Един такъв въпрос ме дави от сутринта - и мира не ми дава….
Чудя се - с какво се свързва рушенето - с Марс, Уран, Плутон или може би Лилит? Или може би всяка планета може да руши, но по неин си начин?
И кой всъщност руши - планетите ли? Едва ли. Те по-скоро символизират начина, по който ние рушим…
Винаги ли разрушението носи обновление? Или обновлението разрушение? Може ли да има промяна без разрушение?…

Въпроси риторични са това и съм наясно, че едва ли някой ще може да ми отговори…. Но ме мъчат пусто, давят ме….
Та ей така, сутрешно, си споделям дертовете…

Да пукна, ако разбирам нещо….

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Охаааа....Смарагд ще ни дърпа ушите с тебе... Значи как виждам аз нещата - всеки един от тези фактори сам по себе си е обновителен - марс - на микрониво, плутон - по-мащабно, лилит - на психично... Зависи от компинацията на факторите... Нека вземем например нашия клуб - аз го казах при хороскопа му - марс управлява четвърти на върха на трети в близнаци... И там казах - очевидно - ние трябва да скъсаме /марс/ с корените си /четвърти дом/, за да сключим един нов договор /трети дом/ в името на практическото познание /близнаци/,
Но например в темите които разглеждахме относно сексуалността марс се явява активното действие - т.е. способността или неспособността да разрушиш личността си, за да може действието на плутон да я изгради отново. Но в социологическия анализ плутон винаги е играел обновителна роля /съвпад и съгласие с факторите/ или разрушителна /квадратури и опозиции/. На него се приписва времето на края на една велика империя и началото на друга. Значи - аз го мисля така - всяка планета си е сама по себе си обновителна по характер, стреларния статус дава наклонността към обновление, докато по-късно човекът ще използува различно тази енергия

...Имало едно време в Тракия...

Заинтригува ме темата ти.
Планетите ги усещам като носители на енергии, които намират своето отражение в архетипните принципи, залегнали дълбоко като основа на нашата психика. По силата на херметичния закон "Каквото горе, това и долу", проявлението на тези сили става на различни нива, в различни измерения на съществуването (и Детлефсен пише за нивата на материализация и проявление). Всяка планета носи различно качество, всяка е парченце от пъзела на енергийния океан, в който се заражда, вълнува и преобразува животът, и би могъл да се нарече Любов.
За да познаем Цялото, работим с частите, които като реки се вливат в океана (само за да разберат, че от там извират). Целият живот е един път към себепознание, и познание на цялото и Бога, който познава себе си чрез нас.
Работейки на дълбоко психично ниво с енергиите на планетите, техните принципи, ние растем, доближаваме се до океана и истинската ни същност.
Когато в душата ни има блокаж, съответната енергия не протича правилно, тя не може да се разгърне в най-красивата си форма в живота ни. Причината за блокажите във всяко едно превъплъщение според мен е страхът, който приема най-различни маски: ревност, привързаност, претенция, агресия, лъжа и т.н. Това са все емоции, които показват, че ние нямаме разбиране за естествения ход на живота, противопоставяме му се, и динамиката на планетния принцип, не може да се прояви правилно, а го прави изкривено, което значи болезнено.
Всеки един планетен принцип, който сме опитали да "консервираме" в психиката си, трябва да бъде освободен. Ако ние не го направим чрез себепознание, по естествен и незабележим начин, който се случва, когато се осъзнаваме, то животът ще ни поднася "изненади" отвън, които ще са насочени към освобождаването на принципа и нашето осъзнаване. Колкото повече ние се съпротивляваме, толкова по-силна ще е "разрушителната" сила на планетната енергия, или по-скоро така ще се възприема от нас. Колкото по-дълбоко нещо е заровено в подсъзнанието, толкова по-натрапчива ще е неговата проекция в реалността около у нас.
Всяка една планета носи и градивен и разрушителен потенциал. Кой от тях ще се прояви в нас зависи от нивото ни на осъзнатост и как ние владеем енергиите, които са в нас. Също така всяко едно положение на нещата носи и своята полярност. Например, неблагоприятен радикален аспект показва невъзможност за хармонизиране на енергиите на съответните планети, блокаж в душата, който ни пречи да се приеме съответната честота на вълната. Но това напрежение, което се създава е с много висока потентност и може да задвижи енергични процеси на осъзнаване и интегриране на енергиите по съзидателен начин. Както и обратното.
Транзит на/към планета, която е потенциално "рушаща" в радикса ще задейства възможност за отработване на принципите, които сме деформирали. От нас зависи по какво русло ще насочим реката...

