за вас, но на мен тази изповед ми направи много силно впечатление и ми стана мъчно за горкото 8 годишно дете. Съвсем в началото при нас нещата също почнаха така и то от страна на майка ми. Добре че....... се скарахме, не знам докъде щяхме и ние да стигнем. Имам какво да разказвам, но и утре е ден!
| |
|
Тема
|
Re: Криворазбраната обич на баба и дядо...
[re: cchery]
|
|
| Автор |
3aиpa (<<<>>>) |
| Публикувано | 12.07.09 22:46 |
|
|
... понеже им е удобно, затова са го търпели 8 г. тоя цирк.
За тлъстите четвъртокласници няма да се изказвам повече от очевадното - в класа на голямата само тя и още две момечнца плюс едно момченце са слаби... всичко друго е... лоени топчета, които не спират да тъпчат. направо не знам как им остава време за часовете, постояно набиват нещо и висят на лавката...
тъжна българска картинка е това чери, затъпяла нация без никакви цености... представете си с всичките пари които са изсипали бабите и дедовците какви уроци и спорт можеха да финансират...
да са живи и здрави и да се забавляват както могат...
не ми е жал за детето, на такива родители точно такова дете им трябва...
тинтири-минтири
| |
|
Тема
|
Re: Криворазбраната обич на баба и дядо...
[re: 3aиpa]
|
|
| Автор |
elimarr (новак) |
| Публикувано | 13.07.09 00:09 |
|
|
ами то има и друга поговорка "Много баби - хилаво дете". Е, тук детето не е хилаво, ама представям си какъв характер е оформило. Мисля че това ще е най-големият проблем съвсем скоро. Заира е права - "на такива родители точно такова дете им трябва..." Каквото "напишем" - това ще "прочетем" след време в нашите деца.
| |
|
Тема
|
Re: Криворазбраната обич на баба и дядо...
[re: cchery]
|
|
| Автор |
surfline (СтихияБалканска) |
| Публикувано | 13.07.09 00:17 |
|
|
Ох, точно по темата МИ СЕ РЕВЕ направо, но повече ще философствам утре. Само ще кажа, че от 4 дни ежедМИНУТНО дискутирам що не може цял ден да се ядат кроасани и филии с шоколад.
| |
|
Тема
|
Re: Криворазбраната обич на баба и дядо...
[re: cchery]
|
|
| Автор |
galia71 (ентусиаст) |
| Публикувано | 13.07.09 06:53 |
|
|
Пример от моето обкръжение. Момиченце на 8.5год. То определено има проблем с килограмите, но основния проблем е с възпитанието. Ако знаете само как се държи с майка си. Чак неестествено ми изглежда отстрани поведението на това малко дете. Майката каквото и да говори, каквито и наказания да налага и ограничения, когато вечер се прибере бащата всикчо отпада. Бабата и дядото задоволяват всички нейни прищевки и тя винаги е силна. Какво като мама не иска да ми купи това което искам. Има кой.
Ние например имаме проблем с баща ми, чието разбиране за възпитание на децата е - остави ги-деца са гледа им се ТВ. И оставя Борис и племенника ми да гледат по цял ден Джетикс.
А за мен непрекъснатото наличие на баби и дядовци в живота на едно семейство е предпоставка за абдикиране в някаква степен на родителите от отговорност към децата, възпитанието им и семейството. Малко крайно ми е мнението, ноРедактирано от galia71 на 13.07.09 07:03.
| |
|
Тема
|
Re: Криворазбраната обич на баба и дядо...
[re: galia71]
|
|
| Автор |
_dexter_ (оптимист) |
| Публикувано | 13.07.09 08:44 |
|
|
Изобщо не ти е крайно мението. Още първото изречение от статията леко ме смути - никога не бих завиждала на такова семейство. Немислимо е да оставя свеки да ми чисти или някой друг да ми зарежда хладилника. У нас беше тиха война докато свеки схване, че сме отделни семейства и всеки си отговаря за домакинството. Въпреки че живеем в една къща. За възпитанието на детето си отговаряме с мъж ми - след няколко кратки скандала по този повод мисля им стана ясно. Не се опитват да се месят, но до колкото гледат Яна през деня, все пак взимат някакви решения за възпитанието й. Поне не дават шоколад, вафли, зрънчовци и др. подобни. Но напр. майка ми пристигна вчера на гости, знае много добре, че на Яна шоколад не се дава и познайте какво стана - извади от чантата кутия шоколадови бонбони и една Милка и ги пъхна в ръцете на детето . Еми колкото и да ми е криво, скарахме се на петата минута от пристигането й. Но нямам намерение да отстъпвам. И ми е адски странно когато някой се оплаква, че бабите и дядовците са превърнали детето в каквото и да било. Те къде са били? Или е по-вабно хладилникът да е пълен, отколкото детето да е здраво и възпитано както си трябва????
| |
|
Тема
|
Re: Криворазбраната обич на баба и дядо...
[re: cchery]
|
|
| Автор |
ariel$$ (стар клубар) |
| Публикувано | 13.07.09 08:52 |
|
|
От страна на мъжа ми нямам никакви роднини. Нямам кой да ми пречи, но нямам и кой да ми помага. С моите проблеми нямам.
| |
|
Тема
|
Re: Криворазбраната обич на баба и дядо...
