River току що зададе подобен въпрос в темата на Debora. И аз непрекъснато си го задавам, пък и сигурно не само аз. Харесвам си работата, добри пари вземам. Пък и е такава, че няма ли те две години, започваш трудно да наваксваш, а надъханите хлапета те гледат с презрение;) (програмистче съм, сигурно сте се досетили;) И не си представям как в бъдеще ще съчетая сегашното си ежедневие с дете (деца;)) А и не си представям и другото - да зарежа всичко и да стана baby-sitter за 10-тина години (3 деца * 3 години, това да не спорите за годините;)) Такъв тип съм, че самочувствието ми бързо ще се срине на нулата, като няма с кого да се конкурирам;) Това ми изглежда задача без решение!
Но все си мисля, че щом американките го правят, трябва и ние да можем някак. Какво много повече имат те?...И ми е адски интересно да разкажете как се справяте!!!

Ами трудно!
С първото си дете учих редовно и работех едновременно и то доста изморителна работа - на крак.
За сесиите го давах на моите родители за да поемем дъх...признавам че доста го погледаха/има и негативи за това но те са друга тема/За бавачка въобще не съм помисляла - Боже какви времена бяха...
Сега мисля да си гледам бебка двете години като ще използвам втората за да изкарам една преквалификация защото ми трябва документа. Работа ще търся ...като забременях изгубих тази която имах!:(

Знаеш ли...нещо подобно мисля днес цял ден по един друг повод.
Колежка на съпруга ми ми се обади и ми каза че ще се омъжва. Помоли ме да не му казвам засега. Той на няколко пъти в кръга къде на шега къде на истина и забранява да се жени....именно заради последващото дете. Тя е много добра в работата си, в нея са вложени много време, средства, нерви, пари и труд за да работи по начина по който го прави. И моя мъж не желае да я загуби.
Та ...закакво го разказвам това....наистина са проблем тези две години особено за жени с професия за която се изисква да си постоянно в крак с развитието и, с промените в технологиите, законите и т.н....
Женска съдба...

Предполагам, че с професия програмист на теб ще ти е по-лесно можеш да работиш на домашното РС.
При мен нещата стоят така - кариерата ми още не е започнала и смятам да я почвам като детето ми стане на 2 години, пък като дойде второто тогава ще му мисля. Завърших преди 2 години Маркетинг, но докато излезнах в отпуск по майчинство работих като административен организатор, затова не считам, че изобщо съм започнала кариерата си и така нищо не изпускам. Купих си новата книга на Котлър, за да съм в крак с Маркетинга.
Но наистина с второто дете проблемът ще е голям и предполагам, че ще го гледам 2-3 месеца и после ще го тропосам на някоя баба и така....

Не знам защо си останала с впечатление, че американките се справят с такова положение - хем да работят, хем по 3 деца да отгледат. Значи според мен в 80% от случаите щом решат да имат деца, майката напуска работа. Ако искат да са повече от едно, даже за по 7-8 години - докато ги отгледа до 1ви клас. И даже след това се хваща на 1/2 работен ден, защото трябва на обяд да си прибира котилото от училище. По-заможните наемат детегледачка или пък дават детето на ясла (още бебе на 2-3 месеца). Все пак правят много точни пресмятания, защото понякога не си струва да даваш пари за детегледачка или за ясли- цялото заработено от теб ще отива за разноски по жената/яслата. А и в един момент работата на жената е безмислена. Най-богатите с успешни кариери и желания за още - просто не си гледат сами децата. Имат си бавачки, домашни помощници и прочие.
Та според мен е въпрос на предпочитание - дали сам да си отгледаш детето до определена възраст или да се довериш на разни други хора. Това не означава, че ще го обичаш по-малко, но е въпрос на трудна преценка - кариера/деца..
При мен така се стекоха нещата, че си останах вкъщи и ето вече 5 години не съм и помирисвала офис . Надеждата ми да работя отново обаче не е умряла и ако след някоя и друга година ще започна отново - лошо няма