Много отдалече я подхванах, много лаишки на места...

строеж и разруха
стабилост и динамика
държава и революция
сатурн и уран

за да построиш нещо ново, трябва старото да си е отишло или да го изчистиш преди да започнеш наново. както зъболекаря първо маха старата пломба или болно и мъртвото преди да почне да строи наново ... лош пример, но ми е любимия за сатурн и уран.

мисля, че това е идеята ... във всеки от нас има всичко за да можем да оцелеем на този свят, всички преценяваме доколко къщата ни е здрава и удобна преди да се пренесем ... и съответно опаковаме съкровищата си, стягаме багажа, сваляме любимите мебели и етажерчици от стените . .. точно, да ... рушим реда, подредбата, която ни е била толкова мила и удобна някога, нещата, които не могат да се откъртят от стените или тези, от които нямаме вече нужда ги оставяме и ... започваме наново, мажем стени, прозорци, слагаме паркети, нужни са ни пирони за да закачим любимите картинки, завинтваме стари лампи, нови лампи, крушки ... мебели, по меки и удобни, книжките в шкафа са ни същите, но може да използваме момента да ги подредим и поизхвърлим ... и ... кой помни колко е сладко първото кафенце или чайче в нова къща?

личи ми от космоса, че съм в уранова фаза на "релокация"

Ох…..вцепени ме това, което си написала…
Спря ми дъхът…

Трябва ми малко време да го осмисля…

Благодаря ти!…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много ми хареса ... твоите писания ги чета по 20 пъти ... исках само да дам няколко примера за разрушителни процеси ... венера - венерически болести, юпитер - затлъстяване, уран - гръбначни изкривявания и счупени кости ... давам ги като пример, че разрухата я живеем и в себе си, постоянно, всеки ден ... с умирането на клетките и раждането на нови .. това е процеса на живота

Еее, това е само временно явление... Докато не се изпълни предназначението на осми дом и скорпиона и плутона...

...Имало едно време в Тракия...

Като те слушам, си спомних за ремонта, който правихме вкъщи миналото лято - май при опозицията на Сатурн и Плутон беше или нещо подобно - на мен съответно ми транзитираха 4 и 10 дом…

И се сетих как бутнахме няколко стени - когато първия ден се прибрах и видях как работниците къртеха бетона с онази машина, дето не й помня името…. Беше такъв погром - парчета тухли, прах, мърсотия… Подобна гледка бях виждала само по телевизията - след голямо земетресение примерно или след торнадо… Помня как ми се сгърчи нещо - независимо, че знаех, че няма друг начин, че е за добро - че после у дома ще стане много по-широко и хубаво… Както и стана де. Но за някакви секунди имах чувството, че ме рушат мене самата…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

някои смятат сатурн за господаря на времето, който отсъжда кога е дошло време да се запознаем с царството на плутон, а колесницата, която ни отвежда е юпитер ... но пак разруха, която е ново начало

Абсолютно съм съгласна. Някои от примерите, които си дала, ги виждам пред очите си... Друг: марс - насилие върху нас, но това пак е отговор, реакция, която сме породили, идваща към нас от външния свят, защото много агресия (деформация на Любовта) сме насъбрали, а пък тя сигурно е станала и неприемливо подсъзнателна.

Именно, за материализма това е край... А дали стрелците и 9 и философите трябва да го приемат? Не, за тях е обновление... Следователно извода е Всяка разруха носи обновление и няма обновление без разруха...

...Имало едно време в Тракия...

Хилти... Аз също съм консервативно настроен - едва пролетта правих ремот от пет години... Обаче въпреки всичко, като видях резулта почувствувах страхотно усещане за удовлетворение... Така е и в абстрактен смисъл във всеки унас - ТРЯБВА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е преди да започнем да построяваме своя нов живот окончателно да разчистим останките от миналия. Ако щеш в професията, любовта, брака, секса... Има един много вулгарен виц по повод на унищожението и съзиданието и се въздържам да го кажа...

