|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
|
|
Ами в самот оначало вярвах, че искам да науча тези умения за самозащита. Знаеш, маса жени страдат от фобии и страхове.
Дам, ама мина време, нападаха ме нападаха ме , пък аз развих самочувствие и поради всякаква друга работа извършена и опит събран се научих да не съм лесна жертва и да се зщитавам. Е не мина без болезнен опит като гонене по стълби, както споменах на едно место, и стискане за гърло - тоя беше изверг и още се чудя как успях да го наритам и да избягам - но да кажем, че в критичен момент адреналина се вдига и съм се справила и без тренирани умения.
В някакъв момент в живота си се озовах на кръстопът и осъзнах, че не го искам вече за самозащита - тоест добре е да ги имаш тези умения - но мотивацията ми се промени и исках да тренирам за да развия себе си. Какво значи да развиеш себе си - ами исках да знам какво мога и ако е възможно да го подобря. естествено без да се връши работата няма да подобря каквото и да било.
После в някакъв момент осъзнах, че дори и това вече не е актуално при мене. Тоест вече имах нова мотивация. Която е трудно да определя с човешки думи.
Когато тренираш, на практика ти разблокираш неща от съзнанието си. За да научиш каквото и да е, и самия процес на учене значи - формираш нови умения, градиш и се самоизучаваш в съшото време. Това е процес на съзидание. Понякога дори трябва да разрушиш стари неща и тогава да изградиш нещо ново - не винаги имаш свободен терен.
Е там некаде разбрах, че искам да пре-изградя персоналитета си. Уменията са само път към това. Нищо лошо - полезни умения са.
Започнах да го правя с наличното, но определено намирам, че имам много още за вършене.
Когато почнах да осъзнавам тези неща, току-що ми бяха съобщили, че имам диагноза рак. Здравето ми беше сериозно разклатено. Зададоха ми се огромни лични проблеми - семейни разбира се. За кратко време изживях катастрофа - няколко месеца след като ми съобщиха, че имам рак. Не знаех да плача ли да се смея ли - не знаех кое първо ше ме убие - рака или катастрофата или краха в семейния ми живот. Някъде там почти загубих съдебно и детето си. Абе крах след крах.
Там някъде осъзнах, че нещо много съм сбъркала и че искам да го променя.
Трябваше спещно да променя лайфстайла си - да започна да тренирам за да си върна физическата форма. Да изградя дисциплина и да изградя нови навици и разбирания, за да се справя с нещата и да ги овладея. Ей такива задачи - бях срината физически, финансово, емоционално, абе пълен крах житейски.
Исках да намеря сили и начини да преустроя живота си - и разбирах, че това няма да стане само с джогинг или химиотерапия за рак.
Затова почнах да ровя в дълбочина и да търся причината защо това ми се случва. Не бях направила нищо лошо - според мене. Но беше ясно, че има причина да ми се изсипят всички тези нещастия накуп.
Сега стана ли ясно каква ми е целта? аз още дерзая по пре-изграждане на персоналитета си и на дълбочинна промяна. Тренировки БИ биха помогнали но не са панацея - но определено биха помогнали в задачата ми.
Тренировки БИ са само средство да постигна много по-голяма и обемна житейска цел.
Отдавна тези проблеми са решени в живота ми. Аз мисля, че намерих решение на задачата. Но още вярвам, че БИ биха ме улеснили да я завърша и да продължа този процес на вторично себе - изграждане.
Тренировките са вид медитация - ако това обяснява по-добре мисълта ми.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
| |
|
|
|
Ако това звучи глупаво- ще се опитам да намина друг път и да намеря подходящите думи и да го обясня по-добре.
Търся оня баланс който дава перфектната медитация. Там, където човешкото тяло и човешкия ум изчезват - знаеш за какво говоря.
Те са вече намерени и описани, но от други хора, които са положили съответния труд. Аз трябва да ги намеря за себе си. Също трябва да положа необходимия труд и усилия.
Тренировките сами по себе си за мене са интересни като средство, а не като самоцел.
Е, има много бенефити - не отричам. Но моята цел е по-висока.
Знам, че изглежда невъзможно. То ако се оценява в човешки понятия то пак е необяснимо и невъзможно, че съм жива и здрава след толкова премеждия.
Не изчислявам в човешки понятия. Не пресмятам и не търгувам. Мога да чакам и мога да бъда търпелива и тренираща междувременно.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
| |
|
|
|
Да, безусловно после преживяването на такива премеждия, човек започва да гледа по друг начин на живота ( или Живота). Тренировките в доджо в тоя случай добиват друг смисъл. Вероятно нещата опират повече до приятелски кръг, до общуване, отколкото до практическа работа, някакви конкретни упражнения и т.н.
Колкото до тренировките за лична безопасност за което стана дума по-горе, напълно съм съгласен. И там също често се оказва, че "Совите не са това, което са."
| |
|
|
|
Не знам как да тълкувам думите ти - но и не е необходимо да ги тълкувам. Мисля си разбрал, че съм си намерила вече таргета
Не бих се отказала от тренировки и не мисля, че приятелски кръг може да замести това - не знам как се гледа на това в твоето обкръжение и как си научен - но за мене е ясно, че нема да се мине без пот и усилие.
Значи по мое пресметане физическото усилие излиа по-ефтино от менталното - щото грешката ментална се заплаща много по-скъпо и е много по-гнусна като ефект върху съществуването ти.
Тека че искам да спестя ментални и екзистенциални грешки (поради което търся медитации) и да не си спестявам изопщо физическите упражнения - тека му се пада на физическото ми тело - страдай баба за убост!
Това е опит за шега. Дано си разбрал идеята.
ПС: и с други практикуващи съм говорила в бегето - тази гледна точка се отрича.
