... Аз винаги съм бил на принципа че ако ме е страх от нещо трябва да се върна отново и отново и да бъркам, докато страхът изчезне... Например - миналата година катастрофирахме с колата... шофьорът бях аз, но вината не бе моя, това не е важно де... Беше цяло чудо че се спасихме без драскотина /с изключение на броните на колата/, та да мога да продължа виртуалните битки. Много дълго време не смеех да се доближа до колата...Дори след като я оправихме - шофьорка бе жена ми... Всички мислеха, че ще развия страхова фобия от коли... Е, имаха основание - наистина ми ставаше зле като се качвах в кола - на родителите на жена ми или на някой друг и си умирах от ужас... По тази логика би трябвало и до днес да изпитвам тази фобия... Но... Познайте как постъпих - след шестмесечни героични "избягвания" Ланселот-Лада, Ланселот се реши и просто въпреки фобията си започна да се запознава отново с колата... Отначало - само да я подреждам, почиствам, по-късно се насилих отново да карам... Е, сега карам... Не че не изпитвам неприятно чувство, но се старая волево да го подтисна, за да го преодолея... Знам че най-добрия метод да решиш един проблем е просто да бръкнеш в него дълбоко, дори зверски да заболи... Защото по-добре да остане само белег, от колкото мястото да си е рана...
Незнам дали е принцип на скорпиона или просто лична философия. Лошото е че най-неприятния момент е самото "бъркане" с ножа и дългото усещане за болка... Но... Май пак целта оправдава средствата... Вов

...Имало едно време в Тракия...

Леле, колко интересно….и колко еднакво….

И аз имам абсолютно същия опит - имала съм жестока катастрофа с кола преди 16 години. Челен удар - абе колата беше просто смачкана и оживяхме по абсолютно чудо…
И после по същия начин - аз развих такава фобия от коли, че не бях в състояние изобщо да се кача в кола, особено първите месеци.


Впоследствие се оказа, че този страх ми пречи да живея нормално - ако беше от мишки примерно, едва ли щеше да е такава драма, понеже в къщи не гъмжеше от мишки все пак.))) Но с колите е проблем, защото все някак трябва да се придвижвам и няма как просто.

И реших проблема по подобен радикален начин.
Просто се записах на шофьорски курс. Попаднах на доста радикален инструктор с леко грубоват стил на обучение - още първия ден ме накара да седна и да подкарам колата.))) Нямаш идея какъв шок преживях тогава - бях вир вода после от ужас….на ръба на припадъка бях…. Но ефектът беше поразителен - в общи линии тая фобия се стопи почти от раз.


Страхът ми всъщност беше свързан с усещането, че колата е нещо, над което нямаш контрол - нещо, което може да те убие. И научавайки се сама да карам, си възстанових усещането за контрол - понеже разбрах, че колата може да бъде управлявана - и че лично аз мога да я управлявам.

Разбира се, шофьор от мен не стана - скъсаха ме на листовки , пък и така и не се научих да паркирам.

Но вече не ме е страх от кола.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тогава - беше месец-два след инцидента, с Наско имахме разговор... Той ръсна нещо, което го приех подозрително - съвпад марс уран във везни при това в девети дом не дава особено добри шофьори. Каза го в прав лаконично-телеграфичен текст - нещо от рода, къде си тръгнал да ставаш шофьор...
По-късно имах време да разсъдя върху това, наблюдавайки това онова... При мен положително марс е в падение - някъде писах за това - липсва рефлекса, импулса, утепан е бе... Ураня - айде символа на тежката артилерия - съвпадът в този случай и то в 9 наистина не би трябвало да даде добър шофьор, а само "каращ" кола... От друга страна уран-марс в 9 предполага веднагически че все пак за мен шофьорството е изпит... Виж - на изпитите винаги съм бил силен - не ми се е опрял никой... така бе и вслучая - взех го - листовките от раз - но шофирането /ах тоя уран-марс във везни/ едва на втория /все пак на втория/ изпит... Между другото - когато аз не съм на волана а жена ми - обичам да давам инструкции - това така, онова така.... сиреч ставам за инструктор в духа на закона...
В този смисъл се сетих че като шофьорки съм виждал Анима и Омегата... Вов, на това му викам " луди" за каране /нека не се обиждат/. Не си спомням Анима как беше, но Омегата има съвпад плутон уран на асц и първи дом... Наско ми я даде за пример - т.е. активния импулс, това което каза - усещането че контролира превозното средство - сиреч че й е покорно, това че са в дева - аналитичност на момента /сигурно ти е направило впечатление, че инстракшъните врещят постоянно - върти главата, върти главата бе диване с диване/,,,, Та това е една повърхностна астрологична трактовка по подадени и осмислени идеи...

...Имало едно време в Тракия...

Благодаря ти за това мнение, Джемини. Сякаш допълни моята мисъл и я свали от абстрактните в конкретните селения.

