Браво на Баклава!!! / Градове / Бургас

Юндом: Бой и секс за две цигари

Мартин Карбовски
http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-01-23&article=219034

Юндом го наричат в Дупница. В Бургас е известен като дом за сираци - "Коджакафалията". В Берковица се нарича "Люба Тенева". Във Велико Търново е кръстен "Пеньо и Мария Великови". В цялата страна юндомовете носят имена на добри хора, дори на забравени партизани. От тях почти всеки ден излизат малки кратки новини - за педофили, разбити порномрежи, за проституиращи деца, за просещи и пушещи(!) дечица, които имат нужда от държавата като майка. Тези дни има пик на такива новини. Обяснението е просто - местната власт става отговорна за домовете за сираци, системата се децентрализира и всеки що годе оправен кмет не иска старите порядки в юндомовете да се приписват на него.
А системата, която доскоро поддържаше домовете за сираци, прилича на неизриваем авгиев обор. За приютите досега просто се говореше умилително, все едно че там растат ангели, за които не се сещаме често. Истината обаче е друга.
Мит 1: В тези домове няма сираци - те са под 5%. В юндомовете държавата отглежда греховния плод на любовта на бедняците. Тия дни в Раковски срещнах един циганин, когото полицията няколко пъти е спирала да не се обеси. Питат го - имаш 5 деца, кой ще ги гледа. А манго казал "Аз ги напраих, държавата да ги гледа". В същото време тези хлапета, започнали живота си като сираци, никога не могат да бъдат осиновени. Защото те са пратени там уж временно и не им се дава ни най-малка възможност да намерят осиновители. Така държавата и майката на едно такова дете го обрича завинаги да е хем сирак, хем с родители. Много често майките дават децата си в домове, но продължават да получават помощи и майчински за тях. А у нас с осиновителите се държат като с идиоти на изчакване
Мит 2: Институцията "юндом", или дом за сираци, е бедна. Вече повече от десет години обикалям такива домове - навсякъде директори и възпитатели са ясните феодали на тези забравени обществени острови. Те никога не говорят за проблемите в дома, а веднага питат "Вас кой ви пусна тук?" Има ли значение от кого съм взел разрешение, при положение че вашите питомци се съвокупляват на площада в Берковица? Достъпът до домовете обаче е регламентиран по най-драконовския начин и всъщност затова досега обществото не може да надникне там. Всеки журналист или гражданин е достатъчно да поговори и да види как живеят тия деца, за да разбере, че юндомът е институция, от която се краде тотално. Попитайте за бюджетите и даренията на един обикновен дом. Ако директори и възпитатели бяха добронамерени, техните деца щяха да са щастливи и доволни, и сити. Просто пример - заплатата на директора в дома в Попово преди 6 години беше 250 лева. За поста се биеха и ковладеха пред медиите трима души. За какво е всичко това, запитахме се ние - оказа се, че само едно холандско семейство дарява всеки месец на дома по 2000 долара. Битката е ясна. Ако разровите фирмите и бита на директори и възпитатели, ще видите нещо ужасяващо - почти към всеки дом и директор косвено има един малък магазин за дрехи втора употреба. Защото в домовете гражданите носят именно това. Тонове дрехи, които така или иначе не могат да бъдат износени от децата. От дрехи, храна, помощи най-хубавото се подбира, а за децата се оставя горчивото усещане. Истината е проста от децата от домовете се краде тотално
Ако имаше нещо гадно във филма на английската журналистка от Могилино, това беше, че децата са недохранени, а от лелките нямаше нито една незатлъстяла. Това не е просто обиране на мръвките от детския казан. Това е схема на източване на домовете, в която влизат директор, счетоводител, домакин и поне един възпитател.
