Моето раждане. Разкази на мамите от клуба / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

И моята “приказка” като тази на ЕТ доста ще се проточи, но разказите на момичетата, които изчетох ми върнаха всички мрачни и весели, болезнени и прекрасни спомени от раждането на трите ми момчета.

Първото беше в края на далечната 1991 г. - в “зората на демокрацията”, с всички подробности и проблеми на кризата - липса на елементарни медикаменти и консумативи, студ, казармена обстановка (5 родилки в стая), безвластие и анархия в една провинциална болница....
Иначе бременността ми мина чудесно, въобще не промених начина си на живот, макар че през по-голямата част от времето бях сама - съпругът ми спечели конкурс и замина на работа в Благоевград. След като излязох в отпуск, реших да замина при него и да родя бебето там. Спомням си, че само веднъж ме гледаха на ехограф и не знаех какъв ще е полът на бебчо, но през цялото време бях твърдо убедена (не се смейте!!), че ще е момче и ще се роди на 15 декември (термина ми беше на 10.12.). Вечерта на 15 - неделя вечеряхме с по чаша бяло вино, а аз вече се бях отчаяла, че няма да спазя “крайния си срок”.........Около 21 часа започна “да ми се струва”, че имам някакви болки - дори не беше болка, а по-скоро тежест и леко дърпане в кръста... След като до 22.30 ч. не се случи нищо друго, решихме да си лягаме и да “отложим” раждането за утре...
В момента, в който станах от диванчето, на което кротко си допивах чашата с вино (мъжът ми и досега ме бъзика, че съм родила пияна..), изведнъж се плиснаха едни води........ама води ви казвам - на мен ми се сториха литри...... Страшно се паникьосахме - веднага звъннах на акушерката, с която ме бяха свързали приятели и тя ме юрна да вървя право в родилното... Да, ама докато се облека, докато минем да я вземем от тях .... стана 23.30 и аз започнах да усещам по-сериозно, че нещо става - ама чак силни болки.... нямаше.
Пристигнахме в болницата ... Добре, че беше акушерката, която настоя първо да ме тушира, а после да пишем документацията - оказа се, че съм с 8 см разкритие и всеки момент ще родя.... Нямаше време за никакво бръснене, клизми и прочия подробности, а документите ги попълни мъжа ми - аз само подписах нещо, докато ме водеха по един дълъг коридор право към родилна зала. Честно ви казвам - болките продължиха само около 20-30 минути и то в никакъв случай не бяха много силни, страшни и т.н. както аз мислех, че трябва да бъде. В 23.50 ме сложиха на “магарето” и с няколко напъна в 23.56 (на 15 декември!!!) се роди Ники - 3,800, 52 см, със страхотна дълга, черна коса и вперени в мен очички..... Бях невероятно щастлива и малко невярваща, че всичко е свършило толкова бързо... Още на родилната маса се смеехме с доктора (който се мерна точно за пет-десет минути да ми направи 2 шева), че още отсега ще планирам следващото бебе..........