...Имало едно време в Тракия...

8ми дом е криза, 9ти дом е винаги пътя и начина да излезем от 8ми дом, юпитерчетата затова са пътеводители, виждат хоризонта, дори когато са на тъмно в дупката

извода - юпитера е полезно нещо, използувайте го по предназначение, дори там където трябва да се отключват врати, дето други не пипат...

...Имало едно време в Тракия...

Не се въздържай, моля те!!!

Такива вицове понякога ми действат много….ободряващо….

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

при малки деца е опасна работа ... ако знаеш колко пъти е можело да се пребия от стремеж да видя какво има зад оградата и какво се вижда от черешата

Принципа проба-грешка... Нали знаеш - има някои дето се стряскат... Ама има някои дето наблюдават какво са сбъркали и гледат следващия път да бръкнат пинизчийски. Накрая успяват. Важен е крайния резултат...

...Имало едно време в Тракия...

да си призная ... има едно нещо, което до ден днешен не успях да превъзмогна и нямам намерение да превъзмогвам ... прекалено ужасни спомени имам за слизането сама самичка в мазето, самичка ... ако изключим разни плъхове, влечуги и други пълзящи многокраки особи

странно....и аз имам подобен проблем, но не само с мазетата, а с всякакви подземни пространства.... Просто се чувствам адски зле, ако съм под земята - дори и тунели мразя по същата причина... Имам някакво усещане все едно имам невидими антенки по главата - като радио локатори - и под земята някак губя сигнала... Сякаш ми прекъсва връзката с антенките - и ми става просто физически зле...

За сметка на това се чувствам неземно щастлива в самолет - доставя ми някакво неописуемо удоволствие....почти еротично....

Разрушението аз лично го свързвам с неовладяването на някоя енергия.
Планетите са енергия преди всичко.
И някак е естествено, когато става дума за "разрушение", веднага да се подозират Марс, Уран или Плутон... Ми, направо ми става жал за тях, ве!

Обаче... поне от моя опит, разрушенията, причинени от Меркурий или Венера, могат да накарат обичайните "злосторници" да се свият засрамено по кюшетата и с години да не смеят да гъкнат!
Може би защото ни е много по-лесно да работим с енергиите на Меркурий и Венера, затова и хич не се замисляме какви сме в състояние да ги натворим.. Всички говорим в изобилие. Но колко се замислят какво следва от многото говорене? И в резултат - купища пословици и поговорки колко е важно умението да се мълчи...
Всички изразяваме себе си. А най-много се себеизразяваме в купищата ежедневни и специфични флиртове. Е, да, де - ама когато някой ни се "върже"?!? Или на свой ред се "вържем" на някого? ...
Тъ, за мен най-много разруха има от много необмислени приказки и още по-необмислени флиртове... дето са ни естественото състояние...

Добре, че са енергиите на Марс, Уран и Плутон, че да ни оправят бакиите по "безобидните" енергии на Меркурий и Венера!!!

... че корените ми са във Въздуха ...

... Аз винаги съм бил на принципа че ако ме е страх от нещо трябва да се върна отново и отново и да бъркам, докато страхът изчезне... Например - миналата година катастрофирахме с колата... шофьорът бях аз, но вината не бе моя, това не е важно де... Беше цяло чудо че се спасихме без драскотина /с изключение на броните на колата/, та да мога да продължа виртуалните битки. Много дълго време не смеех да се доближа до колата...Дори след като я оправихме - шофьорка бе жена ми... Всички мислеха, че ще развия страхова фобия от коли... Е, имаха основание - наистина ми ставаше зле като се качвах в кола - на родителите на жена ми или на някой друг и си умирах от ужас... По тази логика би трябвало и до днес да изпитвам тази фобия... Но... Познайте как постъпих - след шестмесечни героични "избягвания" Ланселот-Лада, Ланселот се реши и просто въпреки фобията си започна да се запознава отново с колата... Отначало - само да я подреждам, почиствам, по-късно се насилих отново да карам... Е, сега карам... Не че не изпитвам неприятно чувство, но се старая волево да го подтисна, за да го преодолея... Знам че най-добрия метод да решиш един проблем е просто да бръкнеш в него дълбоко, дори зверски да заболи... Защото по-добре да остане само белег, от колкото мястото да си е рана...
Незнам дали е принцип на скорпиона или просто лична философия. Лошото е че най-неприятния момент е самото "бъркане" с ножа и дългото усещане за болка... Но... Май пак целта оправдава средствата... Вов

...Имало едно време в Тракия...