Но имах и привилегията да говоря с японски практикуващи и с малко непалци, и 1-2 индийци малко мешана интернационална раута - и там стана ясно, че нещата не стоят тека както се разбират в бегето.
Аз съм склонна да вервам на хора с огромен интернационален опит - и видях разликата. Аз съм много лаик - но даже за моите очи е вдина разликата.
Без да подценявам уменията ти - но бих те посъветвала да се поинтересуваш и да преоцениш вижданията си.
Кхм, не просто като чат в нета - съвета е сериозен. Не ми е дошъл в главата поради вдъхновение - а защото го видях в действие и демонстрирано. затова ти пуснах това видео с булета - изгледа ли го?
Е, това беше коментара на коментаторката - не е възможно човешки сетива да регистрират изстрела и да се реагира с мускули навреме. използва се медитация - поради което е възможно да разтегнеш персоналното ти човешко време и да реагираш.....
Ти например можеш ли да разцепиш куршум във въздуха от няма и 5 метра разстояние? питам си тека, като тъпа индженерка
Добре де, нека са 10 метра....
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
| |
|
|
|
Е, куршум от такова разстояние едва ли може да се разцепи. Щото началната му скорост е сигурно 3 пъти по-висока. Ако става въпрос за такива еърсофт топчета, вероятно при 5 или 10 метра не бих се опитал да ги целя тях, а просто ще се изместя от пътя им. Дали ще успея няма кой да знае. ( Иначе видеото с тоя японец съм го гледал преди няколко години. Както и подобни неща с един възрастен човек, на когото му пускаха стрели.)
Кои мои думи не можа да разтълкуваш? А това, че си си намерила таргета ми е ясно още от самото начало. Не се опитвам по никакъв начин да ти давам таргет. По принцип аз не обичам да давам съвети, дори и когато на хората им се струва, че ги искат. В случая никой не ми е искал съвет, и е изключено да съм давал някакви наставления. Вероятно съм се опитвал да бъда любезен, ама не съм успял.
Иначе и аз не разбрах от какво точно да се поинтересувам и какви точно виждания да си преоценя.
| |
|
|
|
Ама няма нищо страшнш - съвет е нещо, което може да се приеме, а може и да се отхвърли. Не е заповед и не е страшно. Процес на комуникация - човешката комуникация е пълна с импликации, внушения, съвети, настоявания, его, оценки и само-оценки - няма как да избягаш от човешката си природа - въпроса е как да я управляваш тека, че да не те убие или самоубие
Аз значи колко съм се смяла (е кфо да направа, обичем да се смея) на човешки страхове и клишета какво е да си учтив или да не си - не си го слагай на сърцето - аз не си го слагам. Една грижа по-малко - една идея по-щастлив - това е мойта философия.
Голямата грешка на (повечето) хора е да дават внимание на видимото (с човешки очи), и да пренебрегват невидимото. Това важи и за съвети, и за учтивости, и за булети - хората мноо държат да го видят, пипнат и да наблегнат на материализма. Пък ний с тебе знаеме, че в действителност вселената и бога е спирит - и не се вижда с човешки очи и сетива.
Разбирам здравословния ти скептицизъм на тема дали е възможно да се разцепи булет с катана - но както виждаш на видеото - японеца си го прави като стой та гледай. Значи можеее....
Не се слагам даже в мечтите си толкова високо да успея и аз да го направя някой ден - но за мен е важно да знам, че да, може - аре како Роксано - дерзай - всичко в тая посока пък гледай да стигнеш по-далече ако можеш де.
Е то и аз не разбрах какво не си разбрал - стори ми се, че не вярваш че може да се разцепи булет. Знам за масовото убеждение, че киното използва всякакви трикове - но мисля, че в случая това не беше трик. Все пак е добре да знаеш че няма физически граници и човек може да постигне такова нещо. Шокиращо е, нали?
Харесва ми как се залафихме - на хаир да е - нема лошо
Днес ше съм заета - имам маса домашна работа - но ще гледам да пусна някое филче пак когато може - да си го коментираме. Интересно ми е да знам мнението на човек, който е по-вътре в нещата от мен - пък и може на някой друг да му е полезно също.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
| |
|
|
|
Не, скептицизъм по отношение на това видео нямам никакъв. Причината е изключително проста - защото това дали някой може или не може да разцепи еърсофт топче въобще не ме вълнува. Не ме вълнува нито самата идея на тестване, нито тоя японец, нито катаната, нито нищо в тоя случай. Уменията му толкова ме трогват, колкото уменията на Динамо, примерно. Все ми е тая.
Колкото до това, на някой друг да сме му полезни с нещо - едва ли.
Пък не знам - може само на мене да ми се струва, че преливам от пусто в празно...
| |
|
|
|
Това закрива рзговора.
Да си жив и здрав - сполай ти за добрата компания.
Късмет ти пожелавам и здраве и щастие.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
| |
|
|
|
"След това настъпи дълго мълчание.
— Това ли е всичко? — запита срамежливо Алиса.
— Това е всичко — отговори Хъмпти-Дъмпти. — Сбогом.
Прощаването дойде доста неочаквано, според Алиса. Но след този ясен намек, че трябва да си ходи, тя разбра, че надали ще е възпитано да продължава да стои. И така тя стана и му протегна ръка.
— Довиждане, до нова среща — каза Алиса колкото можеше по-любезно.
— Ако наистина се срещнем пак, сигурно няма да те позная — отговори намръщен Хъмпти-Дъмпти, като й подаде един пръст. — Ти приличаш съвсем на всички други хора."
Алиса в огледалния свят
| |
|
|
|
И добави може би с лека тъга:
— Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч…
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
[