|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
|
|
Имам време да те чета, ама нямам настройки "Какво е искал да каже авторът?".
Пък в едно изречение имам повече шансове.
| |
|
|
|
В действителност винаги съм се чудила защо нищо не споделяте даже помежду си.
Тека да се кае, спайвам ви клупчето.
Виш какво прават хората, помагат си.
Това, което винаги ме е шашвало у балХарието е защо хората са толкова необщителни и негативни към взаимопомощта. Защо тая темерутщина. кфо се доказва.
Ако постна нещо в кой да е чуждоезиков форум, ше получа моменталически много отговори в положителен и строго хелпващ смисъл. Даже ше стане чат, даже ше се улееме. Който има време де.
По българските медии само злоба, само параноя, само омраза, само злоба. Да имаш обеснение защо тека? ти как го чувстваш?
Дадох филмчето, щото некой път си гледам тека - когато ми е криво, че не мога регулярно да ходя на тренировки. Пък може и да може - ше направя сърч. Просто се прибирам вечер разбита и скапана и се чудя как да намеря сили - и на това отгоре и една тренировка доста често ми идва отгоре.
Но пък може и да има начин. Все се каня да проверя.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
| |
|
|
|
Опасявам се, че тая работа със сплотяването няма как да стане. Не защото идеята с нещо е кофти, а просто няма нищо за сплотяване. На практика - няма клуб. Много отдавна. Минават понякога разни ронини пътьом. В смисъл, отбиват се като в крайпътен хан да пренощуват, и толкова. Хора без необходимости и потреба от каква и да е дружност, болезнено самостоятелни и независими. Със свои си виждания по всички въпроси, незнаещи значението на думи като "тактичност" или "компромис". ( Откровенно глумливите тролове не ги броим. Макар, че с въвеждането на регистрацията чувствително намаляха, те просто са отделна опера.)
Относно негативизма към взаимопомощта и масовия хейт - да, има нещо такова, при все, че според мен, това малко се преекспонира. Огромен процент от хората са сърдити и объркани. Безспорно, когато човек живее дълго време без успехи, когато е изгубил визия за бъдещето, той започва да се държи неадекватно. Някои насочват тази неадекватност към себе си, други - към околните. Един вид - изпускане на парата. Мнозина, когато имат възможност да изпуснат парата анонимно, изгубват всякакви задръжки. Необузданата неадекватност при общуване до какво води? До ответна реакция в същия маниер. И на принципа на снежната топка - колкото повече се търкаля, толкова повече расте. Така си го обяснявам аз. А иначе, мен също ме впечатлява мащабът на епидемията.
Хора които са позитивни и помагащи също има - просто са в пъти по-неорганизирани от тия, сърдитите и обърканите. Все пак, да помогнеш някому е по-трудно. Първо условие, нужен е контакт на поискване - някой да поиска помощ. ( За да се създаде някому проблем, обикновено не му се иска съгласието. Но опитай се да помогнеш някому, без да те е молил за помощ...) Второто условие, нужно е да има реална възможност за помагане, а не само реално желание. ( Даже при огромно желание, не можеш да дадеш някому една риза, ако нямаш нито една. Пък да не говорим за две...)
Така си ги мисля аз нещата. На такъв етап сме. Както пише в Еклесиаста: "Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето..."
Пък за тренировките и тоя филм с Николас Петас - ами да, това само потвърждава казаното в Еклесиаста. ( Много изречения написах днес, аде да се спирам вече, а?)
| |
|
|
|
Е да, ама на мене ми харесва как се разприказва. И даже си мисля, че имам усещане за това какъв човек си - от видеото предполагам.
Няма лошо да си приказваме - аз не виждам нищо лошо.
Съгласна съм с тебе за горното, но аз бих добавила още, че силно си зависи от човека и персоналитета му. Хората в България са слаби духом и лесно и бързо се пречупват. Не мога да си го обясня защо е така - може би просто защото е така. Тука анализи не ми се правят - но за периода след прехода хората се разкапаха, деморализираха. мафия, чалга, абе само негативности.
Около 70-те имаше още живо едно поколение - хората, които изнесоха вв2 на гърба си бяха още живи - ето това поколение беше джелезно! тогава и страната, и хората бяха различни - имам чудесни детски спомени от такива хора!
После какво стана не знам - масова деградация....защо така се получи? причините са много, но определено не са наследствени - защото това старото поколение на практика роди и отгледа тея несретници дето сега бавно гаснат въс физическа и душевна мизерия. Би трябвало свесни родители да родят свесни деца - ама не се получи тека.