Леле, колко интересно….и колко еднакво….

И аз имам абсолютно същия опит - имала съм жестока катастрофа с кола преди 16 години. Челен удар - абе колата беше просто смачкана и оживяхме по абсолютно чудо…
И после по същия начин - аз развих такава фобия от коли, че не бях в състояние изобщо да се кача в кола, особено първите месеци.


Впоследствие се оказа, че този страх ми пречи да живея нормално - ако беше от мишки примерно, едва ли щеше да е такава драма, понеже в къщи не гъмжеше от мишки все пак.))) Но с колите е проблем, защото все някак трябва да се придвижвам и няма как просто.

И реших проблема по подобен радикален начин.
Просто се записах на шофьорски курс. Попаднах на доста радикален инструктор с леко грубоват стил на обучение - още първия ден ме накара да седна и да подкарам колата.))) Нямаш идея какъв шок преживях тогава - бях вир вода после от ужас….на ръба на припадъка бях…. Но ефектът беше поразителен - в общи линии тая фобия се стопи почти от раз.


Страхът ми всъщност беше свързан с усещането, че колата е нещо, над което нямаш контрол - нещо, което може да те убие. И научавайки се сама да карам, си възстанових усещането за контрол - понеже разбрах, че колата може да бъде управлявана - и че лично аз мога да я управлявам.

Разбира се, шофьор от мен не стана - скъсаха ме на листовки , пък и така и не се научих да паркирам.

Но вече не ме е страх от кола.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тогава - беше месец-два след инцидента, с Наско имахме разговор... Той ръсна нещо, което го приех подозрително - съвпад марс уран във везни при това в девети дом не дава особено добри шофьори. Каза го в прав лаконично-телеграфичен текст - нещо от рода, къде си тръгнал да ставаш шофьор...
По-късно имах време да разсъдя върху това, наблюдавайки това онова... При мен положително марс е в падение - някъде писах за това - липсва рефлекса, импулса, утепан е бе... Ураня - айде символа на тежката артилерия - съвпадът в този случай и то в 9 наистина не би трябвало да даде добър шофьор, а само "каращ" кола... От друга страна уран-марс в 9 предполага веднагически че все пак за мен шофьорството е изпит... Виж - на изпитите винаги съм бил силен - не ми се е опрял никой... така бе и вслучая - взех го - листовките от раз - но шофирането /ах тоя уран-марс във везни/ едва на втория /все пак на втория/ изпит... Между другото - когато аз не съм на волана а жена ми - обичам да давам инструкции - това така, онова така.... сиреч ставам за инструктор в духа на закона...
В този смисъл се сетих че като шофьорки съм виждал Анима и Омегата... Вов, на това му викам " луди" за каране /нека не се обиждат/. Не си спомням Анима как беше, но Омегата има съвпад плутон уран на асц и първи дом... Наско ми я даде за пример - т.е. активния импулс, това което каза - усещането че контролира превозното средство - сиреч че й е покорно, това че са в дева - аналитичност на момента /сигурно ти е направило впечатление, че инстракшъните врещят постоянно - върти главата, върти главата бе диване с диване/,,,, Та това е една повърхностна астрологична трактовка по подадени и осмислени идеи...

...Имало едно време в Тракия...

Благодаря ти за това мнение, Джемини. Сякаш допълни моята мисъл и я свали от абстрактните в конкретните селения.

