Много се чудих дали да пускам цяла тема, ама от доста време насам ме вълнува един въпрос и реших да го споделя с вас. Става въпрос за агресията - като поведение, като начин на мислене и изразяване. Срам ме е да си го призная, но доста честичко ми се случва да сгриза някого така, че да го заболи под лъжичката. Гневя се много лесно, направо кипвам и докато не си го изкарам, не мирясвам. Най-интересното, че Марс-ът ми е в Телец, а се държи като Овенски. Не мога да ви опиша колко народ съм отсвирила около себе си покрай тези си изблици. Директна съм до безобразие и като воювам го правя на живот и смърт. Доколкото знам, когато Марса е в Телец, гневът дълго се акумулира и след това помита. При мен не е така. Паля се бързо, раздавам няколко бързи крушета и като се убедя, че съм цапардосала жертвата си...ми минава. Иначе въобще не тая злоба. Става въпрос за гняв. Но какъв!!!Това с крушетата, разбира се, е засега само образно казано, макар понякога да имам чувството, че лесно мога да премина към действияСега например една горгона ми лази жестоко по нервите. Вече разменихме шпаги по няколко повода, но усещам, че избухването ми е дошло до брадичката и направо...не ми се ще да съм на мястото на тази девойка. Знам, че мога да я размажа и тази мисъл ми доставя удоволствие. После ще ми е минало, но въпросната личност (с право) няма да иска да чуе името ми до края на живота си. На какво се дължи това? От къде идва тази агресия? Да не би пък да съм психопатка?А истината е, че лесно се размеквам, особено към тези, които са в неблагоприятна позиция. Не мисля, че съм лош човек, ама ...може и да съм. Има ли друга планета освен Марса, която да е отговорна за тези ми изстъпления? Помагайте, астролози, че ми се реве направо!

"Всичко си струва труда, щом душата не е дребна"...Фернанду Песоа

Сега например една горгона ми лази жестоко по нервите.

Въпроса с нервите разглеждан ли е?

Комбинацията нептун-риби-марс-овен води до необуздана нервност. Транзитен нептун във Водолей създавайки естествен квадрат към Телец където е натал марс също.

Риби се свързва с неща които сякаш не могат да се диагностицират лесно. Самите настинки и грипчета през последните седимици докато слънцето беше в риби напомняше за това положение. Загадъчността, мистериите и мъглите на нептун във Водолей усложняват уточняването на произхода на агресията от марс в телец.

Сега не съм по-изнервена от друг път. Това с "горгоната" го дадох за пример само (възможно да се дължи на някакви кофти планетарни конфигурации). Лошото е, че това ми е характер и че следващия път ще се появи друга "горгона".Просто има хора, които ми стават антипатични от пръв поглед, но вместо да ги избягвам, в мен се появява желание да ги сложа на мястото им...

"Всичко си струва труда, щом душата не е дребна"...Фернанду Песоа

Имаше една стара тема за марс:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ау, много ти благодаря!Беше ми интересно да прочета цялата дискусия. Хареса ми притчата за огледалата...
Между другото, моят Марс също е в 9-ти дом и е в квадрат със Слънцето (от там идва това лесно палене явно) и Юпитер, иначе е в тригон с асцендента (Лъв)...А бе, трябва да се тренирам малко, че ще ми излезе лошо име

"Всичко си струва труда, щом душата не е дребна"...Фернанду Песоа

Аз имам една неастрологична идея.
Следващият път като ти дойде гневът, наблюдавай се. Отлъчи една част от себе си да стои отстрани/отгоре и да те наблюдава. Да видим няма ли много бързо да ти се изпари поривът.
Другото е да си представиш, че си прозрачна, безплътна и всичко минава през теб и заминава, нищо не се закача...

Аз понеже не изпадам в пристъпи на амок, но пък в пристъпи на истерия и тези двете техники страхотно действат.

Хъм - а освен това изпадам в пристъпи на плюскане до скъсване, за тях техника още не съм измислила

Luminously ignorant.

А аз съвсем сериозно бих искала да обсъдя с теб техниката на това, което наричаш мираж...или прозрачност, терминологията няма значение. Достатъчно ли е просто да избледнееш или да визуализираш обекта на първичната ти агресия като...да, пак ще използвам термина "боклук, пуснат по водата"?

Определено ще ми е интересен практическия ти опит...

Близнаците-на сапун!

Ами... пуснат по водата е много добро описание.
Нали знаеш, че водата поема и отнася. Във връзка с водата се сещам няколко неща пак за успокояване или "събиране" или самообладание... Много са прости, но ефективни.
Единият е да изпиеш чаша вода на бавни глътки като през това време се съсредоточиш върху пиенето, глътките и водата и не мислиш за емоцията си.
Другият е да се напъхаш под душа и да се обливаш цялата, колкото имаш нужда... и да се съсредоточиш във водата, да си представиш как отмива и всичко отива в канала, а ти оставаш чиста... Особено второто го правя доволно често.

Да се върнем на миража...
Забелязвала ли си, че когато сме бесни, сякаш не сме си в тялото? Целите сме се превърнали в тази емоция, а тя не е плътна, тя е някъде НАОКОЛО, но ние не сме стъпили с двата си крака на земята. Не знам дали успявам да обясня? Ако успееш да усетиш това за половин миг, можеш да го използваш. Опитай се да почувстваш себе си. Представи си, че си влизаш в тялото и си в него, а то неминуемо има център, точка на тежестта. После дишай. Обърни внимание на дишането. Недей да мислиш за друго, мисли за вдишването и издишването - един, два пъти. И после си представи, че избледняваш... нали си гледала по сайънс фикшън сериалите как избледняват холографските образи... влак може да мине през теб - ще останеш цяла... и просто пускаш да минава. Дишаш и за нищо не се хващаш. Каквото и да е - отбелязваш го и го пускаш... представи си река, ако ти помага, аз си представям вятър.
Много бързо ще усетиш, че тази драма като че ли няма нищо общо с теб.

Иначе сме като сметища, които си трупат емоциите - отрицателни или не и се задръстват с тях и на всичкото отгоре си мислят, че това им е най-скъпото. Глупости! Нищо не струва! Първо е минало, второ за какво ти е? Къде ще си го носиш? Всичко минало, в което сме вкопчени - лошо или хубаво - е енергиен възел, застинала енергия, която ни пречи да сме съзнателни тук и сега.

Усетих се преди известно време, че не мога да дишам. Абе, тежи ми. К'во ми тежи? Седнах един следобед и гледам дъжд по стъклото... стича се... цял следобед валя... що вода... (вода!) и по едно време се усетих, че съм се пуснала по водата и аз... дъжд съм станала... толкова лека се почувствах. После се опитах да разбера каква е разликата между това състояние и другото. Даже го сънувах. И се събудих с "отговора". Когато си дъжд, нямаш нищо - идваш от цялото, ставаш капка и отиваш пак в цялото. Когато си човек - имаш име, паспорт, майка, баща, гадже, задължения, изпити, банкова сметка, приятели, телефонен тефтер... и което е най-страшно - имаш глава на раменете си, пълна с ИДЕИ за нещата. Разбрах, че не мога да дишам, защото съм пълна до козирката - няма къде да влезе въздух. И се сънувах на следващата нощ като склад. Едно помещения, пълно със стари мебели, много масивни. Скринове, гардероби от масивно дърво, лакирани, стигат до тавана. Отварям гардероб и върху мен се изсипват вещи. Ей така, безразборно натъпкани вътре - дрехи, вази, какво ли не... Отварям скрин и отвътре започва да извира... ужас! Като в оная приказка за кашата... нали я знаеш?
И на мен като ми писна, като отворих един прозорец и започнах да изхвърлям, абсолютно без да гледам, бях 100% убедена, че нямам нужда от всичко това. По едно време като се огледах - скриновете и гардеробите значително намалели. И стаята светла, не като затвор. И се диша, слънце, навън пролет... И се събудих.

Седнах и цяла сутрин "мислих", то не беше точно мислене, а нещо като опипване на себе си. Оглеждах с какво съм се задръстила, кое е мое, кое е чуждо, кое повтарям по инерция, кое съм преживяла сама... просто ги оглеждах нещата... много малко бяха наистина мои... повечето бяха някакви странни неупотребими вещи, ставаха само да го метнеш през прозореца. И после ходих да се къпя... И оттогава се диша. И е много по-лесно това с избледняването, няма много неща, които да ми придават голяма тежест.

Само трябва да внимавам да не натрупам нови - по инерция

Надявам се, че бях обяснителна...?

Luminously ignorant.

когато се наблюдаваш - опитай се да видиш КЪДЕ в теб се ражда агресията, къде се формира като огнена топка...
Агресията си е твоя, няма нищо общо с другия. Ако в теб няма какво да резонира, отсреща и на глава да застанат, няма да ти трепне :)
Ако ти си чиста - просто няма да има в какво да се удари, за да рикошира.
Гневът ти е реакция. Обаче на какво всъщност реагираш? - на този насреща или на нещо в себе си? А кой реагира?

Luminously ignorant.

Редактирано от Янa на 22.03.05 21:54.

Ти го описваш това като "не мога да дишам" - аз щях да кажа нещо подобно. Разбираш...всичко на възли. Думите-също на възли. Ако не си заздравиш бента, това, което е в теб буквално ще се плисне със страшна скорост и сила в отсрещния...който и да е той. Останал ти е самоконтрол дотолкова, доколкото да проявиш малко разум...и си казваш, че не бива да го правиш.
Щото пуснат Плутон веднъж и то на ниски октави...подсилен с две квадратури при това ...трудна работа...
Никой не ми е обещавал, че ще е лесно и приятно, напротив. Но се старая да си повтарям, че в крайна сметка ако оцелея / а би трябвало!/- това ще изхвърли всичко онова, което не ми е нужно. А хубостникът си стои вътре в теб като игричката с мините от старите Уиндоуси... каквото и да отвориш, бамммм, нахендрил си се на мина.
Връзвам се за това с водата, защото се питам къде ли ми е аджеба Нептун, баш когато най ми е нужен. Ама ми е нужен не да си създавам разни илюзии, а да се получи някакво омекотяване...разтваряне...Тцъ, къф Нептун, нема го.
Или идеята, че си снежинка замразена на прозореца... красива форма, естествено създадена от природата и пак от нея взета. Преходен си. А какви ги върши 1-ия ми дом с тоя болезнен Хирон, който пръст да му покажеш - и вие на умряло.
Мисля, че за известно време ще млъкна...или ще се разтворя в нещо по-голямо от себе си.
Не знам...
Ще прочета това, което си писала...много пъти...ще си го сейвна.
Наистина помъдряваш...

Близнаците-на сапун!