Тук ще видите един човек, олицетворение на думата "приложимост".

Определено има неща отвъд силата, но като че ли те стават достъпни на един майстор едва към края на живота му. Интересно е, че един Айкидока, трудно би могъл да се справи с мъж този калибър (на филмчето). Малцина биха достигнали до майсторството, отвъд силата и техниката, където въпросния "луд", който ще видите, не би представлявал проблем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И още нещо...

Преди да си губим време по залите по бойни изкуства нека се запитаме, ама чесно, самите себе си - как и какво тренираме?

Ако човек тренира Карате, да кажем, е добре да си даде ясна сметка какво прави. Дали начина, по който тренира би могъл да го изправи срещу човек от такъв калибър, като на филмчето. Съзтезанията моментално се обезсмислят, в сегашния им вид. Нека тренираме и изпълняваме ударите с такава концентрация и сила, сякаш утре ще излезнем срещу подобен човек. Ето тогава можем да говорим, че тренираме БОЙНИ изкуства. Другото е само изопачаване за стари бабки.

Вие какво мислите?

ако знаеш какво е "занзибар" може и да поговорим по темата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ок "занзибар" може и да не знаеш. "мозамбик" какво е?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

три дни достатъчно, да не ви затруднявам. "мозамбик" е едно упражнение в бърза стрелба. там примерно имат други виждания за приложимост. това имах да кажа. а "занзибар" е една игра. но нея без коментар.

I feel ya man :)

Много пъти съм се замислял по този въпрос.
Айкидото (за мен и само за мен, не искам да кажа че и за другите е така) е нещо като духовен наркотик. Когато си в доджото се чувстваш по съвсем различен начин отколкото когато си навън. И нещата за хармонията, за мир и т.н. също много ми харесват.

О'Сенсей каза : Ако всеки постъпва по този начин, светът ще е по-хубав. Не може ли просто да си намираме приятели?

Това е само едната страна на айкидото, тази, която виждам аз. А то с сигурност е многогранно. Може би сенсеите и хората трениращи много години наистина постигат някаква сложна истина, някакво просветление, което не е достъпно за начинаещите. Не знам.

От другата страна :
Веднъж ходихме с приятелката ми на пързалката на Орлов Мост тук в София. И някаква компания дойде до пързалката и започна да се подиграва. Всички си мълчат и си траят, никой не смее да направи нищо, но си личи че това ужасно притеснява всички, включително и моето момиче.
Ядосах се и минавайки покрай тях хванах едно от момчетата за гуша, другото с двете момичета избяга, така че да не мога да ги хвана.
Притиснах го : Нали си много отворен майка ти де*ба, а? Що не се подиграваш сега, а? Ще ти е*а майката.
Викам му на втория ела тука, смотаняк.
Уплашиха се и избягаха.

Разбираш ли? Откъде накъде дришльовци като тях имат право да се подиграват? И защо да мълчим? И защо всичките момичета на пързалката след това ми казаха "Евала" и "Браво" и "Добре че теб не те е страх".

В крайна сметка, ако нещо не те устройва не го използвай. Няма смисъл да се мерят пишки. За всеки влак си има пътници.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

забрави само за силата, той има и доста техника. първото филмче е простотия, определено е много повече.
малко ще могат да му се опънат, наистина.
да не говорим, че на 12 за една година трениране е имал вече черен колан кйокушин, което на мен не ми е много ясно, как става. явно си има и талант.

Бог създаде хората различни по сила, но полковник Колт ги изравни...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите