тържествена предпразнична тема! / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.

Коледарите си избират цар, или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.

Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от царя бан, което говори за посветителските функции на този обичай. С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на Св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден (Богоявление) момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.
Според някои версии българското название "дядо Коледа" произлиза от латинското име "Календи", с което се означават първите дни на всеки месец. В древността на Балканите са се чествали със специален празник Календите на месец януари[1], споменати като езически празник в каноните на VI (Трулски) Вселенски църковен събор през 692 г. От името на този празник произлиза името на българската Коледа, а от там се пренася и върху митичния старец, носещ подаръци около Нова година. В традиционното празнуване на Коледа не е съществувал обичай на получаване на подаръци.

По време на комунистическия режим в България дядо Коледа е преименуван на дядо Мраз и вместо на Рождество Христово, носи подаръците на Нова година.
Първообразът на добрия старец може да се търси в лицето на Свети Никола, роден и живял около трети - четвърти век във византийската провинция Кападокия, днешна Турция. Той станал епископ много млад. Останал е в историята като благороден, щедър, дълбоко религиозен и посветен на църквата човек. Дарил цялото си богатство на бедните и онеправданите. В чест на неговата щедрост е останала традицията хората да си разменят подаръци.