Имам си две прекрасни момченца.
Винаги съм мислила, че един ден ще обичам децата си еднакво.
А сега какво ми се случва.
Улавям се, че не обръщам достатъчно внимание на големия си син. Даже гледам да му дам да се храни, дрехите да му приготвя, и излизам, детето все ме моли, мамо , да си поговорим, ти все си с бебето или на компютъра...става ми мъчно като ме помоли така, улавям се като че ли искам да избягам от него, нали викам си, вече е голям, може сам да си намери забавления...а той иска да му прочета приказка вечер, да си говорим за училището, и разни интересни само нему неша...моята мисъл като че ли блуждае...и отговарям автоматично.
Не ми еприятно да си го призная, но изпитвам облекчение като го пратя на училище, а преди да тръгне го целувам , казвам му , че го обичам, най-много него и бебето, но чъвствам облекчение, че се занимава там, а не е на главата ми...
Нормално ли е това...вечер като заспи, отивам слушам го как диша, целувам го пак, и ми става гадно, че съм такава майка...безотговорна, необичаща достатъчно детето си...започва да ме яде съвестта, какво като е по-голям, та той е моето голямо бебе, изпадам в другата крайност, отивам и му купувам де що видя компютърни игри, коя от коя по-скъпи, в следствие той има всичко което поиска, а на мен това ми служи за да ми ечиста съвестта...
Изобщо драматично...не мислех, че така ще се получи, толкова си ги обичам и двамата....дали има и други майки като мен, или съм единствена глупачка...

И той разбра колко хубаво е било тогава, когато е било толкова лошо...

И при нас се получава така...
Миналата неделя през деня ми казва - Искам да поговорим, хайде като сложиш Сиси да спи и си оправиш нещата ела в моята стая...- Питам го какво е станало, той казва - нищо...като дойдеш ще ти кажа!
Отивам, сядам и той ми казва/цитирам по памет/: Нищо конкретно. Отдавна не сме си говорили само двамата...да те питам как си, какво правиш....преди всичко си казвахме!
Онемях...стана ми много кофти. Сърцето ме заболя, честно!
И аз като теб съм свела грижите около него до физическите му нужди. Едва намирам време - и винаги съобразено с това което е необходимо за Сиси- за разговори...Преди да я родя почти всяка вечер лягах при него/дори и с големия корем/ и си бърборехме....сега - все намирам за какво да му се скарам
Луда работа.

Е, поне не съм единствената, значи и други имат такива проблеми...а как се справяш...ето моя пак сега седи и си играе , бебето спи, а аз съм на компютъра, тъпо, нали...ама и аз съм човек, и ми писва от въртенето в къщи, и от деца, а като изляза, ме гризе съвестта, на сега , оставих ги в къщи, а аз се мотам тук, я бегом, връщам се , те щастливи всички, всеки си прави каквото иска /нали ни е либерте шери таткото/, даже ме и забравили...
казвам му на мъжът ми, че имам угризения на съвестта, а той вика глупости, няма да откачаш в къщи, я бегом обратно, та такава работа...

И той разбра колко хубаво е било тогава, когато е било толкова лошо...

я хич не се и притеснявай... аз хем още не съм родила да се грижа и за бебе, ама вече се усещам как малкия го оставям да ми бърбори и само казвам - да мамо, да мамо... и не го и слушам..... Ама то няма начин да си винаги 100% нащтрек я! И на мен ми става гадно като ми каже - "Мамо, хайде моля те ела да си четем, стига си си намирала работа" Ама ние сме си го избрали:) И ще им се радваме и няма да имаме огризения!!!

Я си помисли - ако ходеше и на работа дали и толквоа време щеше да ти остава а? Я изгонвай всички угризения! И ти си човек и трябва малко и за себе си да мислиш. А децата са щастливи когато мама е щастлива.... Само тогава.

Много хубаво, че повдигнахте тази тема! Моят син е на 4, все още не сме стигнали фазата "Искам просто да си поговорим", но и аз отвреме-навреме се замислям дали не го оставям прекалено много на "самотек". Няма какво да крия-ужасно облекчена се чувствам, че ходи на градина и почти през целия ден не е у дома. Аз и преди бях доволна от това, но сега с бебето детската е още по-голямо облекчение.
Наблюдавам го понякога внимателно...не мисля, че изпитва някакъв съществен недостиг на внимание, даже много пъти аз му предлагам да вършим нещо заедно...купих му един комплект от поредицата "Да учим английски с Озмо" (речника и аудиокасета), и все му казвам "Дай да седнем, да ти почета от речника, да послушаме думичките"...но той отказва, защото има нещо по-интересно да прави.
Приказките разказваме вечер,преди лягане. Иначе през деня той се занимава с рисуване, с рязане на хартия, с конструктори и с гледане на детско видео. А, разбира се, и с возене на многобройните си коли!
Може би все още при него играта е по-необходима от разговорите...

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002

винаги съм го обожавала, правила съм всичко за него, лягах при него вечер, купувам му всичко, но май само с това не става, не стига...
изобщо аз ги глезя , и то много моите , и двамата, а бебето така се е научило да ме работи, за големия да не говорим...
за работа незнам, аз не мога да си представя да съм на работа цял ден, никога не съм била, сигурно ще изперкам като се върна, да ги награбя и двамата, бебето вчета го скъсах от целуване, а на баткото четох до откат, говорих си, и правих каквото иска, замо защото бях извън къщи цял следобед, чувствах се гузна, а имах наистина нужда да се махна малко...