Това, което имам предвид е че това се случва защото хората го допуснаха да се случи и се съгласиха с това да се случи. Лизгат се по нанадолното и лесното - а никъде не е казано, че е лесно да удържиш хубавото и да не се стига до деградация. Ето поживях по света и ти казвам - хората се борят и полагат усилия, работят като луди и съзнателно се опитват да държат воля, ситуация и да постигнат нещо хубаво. Това не го виждам в България - затова се тюхкам толкова. Без тоя дух - както виждаш, нацията умира. Не че се тюхкам за умирането на нацията - това само по себе си е тъжно - но за мен е неприятно да съм обградена с подобни деградиращи хора, предали се на грозното и деградацията. Бе остави, че е неприятно - ами е и заразно - и ме трепе, когато съм се връщала в страната. Усеща се много осезателно особено ако живееш на друго място и с други хора и внезапно в рамките на часове смениш обстановката. Тоест не е само моя фантазия - съвсем си е реално.
Аз затова се забъбрих с тебе тука, защото за свое учудване видях различен човек. Не го виждам често това. Но разликата се усеща много.
Също така бих казала, че беднотията е пряко следствие от деградацията и безпомощността. Не можеш да легнеш на една кълка и да очакваш някой да ти плаща пенсия - това го няма никъде по света. Така че в моите очи беднотията дори не е аргумент - който иска, работи и печели.
А хората дори не опитват да променят нещо - просто лениво си се лизгат надоле, надоле, надоле....и в някакво перверзно удоволствие се дразнят, като им кажеш, че сами са си отговорни и виновни за такава ситуация.
Но да спра да съм критична - приятно ми е че се забърборихме и споделихме наблюдения.
От време оно съм искала да тренирам и понякога ми е криво, че така ми се стече живота - и много искам да намеря начин да тренирам. Живота ми беше пълен с работа, грижи за дете самичка, учене, пак работа....тичане по света, недоспиване....кога ше мога да се занимавам със себе си не знам. Сега и семейство ми виси на ръцете - не че се оправдавам, ама ми е мъчно - правя каквото правя - и все съм далече от тренировките. Готвене, чистене, дете, мъж, ходене на работа - ако пък ги зарежа - пак не е хубаво...
Ше стискам зъби - може би някога и аз да мога да си отворя време и начини да се занимавам с тренировки.
Ей тека си надничем тука - да си разсея глупавите чувства - глупави са и не ми помагат, ама и аз съм човек.
Благодаря, че си поговори човешки с мене.
Аз може би ще продължа да поствам тука филмчета - когато намирам време да изровя нещо, което да ме впечатли.
Хареса ми идеята и снощи ми помогна да се стегна.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
| |
|
|
|
( Даже при огромно желание, не можеш да дадеш някому една риза, ако нямаш нито една. Пък да не говорим за две...)
Eто тоя материзализъм също ме смазва. Масово е в България.
Разбират го материално - само в материалния смисъл. Непременно го разбират като риза, храна или пари или каквото и да е вещно нещо.
Това 'нещо' може да е подадена ръка, усмивка, мелодия, кураж, любов и насърчение - ама хората в България са толкова смазани и задължително измерват всичко в пари, притежания, материалности. Това е слизане на особено долно ниво на съществуване - особено лишено от дух.
А не беше тека - мойта баба сутрин ме събуждаше с целувка, усмивка, закуска, грижа....не е било богато - не! филия хляб намазана с масло, като лукс понякога имаше мед или сладко, чаша чай - ако ме разбираш какво искам да кажа. Подадено със сърце и любов.
Ето това не го виждам и това много ме трепе.
Ризи? имам си. Матриалности? имам си или ше си ги спечеля. Но нормалното човешко общуване - даването и приемането на любов и грижа - на разбиране, споделяне, съпричастие - това изчезна в тая страна.
Не знам, не знам....
Ама съм се размекнала....отивам да се стегна.
Нормално съм много корава жена - необичайно корава. Кхм, повече от това, което можеш да срещнеш всеки ден. Е, и аз си имам моите моменти. Не виждам нищо лошо в това.
Загледах се във филми за тренировки и прочие. Нормално няма време или начин да трепя часове и да си цъкам. Още утре нещо друго ше ме емне - явно сега е момента да се размекна и да си окна.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
| |
|
|
|
Е, приказката с двете ризи не трябва да се приема буквално. Това е просто принцип, формула. А стойностите всеки си ги замества сам, без значение дали иде реч за материално или нематериално "нещо".
Затова и казвам, че човек като няма количество 2 мерни единици усмивки, не може нищо да даде във вид на усмивка. Или кураж, или насърчение. Няма. Има негативизъм бол. Дава 1 мерна единица негативизъм. Това има - това дава.
Проблемът става впечатляващ, когато такива хора имат възможности за широко влияние върху обществото. Примерно, ако човекът е водещ някакво ток шоу. Помагащ да се изработват стереотипи. Задаващ начин на мислене. Миещ мозъци. Правещ ценностна система.
Добрата новина е, че всичко е до време. Цикличност. Ин и Ян.
Колкото до тренировките, в къщи нямаш ли си 4 квадрата свободни и 45 мин. мир и спокойствие? Е, не е като в оборудвана зала с живи хора, ама е повече от нищо. Разбира се, зависи и от работата ти в каква посока е натоварването - повече физическа или умствена умора. Но все пак е полезен ход де...
| |
|
|
|
Мне, нямам си.
Къщите в Ук са много малки. Наемите са високи. От зор хората са разделили големите стати на по-малки, за да има някакси начин да си настанят децата. Жилищния проблем е много по-тежък отколкото в България.
Но ако слушаш българи от България, ще останеш с впечатление, че няма по-зле.
После сега е зима. Не мога по всяко време да отнемам от спокойствието на семейството. Вечеря се, ляга се веднага - тук се ляга много рано. Моите хора в 9,30 са паркирани в леглото и хъркат. Иска ми се и аз да бях толкова принципна - но аз лягам към 10 - и ми се смеят на което. Ако ме лопне тухла по главата, може да остана до 11, но после следващия ден ми излиза през носа.
Тук се работи изключително интензивно. Не си мааш краците по кафенца-мафенца - винаги си под лупа и камера. Мери ти се интензивността и ефективността и прочие. Връщаш се премазан. Обикновено се отчиташ семейно и се фърлеш да спиш. Това е положението - ама поне сметките са платени, има нещиа за лукс и годишни почифки и малко кхм, други свободи и радости - но поне ги има и не си на червено постоянно.
Затова е проблем. Другото което е проблем, е че всичко е с пари и няма прошка, ако влезнеш в дългове. Дълговете тука са вписани в криминалния закон. Станеш ли длъжник, ставаш и престъпник също. Това го няма в България - знаеш колко кредитни милионери има, пък да беше само кредитните милионери с мед да го намажеш.
Принципа е - не може! щом не може - значи не може.
През лятото е възможно да се разтягам в градината - но в момента е мокро, подгизнало и студено. Може да се разхождаш и да тичаш, такива неща - но няма начин да тренираш нормално. Или за 5 минути щесе овъргаляш като прасе в кал, дъжд и трева. Нема лошо - то и това е тренировка - ама после ше чистя и пера още 2 дена. Абе...баланса не е позитивен.
Тук има много спортни местенца, аз това споменавам. Но живеем в малко селце което е кхм, в екзотична дестинация - нищо му няма, просто в селцето няма спортни събития и мероприятия и за най-близкото такова си требе 1 час път натам и още час насам да се прибереш плюс времето на тренировката - в идеалния случай, че всичко е ок и нещата работят перфектно. Защото през зимата понякога заради трафик не можеш да се добереш дори на 1 миля извън селището. затова байкването е толкова популярно - заради проходимостта и независимостта от трафика.
затова предимно байквам и ходя - до работа и обратно си правя 1 час отиване и още толкова връщане - всеки божи ден.
Отделно компенсирам с домакинска и градинска работа. отделно плувам и отделно понякога кисна в джакузи - това го броя кефче, не тренировка.
Западен Лондон е по-многолюден от софето - ВЕРВАЙ МИ!
Нещата тук са кхм....мултиплицирано по-сложни.
Но се живее по-качествено, по-уредено, няма безработица на практика - британците реват на 6% безработица на умрело - те не са виждали 30% като в България. За тях 6% е края на света...
Както и да е. Проблема е максималистичен. Компенсирам и си чекам момента. Възможно е ако ходя на спортен център и при всяко ходене отделям по около 1 час всяка посока плюс времето на тренировката. Това автоматично значи - зарезвам си семейството. Ше карат вечерите без мене и без работата, която върша в къщи през това време. Точно сега не мога да си позволя това - течат GCSC изпитите на детето ми - тукашните матури и кхм, оценките му за уни. Тека ше бъде в следващите 3 години - не моем да мръднем. Не искам все пак заради тренировки да го проваля или да го изкофтя.
Предполагам ти е известна истерията в България около кандидатстудентски изпити - е, ние сме точно в такава ситуация...с уточнението, че тук матури се държат всяка година по 7-8 предмета и всичките влизат в крайните оценки и по това се съди в кой уни отиваш.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
| |
|
|
|
Е, ами ти значи спортуваш редовно - след като ежедневно си на велосипеда, или ходиш пешком. Даже и ако седиш цял ден на едно място ( примерно на комп в офис), това до голяма степен компенсира нещата. Е, не е практика на бойни изкуства в доджо, но си е вид физическа активност все пак. ( Ако отчитаме бойните изкуства в общоприетия стандарт. В смисъл - това, което може да се види отстрани ясно, реално и безспорно.)