Мит 3: Домовете работят. Те би трябвало да дадат на децата образование и възпитание - това се плаща от бюджета. Няма възпитаник, който на 10 г. да може да чете гладко. Истината е, че децата не ходят на училище. Това се проверява лесно, вижте личните вещи на тези деца - те нямат учебници и тетрадки. Освен това никой няма намерение да ги възпитава - по най-расисткия начин те са оставени в графата безнадеждни. Тези деца би трябвало да посещават училището към интерната или друго училище, където се смесват с редовни ученици. Тотално е занижен човешкият контрол - деца от дома в Берковица излизат всяка вечер на дискотека. Никой дори не брои тези деца вечер - колко са в спалното помещение. Така в дома влиза Чичкото. Дава пари на момичета и на момчета. Търсят се. Имат мобилни телефони. Сирашката стипендия е стотинки на месец. Някои момичета си намират благодетели. Някои момчета носят женски дрехи. Всички пушат. В домовете се пие, ако някой възпитател е малко по-строг - децата пият в местното селско барче. И най-гадното - в домовете децата биват сексуално малтретирани. Те са приели това като система. 18-годишни батковци живеят на един етаж с момичета на 12. Никой не пита какво става нощно време в стаите на тези деца. Ако нещо работи в този дом, това е "лидерът". Това е голям батко, полуназначен и ползващ доверието на директора младеж, който раздава правосъдие. Той е церберът на беззаконието, който внася порядък в несправедливостта.
Мит 4: Проституцията. В домовете няма проституция. Има содомизация на деца. Тя върви в два етапа - първо между самите сираци. По късно - с някой чичко от селото. Медии и полиция разбират за това само ако някой педофил заключи някого в дома си или има снимки. Това е само върхът на айсберга. Ужасът на сирашкия секс е нещо, което обществото не иска да види, защото може да му стане лошо. Децата правят секс с всеки - за по три или пет лева
И досега се разказва историята за белия бус, който идва до дома в Овча могила и качва по-хубавките момичета, връщайки ги на сутринта.
Мит 5: Чираците страдат. Това е особен мит. Ако познаваш живота от хубавата му страна, ако знаеш правилата и моралните ценности, може и да страдаш, докато живееш в юндом. Но ако още на пет годинки си видял как стоят нещата - за теб няма друг свят. Децата от домове боготворят системата и тираните си. За тях сводникът е единственият, който се грижи за тях. За тях педофилът е единственият, който ги обича. Децата знаят, че институциите няма да им дадат нищо. Затова стават съучастници навсякъде, където има грях и малко пари.
Мит 6: Закрила на детето. Всеки отговорен фактор в тази система се грижи единствено нещата да останат покрити, неразкрити, неясни, объркани и забравени. След събитията в Могилино има негласна заповед журналисти да се държат на разстояние от всеки един дом. И най-страшното - всички са изненадани от това, което дават по телевизията. Всички са учудени от филма "Баклава". А става въпрос за деца. Колкото и да сме безбожни, трябва да знаем, че следната история се пише на челото на нашата епоха и на нас:
Преди 7 г. в дома в Попово срещнах шестгодишните Ян и Свен. Майка им ги кръстила така, защото имала гореща любов със скандинавец. Таткото обаче си отишъл, а мама дала децата в дом за сираци. Циганчета, прекрасни и руси - Ян и Свен. Свен беше най-буйното дете, което някога сте виждали. Ян обаче не можеше да говори. Седеше отстрани и се усмихваше. Огромна разлика в характерите. Защо е така - обясниха ни децата. Ян беше и продължаваше да бъде изнасилван през вечер от един от "големите" в дома, близък на ръководството. По някаква случайност Свен се беше отървал от това. Ян обаче на пет години беше така малтретиран, че ако посегнете да го погалите, той вдигаше ръка да си запази главата. Прекрасно дете, унищожено от юндома, заличено от списъка с човешките имена и техния божествен късмет. След време търсихме пак това дете - бяха го преместили. И до днес не можем да му влезем в дирите. Убеден съм, че Ян е някъде из България, щастлив в прегръдката на поредния чичо, който се грижи за него и му дава обич и секс. Такива каквито ние му ги причинихме.

Antes muerta que sencilla