И той разбра колко хубаво е било тогава, когато е било толкова лошо...

shte ti e trudno da zapochnesh rabota, sled kato nikoga ne si rabotila. Sinut ti e sviknal da si vkushti kato se pribere, mujut ti, predpolagam, sushto. Az vinagi si mechtaeh da sum domakinia i spriah da rabotia oshte predi da zajiveem zaedno. Sega mi lipsva rabotata i dohodite. Lipsvat mi kliukite, da stana sutrin i da se nakontia i nagrimiram, pokupkite v obednata pochivka, izlizaneto po barove sled rabota i preoblichaneto, po-skoro razsublichaneto v toaletnata. Sega kato izliaza s bivshite kolejki napravo se natujavam. Te mi razkazvat kliuki, govoriat mi za gajeta i vakancii v Ibiza, za liposuktsii v Marbella i udarno pazaruvane, a az daje niamam kakvo da kaja. Otkakto rodih i drehi ne si kupuvam, shtoto kato vidia koia miarka triabva da vzema i mi stava losho. Sega kato si pomislia i v Parij niama da rabotia, zashtoto v sravnenie s tuk zaplatite sa napravo mizerni i ne mi se raboti tsial mesets za edna sedmichna zaplata. Ot druga strana po-dobre malko otkolkoto nishto, ama....... Mechtata mi e da troposam Sashko na niakogo (bashta mu sushto) i da si bachkam i igraia kato devoika.

същото е и вкъщи, но на два лагера - аз с бебето, татко с големите - като си идва вечер, скачат до тавана, още щом ги прибере от у-ще и се върне на работа, те почват да ме рънчат да му се обаждам и да го карам да се прибира.......
даже ревнувам малко, че той ме измества..... от друга страна, радвам се, че най-сетне му е ясно какво значи децата да висят на врата ти - досего все му се изплъзваше възможността да се запознае с това усещане......

много е полезно и за него и за тях да се опознават повеко :-)))

нямам точно угризения, по-скоро ме е яд, защото виждам как и те имат нужда и не сколасвам на всички да обърна внимание - а големите си отнасят всичкото ми раздразнение.......
и се радвам, че малкият ми е по-ясен, отколкото са били те - по-спокойна съм......


не се притеснявай, еднакво си обичаш децата, просто на малкия сега му е времето да те обсебва

Аппетит приходит... и уходит, а кушать хочется всегда.

Аз като че ли нямам този проблем. На моите разликата е много малка и нямат кой-знае колко различни нужди. А и на мен голямата ми е момиче. Това (поне при мен) има значение. Като се роди бебето тя самата беше почти бебе. Той прекара известно време в болницата и аз бях с две деца уж, а дефакто - само с едно. После Крисо се оказа кротък, ама много кротък и по цял ден си лежеше в леглото или по разните там люлки и столчета и аз пак се занимавах само с нея. А когато миехме или къпехме бебето тя все беше наоколо. И като че ли и тогава повече се занимавах с нея, отколкото с малкото.
Сега са почти еднакви като нужди, интереси и размери и ако съм гушнала единия, другия веднага се присламчва и той. Няма такава игра да съм с едно дете в ръцете. Аз работя и се виждаме само вечер. Обожавам вечер да си ги взимам от ясла и градина. Не мога да им се нарадвам. Като седна да гледам телевизия не ме оставят намира. Ползват ме като катерушка. Крисо щом се покатери на мен, Наталия в следващата секунда и тя е кацнала отгоре ми. Ако единия ме хване за ръка, другия и той притичва. Просто те самите не се оставят другия да е преди него. Ако единия каже "Мамо гушни ме", веднага и другия пристига "Мамо гушни и мен". В такива случаи баща им се смее и виква "Мамо гушни и мен". Понякога това ми тежи, защото искам поне 10 мин. никой да не се катери върху мен, да се нахраня спокойно, да се облека, без някой да ме дърпа за нещо, да поживея поне 1 миг в тишина. Но няма такова нещо.
Но наистина си мисля, че при малките разлики този проблем, ако съществува изобщо, е в много по-малки размери.
А за теб съм сигурна, че ги обичаш еднакво. Просто човек не може да бъде навсякъде във всеки момент. А и постепенно нещата сигурно ще си дойдат на мястото.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

az si mislia che bez tozi problem prosto ne moje!!!! dezata mi s a na 9,8 i 5 god... izrastnaha zaedno i pochti ne sam useshtala da im otdeliam razlichno vnimanie-zaedno na razhodka,na ednoto barsh a nosa na drugoto zasdnika na tertoto davam da iade...i taka... sega obach e sam otnovo bremenna i poneje me plashat ch e ima opastnost ot prejdevremenno rajdane se useshtam che po tzil den leja i samo za bebeto si mislia i ne davam nikoi da me bezpokoi...momichetata s a veche golemi-iskat da izlezem zaedno,da pravim neshto,da igraem...a az vs e kazvam"ne moga"...i s e chuvstvam ujasno...i az kogato gi niama mi lipsvat ujasnio i si kazvam"krai-varnat li se ot u-shte i gradina-siadame i zapochvam e da si govorim ili da igraem na monopol..." no kogato s e varnat vsichko e po staromu-zapochvat da mi naduvat glavata i skorostrelno bivat izprateni v staiata im...mnogo mi teji tova poniakoga...vs e si mislia ch e kato ostareia i te taka shte mi kazvat ch e niamat vreme...(az pak za kakvo si mislia...)no ot druga strana si mislia che povecheto deza vijdat roditelite si vecher z a2-3 chasa a se chuvstvam losha maika vapreki che sam tzial den na tiahno razpolojenie...mnogo e slojno ..ama mnogo...