|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
|
|
Айде, къш от хубавата ми тема!
Като нямаш добра новина, поне имай положителна нагласа!
| |
|
|
|
Ей,тъй кат ма гледаш ,да ти се виждам раждан в Индия??????Даже и курсове по Нобоков не съм минал!!!! Никакво "къш"1ще стой тука да ви приземявам,че нещо много се отпуснахте да......мечтаете,май!!!
| |
|
|
|
Не обичам да си контактувам с черногледи хора.
Пусни си специална тема и се оплаквай там.
Псувай властта и четирите годишни сезона, вайкай се за простия и овчедушен народ и ... върви на майната си!
| |
|
|
|
Явно така ми е тръгнало.
Ей, има и такива хора, макар и рядко срещана порода.
Вчера идва в редакцията една възрастна жена и ми казва: "Не знам към кого да се обърна, прибрах един клошар вкъщи и го гледаме десетина дни, обаче е много болен. Как да му се помогне на този човек? Да пишете нещо за него ли?"
Изумях и доде отреагирам, тя продължава - "Много интелигентен човек, знае 4 езика и помага на децата за уроците".
Събуди окончателно интереса и днес отидох в дома й. Клошарят едно на ръка, че наистина беше много умен и говореше предимно в стихотворна форма и редеше епиграми. Имал две висши образование - биология и френска филология в Софийския университет.
Обаче страхотно впечатление ми направи самата жена. Тя е на 64 години. Деца и внуци - големи. Вместо да си гледа сериалите и рахатлъка, тя станала приемна майка на две деца от Коджакафалията. Отглежда си ги вкъщи като свои.
Мъжът й, който е 70-годишен е съгласен с всичките й човеколюбиви идеи и я подкрепя напълно.
Е, това са щастливи хора.
| |
|
Тема
|
 Re: Добрата новина
[re: KpucaHa]
|
|
| Автор |
niro (Европеец) |
| Публикувано | 19.05.10 17:04 |
|
|
Аз пък отначало го прочетох 'ми се усмихна'....
Иначе навремето ако отидеше /за сега не гарантирам/ в Русия - там по цял ден сигурно ухилена щеше да ходиш - всичко по гари, метра, вътре.. вънка - носи едни книжлета и чете ли чете, че си ги и разказват от време на време - кой какво е прочел интересно... Но мацките им не пропущаха да отправят някой и друг поглед настрани и особено ако съвпаднеше преставата им за някои от образите с тези до нея /в метрото/, получаваш и усмивка, и още влюбчиви погледи
| |
|
|
|
Ти ме уби!
Това верно ли е?
Направо не мога да повярвеам честно! Много хубаво това.
Срещал съм такива клошари, интелигентни, тъжно е. Винаги са с такива образования дето само може да си ги гледат дипломите в рамка а всъщност са ценни, но не у нас.
Непременно напиши материал за тези хора!!
| |
|
|
|
Е, утре това е темата на броя.
Обаче съм наблегнала на клошаря.
Мисля после отделно да пиша за местната майка Тереза.
| |
|
|
|
Че защо само аз???? Ние всички сме тръгнали натам!!!! А и нещо си забравхи някъде в годините розовите очила!!
| |
|
|
|
Винаги ми е седяла в главата една натрапчива идея за клошарите, клошарките и всички изгонени от дома си хора, защо няма до всеки по-голям град нещо като малко стопанство в което да прибират тези хора, а те самите да земеделстват да имат подслон и това, което произведат да консумират на трапезата си. Сигурно ще имат нужда и от някой друг държавен лев, защото производството им няма да покрива всички техни нужди и консумативите ще трябва да си ги купуват от магазина. Тъй или иначе се отделят пари, а може и да не се отделят...та хубавото беше, че поне ако никой не мисли за тях те да мислят за себе си да имат подслон и легло, а не да скитат и да ровят по казаните...Да не говорим, че зимата някой даже не е изкарват...
| |
|
|
|
Въпросът е в това, че има два вида клошари. Някои искат да са такива, а други им трябва само подслон, за да стъпят на краката си и да започнат нормален живот.
Днес би трябвало да е излязла във вестнико историята на един световен шампион по борба, бургазлия, който има къде да живее, но рови по контейнерите и си говори само с клошарите. Един вид социопат.
Би трябвало да се има индивидуален подход. Някои от тях дори нямат документи за самоличност.
А как се става клошар е една много дълга тема. Аз имах един, е не точно приятел, но близък колега, с когото съм работила в друг вестник. Наборче. Завършил филлология, бил учител, барета, мутра, охрана, журналист.
Първо загуби последната си работа в предишната криза и не можеше да си намери. После катастрофира много жестоко и така и не можа да се възстанови напълно. Постепенно започна да иска по левче като ни види или цигара. После някак незабелязано стана клошар и накрая умря, не знам и за причините.
Беше здрав, прав мъж, добре сложен с ръст 190.
Редактирано от Лили Bиxpoнpaв на 21.05.10 09:02.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
| 
|
|
(Kind of blue)