Никога не съм предполагала, че това ще стане чак след 11 години. И аз не знам защо - 3-4 години след раждането на Ники опитвахме “да си направим бебе”, но все не се получаваше - вече почти се бях отказала от мисълта, че мога отново да забременея.... И така до началото на 2002 г., когато тръгнах по лекари - високо кръвно, прилошаване, рязко отслабване, смущения в цикъла и т.н. ... Къде ли не ходих - интернист, ендокринолог, кардиолог... е, не ме мислете за толкова загубена, ходих и на гинеколог... обаче загубена се оказа гинеколожката, която ми заяви, че не съм бременна, а смущенията в цикъла са заради някакви си полипи по шийката на матката....След три седмици, в които слава богу не пих предписаните ми какви ли не лекарства и гадни процедури (а, кажете че няма някаква интуиция!), отидох отново при нея и тя ми смутолеви... а, май има бременност, при това 9-10 седмица (впоследствие се оказа 12-13-та!!), но веднага мога да ви планирам за аборт.... Боже, идеше ми да я удуша!!!!!!!!!!! Аз от 7-8 години копнеех да забременея, а тя ми предлагаше аборт!!!
Разпитах всички близки и познати и ме насочиха към д-р Желязков от 2-ра градска. Той проследи почти цялата ми бременност (или това, което беше останало от нея ..). Е, не мина съвсем без проблеми, правиха ми и амниоцентеза, имах леко кървене в шестия месец, но дочаках термина (30 август 2002)в очакване на второто ми момченце.... Седмица след термина, докторът ми взе да ме ръчка да постъпя в болницата, но аз все се надявах, че бебето ще тръгне спонтанно - да, ама не тръгна... На 11-тия ден след термина - 9 септември, все пак постъпих в патологията на 2-ра градска - записи на сърдечни тонове, туширане, амниоскопия и какво ли не..... На 10 - пак нищо....Вечерта д-р Желязков беше дежурен, прегледа ме и ми предложи да започнем с индуцирано раждане, защото положението вече започва да става рисково за бебето.... В 20:00 часа ме “оковаха” в предродилна зала - системи, монитор за сърдечни тонове - не можех да шавна...Бойко отказах упойката със спомена за първото ми безметежно раждане.....и ужасно сгреших... От 21:30 започнаха леки, но ужасно болезнени контракции.... разкритие - никакво... и така часове наред...не съм си представяла, че може да има такава болка - аз в никакъв случай не съм глезла - напротив имам доста висок праг на издържливост, но не бях подготвена за такъв кошмар....... Около 23:30, в проблясъка между две контракции звъннах на мъжа ми и събрах последния си кураж, за да му кажа, че се надявам до сутринта Ивчо да се роди.... Между 2:00 и 4:00 ми се губят моменти, слагаха ми някакви обезболяващи (бусколизин, папаверин), от които ми ставаше още по-голяма мъгла пред очите без да намалее болката, опитвах се да се извиня, че крещя и вия, стисках ръката на акушерката....... Към 3 ч. струва ми се, д-р Желязков спука околоплодния мехур....разкритието беше не повече от 4 см, сърдечните тонове леко спаднаха, но не драстично... Чух, че обсъждат вариант за спешно секцио, но трябвало да се чака анестезиолог....
Докторът започна да подпомага някои от по-силните контракции с разтягане на шийката и това май помогна....помня, че около 4 часа ми каза: “Моля те, мобилизирай се максимално, още малко остава”...това малко беше най-дългия половин час в живота ми... почти ме занесоха на родилната маса, не можех да вървя, напъните бяха ужасни, но трябваше да удържам, защото нямаше пълно разкритие... и изведнъж и доктора и акушерката ме хванаха за двете ръце ....напъвай, напъвай... Иво се изхлузи като рибка.... и след това невероятното облекчение, че всичко е свършило... Плачех вече повече от щастие, отколкото от болка, гушкайки малкото ми момченце... Беше много красив, с чиста кожа, пухкава косица и мощен глас...малко преносен, 3,900 кг, 53 см.
Благодарение помощта и напътствията на д-р Желязков и акушерката (Боби, но не помня фамилията..) нямах никакви разкъсвания и шевове, но опитвайки се да си върна чувството за хумор, обявих че май това ми е било първото раждане, а предното - само леко упражнение...