[re: 3aиpa]
|
|
| Автор |
cchery (G'n'R forever) |
| Публикувано | 13.07.09 09:11 |
|
|
Уф, Заирка, жал ми стана за детето. Какви подигравки го чакат, всъщност те са почнали вече. Да не говорим за рисковете за здравето. Съвсем наскоро прочетох една статия за затлъстяването в ранна детска възраст. То води до сърдечно-съдови изменения, които след известен брой години създават сериозни усложнения на сърдечно-съдовата система. Друг голям проблем на затлъстяването е диабет от ІІ-ри тип. През последните 10 години има деца на 6-7 години болни от този вид диабет и то точно поради наднормено тегло. В статията се казваше, че този вид диабет почва като инсулинонезависим, но към 15-16-та година на децата те вече са на инсулин. За вас не знам, но аз категорично отказвам да си разболявам децата по този начин. Просто дори не искам да си го помислям. В тази връзка ето ние с майка ми какви луди спорове имахме.
Още от самото начало, говоря за 5-6-я ден на Кокчо, понеже той много плачкаше, се почнаха кандърмите, че бил гладен, че не си дояждал, че имало много хубави марки АМ, че няма значение, че нямам кърма, че трябва повече да яде......... ииииииииииии все такива. Естествено бяхме на пробно кърмене 2 пъти, там излезе, че наистина малко кърма поема и всъщност почнах с АМ. Може би ако знаех повече за кърменето на поискване или ако бях намалила интервалите между кърменията....... но това в момента няма значение, защото детето е голямо и здраво. След това дойде шоколад-периода. Бяха ми писнали с тия малки шоколадчета, които се даваха с оправданието "Аз веднъж на 2 месеца го виждам детето, защо да не му дам шоколадче!", придружено със сълзи. Е то хубаво шоколадче, ама 1 бе. Не цяла поточна линия. Още по-големия ужас наставаше като си ходехме пък в Горна. Там към шоко-манията се включваше и брат ми, любимия вуйчо. Той поне излезе разбран, та малко спорехме. Обаче майка ми почваше гонитбата с паницата да се изяде, ама всичко, ама до половината, ама поне лъжичка "течно", т.е. супа........ и хубаво, че Кокчо беше голям инат, ама страшен - бутал й е чиниите и паниците от ръцете, за да не го насилва и в никакъв случай не си отваряше устата. Аз седях и гледах сеир, защото бях сигурна, че той като не иска да яде, няма сила, която да го накара. Майка се поболяваше в тия моменти. И се отказа. Аз самата спрях да гоня за обяд и вечеря след като прочетох една от книгите на Лидия Ковачева - жената беше категорична, че този режим на хранене сутрин-обед-вечер е изкуствено измислен от нас за да ни е по-удобно. И че нежеланието на децата да го спазват е техен естествен, запазен природен инстинкт. Тя пишеше, че в ранна възраст децата все още имат инстинкти, с които знаят кое е по-добро за тях за ядене, както и по кое време да ядат. И съветваше да се доверим на децата си. Аз го направих и голяма тежест ми падна от раменете. Спрях да се притеснявам, че детето не е вечеряло "силна" храна и че ще легне гладно, ще се разболее, залинее........ нищо като подобно - Константин е доста добре сложен и развит за възрастта си.
С Бимба такива проблеми не съм имала по една или друга причина. И не знам дали е затова, но детето яде доста по-разнообразно от брат си. Ето вчера яде зелен фасул на манджа, а Констансий седя при нас на масата за да ми обяснява как той тоя фасул не можел да го смели със стомаха си, защото стомахът му не го искал.
Толкова за храненето. Проблем с криворазбраната обич имаше още за името на детето. Ние си бяхме казали с Момчил, че ако е момче ще е на баща му, ако е момиче на майка ми. Та тогава твърдеше, че не искала на нейно име, но4 години по-късно в обръщение към 5-месечната Бела чух:"Нищо, бабо, че и ти не си на мене кръстена, аз пак си те обичам". Пропуск няма.
Докато Кокчо беше единствено внуче "надппреварата за Янки Зефир" беше в пълна пара. Как баба носела играчки, как количката била по-голяма от тази дето другия дядо е купил, как баба купила шоколадче, зрънчо и още куп неща, пък другите не са се сетили........ абе все ей такива еснафщини. Обаче Кокчо беше твърд като русенски камък и до 2 годинки и половина ръка да го разхожда не й даваше даже. Не искаше никой друг освен мене и баща си. И когато малката лиглотийка се роди и беше съвсем различно човече - усмихващо се на всички, контактуващо с всички, подаше ръчичка на баба, да видите как се обърна "голямата й обич" към Коко. Вече Бела беше фаворитка, а Коко вечно виновен за нейния плач, страдание и т.н. Позволявала си е пред мене да му се кара и го е ударали даже без да видя аз. На това място се получи грандиозен скандал. И това е една от причините сега да давам луди пари за гледачка за летните месеци, а да не ползвам услугите на майка ми. Спирам, че стана мноооооооооого дълго.
| |
|
|
|
Ми с Бела като знаеше за кърменето на поискване та кво? Тва че не може да нямаш кърма е МИТ, един от многото по-въпросите с кърменето...
| |
|
|
|
прав си това наистина е мит...само, че съм виждала гърдите на Чери и е мит, че тя не е имала кърма
сори за спама
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
| 
|
|
