Мили майки,
всяка една сигурно е много щастлива в очакването на бебето си.
Аз също много , ама много искам бебето си, обаче като се погледна в огледалото, и се отчайвам. Подпухнала, в косата като излязла от пещера току-що, без грам грим, дебела, с тия развлачени пуловери, клатушкаща се походка, приличам направо на извънземно. Да не говорим , че все имам гаден вкус, сякаш съм гълтала жаби, непрекъснато ми се уригва/ама изобщо не е смешно даже/, спя барикадирана на две възглавници, иначе имам киселини, тъпо ми е непрекъснато/ама не ми казвайте само, че аз трябва да си го направя весело, щото как моля?/, цял ден ме спохождат мрачни мисли, и като се върне вечер мъжа ми ме пита - пак ли си нормално зле? ами от какво да съм добре? Всичко ме дразни и ме изнервя, телевизията - тъпа, ама да пукнеш, с конкурс холандците не могат да измислят по тъпа, стигнах до там , че чета книжки на руски. Според мъжа ми много се оплаквам, защото вчера му дръпнах една реч, че много дълга е бременността при жените и той като учен-биолог да вземе да измисли метод за скъсяване на например 3-4 месеца/бебетата можем да си ги доносваме като кенгурата в Австралия, а не да се търкаляме като тежки дебеланки/. Той милия тежко въздъхна и рече , че докато родя сигурно съвсем ще побелее от мен.
Та да ви питам , аз че съм глезла, глезла съм /преди мама и баба се грижеха за мен, сега мъжа ми , горкия/, ама наистина всичко ми додява адски! Влача се като призрак из къщи /само топузи не съм си нахлузила още/, все съм недоволна, като започнеш от А, та стигнеш до Я. Та само аз ли съм толкова зле, щото съм виждала леллелеле какви бременни - тичат като коне, все по купони, на кафета, а аз ако се разбързам недай боже малко - изпадам в истерии, че почват контракции?
А да каже човек, че не съм искала бебето - о, не, направо изпадам в някакво безметежно състояние на очарование, и мога с часове да говоря на гостите ни за преимушествата на шишета с биберон против колики, или цици или искуствени мляко - изберете сами. тикам им под носа снимките от ултразвука и ги карам да възхваляват /не/видимите достойнства на бебето ми, и да откриват момче ли е или момиче. Изобщо имам чувството, че страдам от неизвестна болест, ама да ме убиеш незнам каква е.
Такива работи, е ,малко ми поолекна, поне се нахленках
.
Поздрави на всички майчета.

много се смях докато те четях. Благодаря, макар че на теб едва ли ти е леко.
Първият път работих почти до последно и въобще не мърморих. Вторият път ми беше много скучно, досадно и аз все мърморих и се оплаквах. Може би от наличието на толкова свободно време . Е вторият път много повръшах- чак до 5ия месец - може и затова да ми е било толкова криво.
Хайде дано да си минала най-тежкото и от тук нататък да ти е по-весело и розово
Поздрави

* Hate cannot drive out hate, only love can do that *

Е, така наистина му олеква на човек.
Знам, че на чужд гръб и сто тояги ... ама опитвай да си измислящ неща за вършене, не се гледай в огледалото, мисли за бебока ... аз работих почти до края, а като си останах последните 2-3 дена - играх на компютъра, колкото и тъпо да звучи, та така ...
Стискам палци! Пък пак като се поизнервиш - пиши, сподели, сте ти мине :)

Все едно за мене говориш. Наистина се чувствах точно така до миналата седмица, когато се оправи времето и започнах да излизам на разходки. Та моята рецепта е колкото по-малко стоиш вкъщи и мериш диваните, толкова по-добре. Излизай с приятелки и обикаляй бебешките магазини. Ако всеки ден купуваш по нещо ново за бебчо, колкото и да е малко, ще се почувстваш по-добре.

