Едно време имаше една сладкарница" Малина"на главната.Там се събираха компании- повечето от пенсионери.По цял ден стояха на по едно кафенце.Само от време на време някой се поразмърда и викне на сервитьорката:-мойто момиче дай ми една чаша вода,че е време да си взема хапчето.
Какви са вашите интересни случки?

Редактирано от 258873-205468 на 23.12.16 09:52.

Срещу" Малина"беше кафе" Куба".Явно подтикнат от изпитият коняк един клиент започна песента "О Соле мио".Управителят веднага дотърча,и го предупреди че тук не се пее.
- един момент че тук е най трудното. Ма нату соле ,киу бело ои не...
и така до края на песента.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от 258873-205468 на 15.01.17 16:37.</EM></FONT></P>

Редактирано от 258873-205468 на 15.01.17 16:39.

Едно време няма да се върне. Е и аз да кажа: Едно време имаше библиотеки, кина, имаше стари автомобили ама европейски, заслужаваше си да се повозиш на Кадилак или поне на Волга, имаше работа с постоянна заплата ниска но сигурна, имаше учители и учебници, имаше Либия и Кувейт, дори кораби за по амбициозните имаше българска космическа програма и даже имаше Паша и Парцалев че и мистер Сенко имаше, имаше и работещи цигани. имаше наистина и в изобилие и хубави неща чак дини и домати. Но агнешкото беше скъпо а по магистралите се движеха и хора дето искаха да стигнат до София с държавен бензин и успяваха. Едно време е мъртво сега е друго време време на мизерия и живот в нечовешки бит.
Но ако човек пести и не иска невъзможното. Ако не парадира с амбициите и простотията си ще може да се впише в пейзажа. Защото животът продължава а то това е важното - да си в играта и да си спазваш работното време.