Много интересна тема сте подхванали, направо "екзистенциална"- най-употребяваната дума в студентските курсови работи напоследък. Та:
Защо от мен не става шофьор? - въпрос, който не си задавам за първи път и проблем, с който искам да се справя, защото ако се справя, ще мога да водя дъщеря си в една далечна детска градина със засилено изучаване на немски език.
И така: Асц. Дева с Плутон в първи и Меркурий в Рак в съвпад със Сатурн в десети дом. Взех си книжката от първия път - въпрос на чест: Слънце в девети; под натиск на любимия - точката на съпруга в съвпад с Меркурий и Сатурн - още в ранна училищна възраст и трябваше да почакам да навърша определената възраст. Добре, ама като седна в колата и Меркурият ми така се разчувства и спира да мисли, даже забравя - всеки път забравя как се спира окончателно тая кола. Девата изобщо не мисли. Тук обвинявам "кацналия" върху Меркурий Сатурн. Но тоз Сатурн управлява 5 дом - е в името на образованието на детето ще я подкарам ли таз кола?
Пак няма - записах я в най-близката и гадна детска градина.
Но това, че все пак има шофьори с асц. Дева ми дава поне малко надежда, че може пък да има някакви рефлекси в него, но кофтито е, че зависи и от декадата в която попада асцедента. Дева в трета декада - проблеми в секса , липса на инициатива, а май и проблеми с шофирането

Хехе, като те чета, си спомних как адски дълго време смятах, че примерно огъня, земята и водата - като природни стихии - са много по-страшни от въздуха. Всеки, който е виждал (дай боже само по телевизията) пожар, наводнение или заметресение, знае за какво говоря. Въздухът ми изглеждаше ужасно безобиден.

И това го мислех докато не видях за пръв път по Discovery истинско торнадо - как изтръгва цели дървета и къщи и ги отнася на километри, как избива стени, смачква всичко по пътя си, как руши… Косата ми настръхна тогава - и преосмислих нагласата си към въздуха както като природна стихия, така и като астрологичен символ и метафора…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

невероятно актуална тема за мен ... имам шофьорска книжка от 94та, дълги години съм била шофьор само нощно време, когато всички са пияни ... а аз трезва, защото не пия капка алкохол ... винаги съм предпочитала да карам нощно време, когато всички знаци ми светят и не мога да не ги забележа и книжката си я изкарах зимно време в 6 вечерта и не изпуснах нито един стоп, бях побъркала инструктора преди това с невидимите червени значета ...

последните 3-4 години водех големи спорове и имаше семейни кавги, не исках да сядам зад волана ... поради един куп уранови причини и определена опасност да не мога да се контролирам по магистралата /губя пълен контрол над волята при усета на висока скорост/, просто всичко зависи от марс ... марс е планетката, която натиска газта, ако нямаш здрав марс е много трудно да успееш да задвижиш превозно средство ... затова и най-добрите шофьори, професионални шофьори имат марс в дева ... но меркурий има само дотолкова влияние доколкото боравим съзнателно по правилника ... всички движения минават на подсъзнателно ниво, добрите шофьори не мислят как карат, а реагират!!! най-добрият шофьор, който съм срещала ... беше си изкарал и професионална книжка .. беше една моя голяма любов ... със съвпад на марс и плутон в дева в 10и дом ... единственият шофьор, при който не ми става лошо по завоите или при даване на газ!

та така ... аз съм от 2 седмици шофьор с кола ... и се чувствам много добре за сега, марса ми се справя отлично както винаги ... въпроса винаги е бил да ме вкара човек през лявата предна врата на колата ... вече нямам и картините в главата си как карам право срещу насрещното движение или право в първото дърво

да си призная, когато съм сама ... нямам никакви проблеми, дори ми доставя удоволствие ... но проблемите почват в момента, в който седи някой до мен, тогава ме е страх, че с 1 дума ще ме ядосат и ще хвръкнем без да искам

Редактирано от smaragd на 31.10.03 02:38.

Стигала ли си до граничните състояния на собственото си разрушение? Аз - да. И ти знаеш кога и как беше. Не знам планетите ли са причината... или противоречията, които пораждат вътре в нас самите? Какво да кажа с моя асцендент скорпион и Марс в Лъв? Чисто интуитивно усещам противоречие точно тук, а ти ще ми кажеш права ли съм.
Обичам те

Ние знаем пътя, но не го виждаме

Да, стигала съм...
Много пъти всъщност...

За планетите и противоречията - мисля, че планетите не причиняват противоречията, а просто ги символизират.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О!
Кого виждат очите ми... Добре дошла...
Всъщност ние човеците сме ходещи противоречия... не мислиш ли...? И Животът е движещ се парадокс. Не съвършен, а тотален.

Корените ми - в тъмното, клоните - в небесата.