В тази връзка поддържам идеята ти, че при тия условия да се ходи в спортен център е нелогично. Имаше един учител ( за съжаление, почина преди 2-3 години), който на тази тема казваше: "Практикуващият БИ винаги опира до правилното съчетаване на 3 неща. Личната практика, професионалните задължения, и семейните обязаности. Поставяйте семейните задължения на първо място, заедно с професионалните. Изпълнете първо тях, и ако остане време - тогава отделете време за личните си тренировки. Ако поставите първенстваща личната си практика, пренебрегвайки семейните и професионалните си отговорности, след време безусловно ще настъпи криза в отношенията ( семейните и професионалните), и това неминуемо ще се отрази неблагоприятно не само на тренировките ви, но и на живота ви като цяло. Подреждайте нещата според степента на важност правилно." ( Разбира се, не цитирам 1:1 думите му, а ги преразказвам, но смисълът е понятен.)
По мое мнение, през последните години бойните изкуства недоловимо загубиха точно този си ученически дух. Вероятно е по-точно да кажа - ученическата си последователност, общуването между поколенията. Пък може и само така да ми се струва.
| |
|
|
|
Да, така е.
Ами аз не се оплаквам. В последните години реших много от житейските си проблеми - на практика всички - остана само един голям - да направя възможно детето ми да учи в университет. Трябва да съм много отдадена, да платя разноските (което означава яко работа и плащане на сметки - времеотнемащо и енергиеотнемащо) - и да го подпомогна да се развие като човек. Той обещава да има разкошно бъдеще - отличник на випуска е, непрекъснато получава награди и отличия - грехота е да съм егоистична и да го зарежа в тоя важен момент. Аз ше почакам....толкова съм чакала досега....
Да, това си е разкошна тренировка - и здравето ми се подобри много също. Чувствам се перфектно - и си мисля, че не трябва да се занемарявам - това е постижение, което искам да поддържам. В софето все не можеше да се спортува - не е проектиран тоя град за хора, които искат да спортуват. Трудно за семеен човек, трудно за майките. Много нездравословен живот - напрегнат, труден, изнервен - точно обратното на това, от което имаш нужда.
Аз не се оплаквам - просто от години си мечтая да се запиша някъде и да тренирам нещо такова - не защото реално имам нужда от защита - а защото се възхищавам на тези умения и бих искала да ги развия у себе си. И все нещо се появява ....да ме задържи. Но това желание не се изгуби - което ми навява мисълта, че може би е житейска грешка да го подценявам.
Ще бъда търпелива - моя опит сочи, че не е възможно да съм щастлива, ако това е за сметка на нечие друго щастие. Ще дочакам момента си. Сина ми скоро ше порасне и сам ше избяга от мен - майките са досадни за порасналите си синове
Не се оплаквам - само понякога ми става мъчно и тегаво. После ми минава....в такива моменти минавам в тоя клуб или си гледам филмчета, или излизам в градината да поработя, или се разхождам...тук има много паркове и красиви местенца - поддържани, направени, пазени...не е като в България - занемарено и опоскано....има на какво да се наслаждаваш и да се радваш ....
Вдигам си духа и продължавам напред - какво друго мога да направя? ако ми е съдено - един ден ше се случи.
Мъжете са по-щастливи в това отношение - малко или много домашната работа ляга на жената. Децата също. Бащата не е толкова зает физически в семейството - но е важно да присъства и да насочва и подпомага. Просто жените са по-заети физически и психически в семейството....и ако искаш семейство, тогава всичко останало се подрежда след семейството...нищо не може да се направи -някакси трябва да се балансира.
Затова е добре да се тренира и започне в млада възраст, когато една жена (или мъж) са по-свободни. После това да се поддържа и ако може да се доразвива. А аз какво - само си въздишам от години
Моето поколение изкара най-трудните години на прехода - а сина ми се роди в годината, когато долара беше 3 лева - какво откарахме майко мила! дано следващите поколения да са по-късметлии - нашето беше заето да оцелява физически
Кхм ,не се оплаквам - щастлива съм - ама ше си наглеждам клупчето да ми минават въздишките по една мечта
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
| |
|
|
|
Да, безспорно е по-добре да се започнат тренировки на възраст, когато основните ангажименти се носят от родителите. Когато има много повече свободно време и възможности за саморазвитие. Освен това, вписването на тренировките в обучението ( училище + език, или + изкуство, или + нещо си там дето на човек му иде отръки ), допълнително организира и дисциплинира.
На теб какви бойни изкуства всъщност ти импонират? Какво точно като качества ти внушава уважение, та искаш да го доразвиеш у себе си?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
[