Два месеца след първия рожден ден на Ивчо отново забременях - непланирано и неочаквано... Толкова дълго чаках второто си дете, а сега изведнъж.... трето!!! Не му мислихме много, приехме го като подарък за дългото очкаване....само ми се щеще всичко това да е станало малко по-рано, но нейсе 38 години не ми се виждаха чак толкова много, за да стана отново “млада майка” ...
Бременността ми мина по-леко от втората, отказах всякакви амниоцентези, макар че всички доктори в Генетичния консултативен кабинет в МД ме убеждаваха, че трябва да го направя... бях сигурна, че всичко ще бъде наред и ... ще имам още едно момче. Д-р Желязков настоя да постъпя седмица преди термина в болницата - бебето беше разположено седалищно, сравнително едър плод, трето раждане...но на втория ден в болницата при ехографския преглед се оказа, че бебчо се е обърнал както трябва...Радвам се, че послушах д-р Желязков, който ми препоръча нормално раждане. С опита от второто раждане вече бях подготвена за всякакви ужасии... и исках упойка...
На 29 юли (термина ми беше на 30), след седмица в патологията бях в очакване нещо да се случи...имах леки, почти безболезнени контракции... вечерта, дежурния лекар ме тушира и каза, че още няма никаква родилна дейност. Не можех да спя, бях малко напрегната, усещах леко придърпване в кръста... около 1:30 станах да ида до тоалетна... и там си останах - изтекоха водите, позвъних на акушерката, качиха ме на количка и ме поведоха към родилното. Обадих се на д-р Желязков, който тъкмо се беше прибрал след поредица дежурства, но пристигна още преди да ме овържат ...отново на същото легло в същата предродилна зала... имах лоши предчувствия, особено като чух: ..хм, няма активна родилна дейност, много слаби контракции, преразтегната матка..., но общо взето бях спокойна и с нагласата, че този път ще ми сложат упойка. Да, ама - не, пак не се получи както го мислех. Уж беше слаба родилната дейност, а към 3:00 ч. вече имах 4-5 см разкритие. Болките бяха поносими, дори с акушерката Нуша (Теменужка, пак не помня фамилията) си говорехме за дечицата - тя също имаше детенце на две годинки и половина, което д-р Желязков израждал. Към 3:30 контракциите и болките се позасилиха, но още не беше толкова страшно, бях подготвена, че всеки момент ще ми сложат упойка. Към 4 ч. д-р Желязков ме тушира и бодро обяви, че щом съм издържала дотук, няма смисъл от упойки, до един час бебето ще се появи, а упойката само ще забави родилната дейност... Чудех се, какво да правя, но се радвам, че отново му се доверих... Само след наколко минути започнаха бурни напъни, сама “притичах” до родилната маса и в 4:30 вресна Владко - 3,650, 51 см; полът отговаряше на очакванията, но се изненадах като го видях целия омазан с верникс - бял и хлъзгав...Дадоха ми веднага да го подържа - беше много сладък и спокоен....но на фона на красивото бебе Ивчо, мо се видя малко...грозничък... Само три часа след това го гушках в ръцете си, засука веднага и за мен нямаше по-красиво детенце на света ....
Отървах се само с два-три шева на перинеума, беше малко болезнено в първите 4-5 дни, но се радвам, че родих нормално и сравнително лесно.
Владко е вече на 4 месеца, още го кърмя и се надявам да продължа, батковците много му се радват, макар че в повечето случаи това ми създава проблеми...
Много съм благодарна на моя страхотен лекар - д-р Желязков и го препоръчвам на всички решили да родят във втора градска. Условията там също са съвсем прилични и това, което на мен ми хареса, е че от самото начало бебето е при теб.
Дългичко стана..., но аз ви предупредих.......
Раждането на едно дете е наистина чудо и аз се радвам, че с моите три момчета живея просто....в страната на чудесата!!!!

Значи при мен нещата започнаха на 7.11. През целия ден бяхме у Collibri, аз се натъпках с палачинки като за последно - майка й прави много хубави палачинки. Вечерта като си тръгвахме с мъжа ми към нас, в колата усетих няколко леко болезнени контракции и му казвам, че има нещо гнило в тази работа. В нас като се прибрахме ми се доходи до тоалетна (извинете, че го пиша), но съответно никаква не я свърших и като се оправях забелязах, че май тапата ми падна. Нали всичко ми се случва за пръв път, та за това използвам думата "май". Тогава му казах на мъжа ми да влезе да се изкъпе веднага (беше помагал на мъжана Collibri с ремонт на апартамента им), за да не се стигне до там да ме кара мръсен в болницата. Това го казах на майтап тогава. Докато той влезе да се къпе, аз реших да се обадя по телефона на едни наши семейни приятели и тъкмо жената ме питаше какво правя, като усетих, че цялата се подмокрям все едно ме поляха с топла вода. Водите ми изтекоха! Това се развиваше някъде около 22.10ч. Тогава й казах на бързо, че водите са ми изтекли и няма да мога да говоря, след което се изтрелях директно към банята. Мъжа ми чул като съм казала, че са ми изтекли водите и отвори шашнато вратата на банята и аз се мушнах директно с дрехите вътре. Ситуацията беше абсурдна - той стигнал до средата на къпането, държи слушалката на душа и се чуди какво да прави, а аз до него също се чудя какво да правя, стоя с дрехите, които съответно се намокриха и по чорапи. Тогава като ме налегна един смях, ама смях ви казвам, не мога да се успокоя