така си е - разнообразието те спасява от най-тежкия краен период!
аз например всеки ден се гримирах - не че от това коренно се променяш но все пак се чувстваш много по-свежо! Освен това си купувах дрехи малък размер с мечтата как ще си ги нося след раждането, както и хубаво бельо, това много вдига настроението! за бебчето не бях купила нищо само едно костюмче за изписването но това е заради суеверията на роднините, не ми се разправяше с тях, така или иначе таткото и бабите накупиха всичко през няколкото дена в които аз бях в родилния дом.
Иначе си купих много свежи дрехи за бременни - не от ония провиснали рокли с плохи с които приличаш на свиня майка, а един сукман на Бенетон който е страхотно скроен и няколко къси рокли които стоят чудесно даже и накрая!
Изобщо стремях се да изглеждам колкото се може по-добре - заради самата себе си, и това ми действаше чудесно.
Виждах се колкото се може повече с приятелки, а на работа ходих до 7я месец.
Ами общо взето това е, не се отчайвай, всичко минава и го забравяш а бебчето идва за да ни радва и така:)

Браво на теб, Карли,
Мен направо ме е срам да влизам в магазините за нормални, а какво остава да си купя дрешки с предишния размер. Имам чувството, че само ще предизвиквам изненаданите погледи и подсмихвания на продавачките.

Аз и по време на двете бременности не съм работила, но пък все имаше някакви притеснения свързани с тях по медицински причини.
Та мисля, че именно това притеснение не ми даваше много много да се замислям как точно аз се чувствам - гледах че дебелеяно някакси се успокоявах, че това е мълкият проблем стига с бебчо да е неред всичко.
Не знам дали, защото е минало много време от първата ми бременност (5год), но си мисля, че я карах по-леко - гадене, неразположения не съм имала, за киселини само 2 или 3 пъти за цялата бременност. Тогава за разлика от сега нямах проблеми с подуването на ръцете и краката (не съм имала албумин), киселините които ме нападнаха по време на 8ият месец, в последните 2 месеца сега наистина ми беше тежко и със зор си носех килограмите. Иначе и по време и на двете качих доста килограми.
Накрая почти ми беше омръзнало дебелото и тромаво тяло което едвам носех - за дрехите, спрях да се "модеря" някъде към седмият месец. Последният месец дори нямах желание да облека нещо различно - като си гледам снимките все дънките са ми били на д...то.
Сега не смея да си извадя дрехите от преди бременността.
Знам, че няма да отслабна скоро (заради кърменето), и мисля, че това е единственното нещо което не ми харесва във кърменето.
Видяло се е, че ще съм елегантна чак догодина.
А как ми се иска за си обуя дънките от миналата зима.

И на ме ми се иска, ама....
трябваше да ходим на едно парти /за пенсиониране на колега на мъжа ми/, и изпаднах в депресия - бях облечена като за ходене на ски.
когато бях бременна със сина ми/преди ехеее - 9 пълни годинки/, не бях толкова зле, и бях много по активна. А сега освен , че пукнах от тъпня, и се чудя каква глупост поредна да измисля, за да не се мумифицира окончателно и безвъзвратно мозъка ми /ако нещо е останало от него де/ и се скапвам от седене.
Тази неделя ще ми пратят малко преса от България, та ще има да чета....не че не мога от компютъра, ама друго си е да си легнеш с вестника в легълцето, да разгръщаш. ех, романтика... тукашните вестници са пълни с глупости за сватбата на принца, и все едно и също пишат...

Mila Palmira, chudesno te rasbiram. i sa men predi se grijeha mama i baba, a sega majat mi. A na nego mu pobelya kosata pokrai moyata bremenost. No opitai se da se rasvlichash - s vestnizite v legalzeto, i na men mi prashtat presa ot Bg, rovi si is Internet, hodi da pluvash ako imash vasmojnot, kupi si satelit sa balgasrka televisia i si chakai bebcheto s kef.
uspeh! Magi

Продавачките да пасат, какво ти пука важното е на теб да си ти е добре!
освен това те се подхилват и без да си бременна както знаем:)