* Hate cannot drive out hate, only love can do that *

haide i nie da kajem...
Kolko vreme imahte maichinstvo? shtoto az imah i shte imam sega samo 6 sedmici.Povech ene mogat,a i az ne moga da si pozvolia.Profesiata e takava.Posle govorite za rabota ,koiato e ot 8 do 5 i posle v kushti.(ili razlichni varianti).Nie sme dejurni vseki 3-4 -ti den/nosht.I kak se izdurja.Ami ostaviash deteto na niakoi drug da go gleda.samo go kurmish ako imash oshte kurma(shtoto burzo presuhva ot natovarvaneto i nervite).
Tozi niakoi e obiknoveno mama i tate(baba i diado).Ako te ne mogat, tuk iaslite sa ot 6 sedmichna vuzrast.hakvash im imunizaciite na 6 sedmici i gi izprashtash tam...puk "kakvoto sabia pokaje"...
ta taka nie tuk.A puk vie kak? Koi kakto nameri.Samo da sa jivi i zdravi decata.

е защо винаги имаш правото да напуснеш работа и да си седиш вкъщи и да си гледаш детето.
В градината на дъщеря ми приемаха и едномесечни бебета

* Hate cannot drive out hate, only love can do that *

адски е кофти, и те разбирам. и аз от две години съм в къщи, и едва ли в следващите 2 ще ми светне нещо. когато спомена за работа мъжа ми веднага ме отсича, че няма кой да ми гледа децата. Изобщо проблема при мен е, че той самият е против това да работя, а аз изперквам от седене в къщи, и да се лутам само между печката, пералнята, и т.н. домакинска работа.
Аз обаче го навих, че трябва да излизам все пак между хора, и когато бебето стане по човек - 5-6 месечно, ще започна да преподавам на вечерни групи испански. иначе по професия съм журналист, и мога да работя, както и правя в къщи, но не се срещам с хора, и откачам!
обичам си детето и също и бебето, но закотвянето в къщи ме довежда до пълен срив.

Мисля, че до голяма степен съчетаването на работа и деца зависи от самата работа/професия. Има професии и ангажираност, при които е много трудно да се отглеждат пълноценно деца. Въпреки това жените в много случаи успяват. Моята е такава, че не ми отнема целия ден; обикновено следобедите мога да ги прекарвам със сина ми. Има периоди, в които и двамата с мъжа ми работим извънредно- така се получават периоди от седмица до 10 дни, когато наистина не се виждам много-много с малкия. Но това се случва сравнително рядко. Синът ми ходи на градина, освен това го гледа и жена, ако се налага да отсъстваме по друго време. Тя ми е съседка и е страхотна; парите, които й даваме, не са много, но тя е доволна и освен това е много привързана към детето.
Първото ми майчинство трая 1 година. Можех да остана по закон още една година у дома, но много закъсвахме с парите, пък и така си бях решила. Струва ми се неразумно да се тръгва веднага на работа- дори ако оставим настрана кърменето, не знам как се издържа на работа, ако детето ти примерно е ревало цяла нощ.
Общо взето, аз съм за работещите майки. Лошо става единствено, когато майката е прекалено амбициозна, много често пътува, почти я няма у дома, както се казва. Иначе,всяка жена има нужда от развитие и живот, отделен от този на къщата и децата.

Абе кофти работа си е тоя избор кариера/деца. В началото като си останах с малкия бех луда от щастие, наистина имам чувството, че толкова щастлива никога не съм била. Към 8-9 месец пощръклях от усещането за жена-домакиня и на годинка като се върнах на работа пак се чувствах много добре. Направо хвърчах в облаците - флиртувах с всичко мъжко и се смятах за много важна (правя поръчки, внос, цени, оферти, мита, лелееее, къде ти ще се сравняват с наакани памперси ;)). Мислех, че ми е много добре, докато бавачката ни не ни напусна и се наложи да си взема 2 седмици отпуска, за промеждутъка преди яслата. Тези 2 седмици направо ми преобърнаха представите за живота. Вече усилено си търся такава кариера, че да мога поне 1/2 ден да съм си вкъщи. Много ми е мило с детето, никакви важни сделки не могат да се сравнят с "Мамо, граха, много е хубав" :)))))))

Поздрави!

mislish li? I koi shte ti gleda pacientite?