Казах му на мъжа ми да се доизкъпе и аз започнах да се оправям, ама какво ти оправяне, то постоянно си тече Теглих си и аз един душ, преоблякох се, обадих се на моя доктор и айде към болницата.
Беше 23ч. Там ме прегледаха, тоалета си го бях направила аз няколко дена по-рано, а клизмата я отложиха. Прегледаха ме и се установи, че имам едва един пръст разкритие и има време до самото раждане. Оставиха ме в предродилна зала, мъжа ми си тръгна и така се започна моя престой в болницата. Сложиха ме за запис на тоновете половин час, след което пак ме прегледаха и разкритието ми бе 2 см. Оставиха ме в една стая да лежа и ми казаха да си следя контракциите (те вече бяха започнали), като станат на 3 мин. да се обадя. Към 3.30ч. усетих, че контракциите ми станаха на почти 3 мин. и тогава пак ме прегледаха, но разкритието не беше мръднало - 2 см и толкоз. С моя доктор поддържахме по тел. и се бяхме разбрали като наближи самото раждане, защото не се знаеше кога ще започне, да му се обадя и ще дойде веднага. Тогава дежурната лекарка ми каза да се опитам да поспя и наистина съм заспала за 2 часа. Към 6ч. сутринта минаха да ни вземат кръв на мен и още 2 девойки, с които бяхме заедно в стаята и трите с изтекли води. Малко по-късно и моя доктор дойде, прегледа ме - развитие никакво, а контракциите ми явно бяха започнали обратно броене, беше се увеличил интервала им. Тогава каза, че ще ме включат на система, защото много време стоя с изтекли води. И така в 8ч. ми включиха системата, като тоновете на бебо се следяха постоянно. С тази система стоях до 12.30ч. на обяд вече 8.11., а разкритието пак сто стоешеупорито на 2 см. Самите контракции бяха отвратително болезнени и имах чувството, че ще изкъртя парното на стената. Тогава решиха да ме оставят малко да си почина и ми спряха системата.
Екипите там се сменяха, всички мами които бяха там - родиха, и в един момент
останах само аз. През това време мъжа ми идваше няколко пъти да ме види.
Горкия, той го преживяваше много тежко. Не знае какво става, притеснява се ...
Късния следобяд ми сложиха антибиотик, заради изтеклите води и като ме прегледаха - разкритие 2.5 см. Голямо развитие, няма що. През това време на няколко пъти ми правиха запис на тоновете, а привечер ме преместиха в предродилна зала. Тогава самите контракции пак започнаха леко да зачестяват. Към 23.30ч. ми сложиха вагинална таблетка за подпомагане на разкритието.
Искам да кажа, че през това време 3 екипа се смениха там, бях в Св. София и
всичките бяха много добри към мен. Е, то и аз се майтапех, защото какво друго ми оставаше, освен чакането. Моя доктор - Динчо Георгиев, беше много внимателен и много се грижеше за мен. Наистина е страхотен лекар!!!
Към 3.40ч. нощта на 9.11. вече разкритието ми беше към 4-5см. и ме включиха
отново на система. Преди това ми направиха най-сетне прословутата клизма (аз на няколко пъти им казвах на акушерките, че не ми е правена и не искам на края да се изложа) и бегом в 00. Ама там като ме налегнаха контракциите, не мога да изляза. Дори по едно време дойде едната акушерка да види какво става, защото много се забавих и ми вика - "Ще вземеш да родиш в тоалетната". Както и да е, оправих се. Контракциите отново станаха неудържимо болезнени, а все съм си мислела, че имам висок праг на търпимост. Просто шийката ми се оказа много неразтеглива и за това бе и толкова болезнено. Сложиха ми 4 бусколизина в системата, за да ме облекчи малко болката, но нямаше такъв ефект. Като ми стана 7см. разкритието ме преместиха в родилна зала, когато вече си поисках упойка, защото не издържах вече. Поставиха ми спинална и малко след това усетих, че краката ми изтръпват. От кръста на долу почти не се усещах, а само контракциите, но вече не толкова болезнени, а съвсем поносими. Вече бях толкова изтощена, че между контракциите заспивах направо. По едно време се започна, казваха ми да напъвам и аз уж напъвах, ама като не се усещам долу, не знам как съм се напъвала. Тогава доктора започна да ми помага като ме натискаше по корема и след доста усилия в 5.55ч. сутринта на 9.11. се появи моята малка сладурана Лора. Като я видях, забравих за всичко случило се до момента. Вече не ме интересуваше нищо, само мисълта за нея ме беше обзела. Беше толкова мъничка, мокричка и сладка. Това беше моето детенце

А като й чух гласеца, се разплаках от щастие.
За нула време доктора ме заши, беше ми направил лека епизиотомия, а докато ме шиеше, акушерката ми каза, че мога да се обадя на таткото да дойде да види беба преди да я закарат в отделението. Тъкмо ме изкараха от родилна зала и таткото беше пристигнал да ни види. Беше ми безкрайно хубаво да виждам гордостта и обичта в очите му, а особено като видя дъщеричката ни ... просто нямам думи да обясня, то само се чувства. Двата часа в коридора ми минаха много бързо, а след това си ме закараха в стаята. Рано след обяд ми донесоха и Лори при мен и започнахме да се опознаваме

Така общо взето минаха нещата при мен.