Много интересна тема сте подхванали, направо "екзистенциална"- най-употребяваната дума в студентските курсови работи напоследък. Та:
Защо от мен не става шофьор? - въпрос, който не си задавам за първи път и проблем, с който искам да се справя, защото ако се справя, ще мога да водя дъщеря си в една далечна детска градина със засилено изучаване на немски език.
И така: Асц. Дева с Плутон в първи и Меркурий в Рак в съвпад със Сатурн в десети дом. Взех си книжката от първия път - въпрос на чест: Слънце в девети; под натиск на любимия - точката на съпруга в съвпад с Меркурий и Сатурн - още в ранна училищна възраст и трябваше да почакам да навърша определената възраст. Добре, ама като седна в колата и Меркурият ми така се разчувства и спира да мисли, даже забравя - всеки път забравя как се спира окончателно тая кола. Девата изобщо не мисли. Тук обвинявам "кацналия" върху Меркурий Сатурн. Но тоз Сатурн управлява 5 дом - е в името на образованието на детето ще я подкарам ли таз кола?
Пак няма - записах я в най-близката и гадна детска градина.
Но това, че все пак има шофьори с асц. Дева ми дава поне малко надежда, че може пък да има някакви рефлекси в него, но кофтито е, че зависи и от декадата в която попада асцедента. Дева в трета декада - проблеми в секса , липса на инициатива, а май и проблеми с шофирането

Хехе, като те чета, си спомних как адски дълго време смятах, че примерно огъня, земята и водата - като природни стихии - са много по-страшни от въздуха. Всеки, който е виждал (дай боже само по телевизията) пожар, наводнение или заметресение, знае за какво говоря. Въздухът ми изглеждаше ужасно безобиден.

И това го мислех докато не видях за пръв път по Discovery истинско торнадо - как изтръгва цели дървета и къщи и ги отнася на километри, как избива стени, смачква всичко по пътя си, как руши… Косата ми настръхна тогава - и преосмислих нагласата си към въздуха както като природна стихия, така и като астрологичен символ и метафора…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

невероятно актуална тема за мен ... имам шофьорска книжка от 94та, дълги години съм била шофьор само нощно време, когато всички са пияни ... а аз трезва, защото не пия капка алкохол ... винаги съм предпочитала да карам нощно време, когато всички знаци ми светят и не мога да не ги забележа и книжката си я изкарах зимно време в 6 вечерта и не изпуснах нито един стоп, бях побъркала инструктора преди това с невидимите червени значета ...

последните 3-4 години водех големи спорове и имаше семейни кавги, не исках да сядам зад волана ... поради един куп уранови причини и определена опасност да не мога да се контролирам по магистралата /губя пълен контрол над волята при усета на висока скорост/, просто всичко зависи от марс ... марс е планетката, която натиска газта, ако нямаш здрав марс е много трудно да успееш да задвижиш превозно средство ... затова и най-добрите шофьори, професионални шофьори имат марс в дева ... но меркурий има само дотолкова влияние доколкото боравим съзнателно по правилника ... всички движения минават на подсъзнателно ниво, добрите шофьори не мислят как карат, а реагират!!! най-добрият шофьор, който съм срещала ... беше си изкарал и професионална книжка .. беше една моя голяма любов ... със съвпад на марс и плутон в дева в 10и дом ... единственият шофьор, при който не ми става лошо по завоите или при даване на газ!

та така ... аз съм от 2 седмици шофьор с кола ... и се чувствам много добре за сега, марса ми се справя отлично както винаги ... въпроса винаги е бил да ме вкара човек през лявата предна врата на колата ... вече нямам и картините в главата си как карам право срещу насрещното движение или право в първото дърво

да си призная, когато съм сама ... нямам никакви проблеми, дори ми доставя удоволствие ... но проблемите почват в момента, в който седи някой до мен, тогава ме е страх, че с 1 дума ще ме ядосат и ще хвръкнем без да искам

Редактирано от smaragd на 31.10.03 02:38.

Стигала ли си до граничните състояния на собственото си разрушение? Аз - да. И ти знаеш кога и как беше. Не знам планетите ли са причината... или противоречията, които пораждат вътре в нас самите? Какво да кажа с моя асцендент скорпион и Марс в Лъв? Чисто интуитивно усещам противоречие точно тук, а ти ще ми кажеш права ли съм.
Обичам те

Ние знаем пътя, но не го виждаме

Да, стигала съм...
Много пъти всъщност...

За планетите и противоречията - мисля, че планетите не причиняват противоречията, а просто ги символизират.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О!
Кого виждат очите ми... Добре дошла...
Всъщност ние човеците сме ходещи противоречия... не мислиш ли...? И Животът е движещ се парадокс. Не съвършен, а тотален.

Корените ми - в тъмното, клоните - в небесата.