В света на бойните изкуства освен източните бойни изкуства се преоткриха и възродиха забравените бойни умения на различните народи, характерни със своя бит и култура - Капуейра, славяно-планинска борба, руския юмручен бой, бойното умение на американските индианци, Панкратион, българските бранни умения и много други, с които светът на бойните изкуства стана по-пълен и по-обогатен. В последните години сред любителите на бойните изкуства у нас се забелязва повишен интерес към българското бранно умение Вей, към неговата дълбока философия и висока бойна ефективност. За съжаление на този етап това народно бойно умение, съдържащо в себе си българския боен дух и мъдрост, е все още ограничено за масовия любител на бойните изкуства. За това ще се опитам чрез тази статия да представя Бу вей на заинтересованите хора, които имат желание да проникнат в техниката, принципа и духа на това автентично бойно наследство.
Всеки българин знае ,своята стара и славна история, но много малка част от хората знаят, че най-старата родина на нашите прадеди - прабългарите, се е намирала в сърцето на Азия, а именно - в земите около планинската верига Тиан шан. Един от най-високите и могъщи върхове на тази планина и до днес носи името Кан Тенгри. За праотците ни този величествен връх е бил символ на могъщество и величие на техния върховен бог - Тангра, който е олицетворявал небето като извор на божествена благодат, като източник на жизнени сили в природата - светлина, въздух, вода и огън. Редица археологически находки открити в планината Тиан шан, датиращи от 1500 г. пр.н.е. като керамика и скални фрески, също така съдове от периода 700 г. пр.н.е. показват развитието на бойните изкуства на различните народи, които са обитавали тези земи. Според известният наш историк Кръстьо Мутафчиев прабългарите в древността са обитавали земите на пустинята (пустош, степ) Таклама Кан, която в днешно време е разположена в китайската провинция Син Цян в непосредствена близост до Тиан Шан. През този период държавата на прабългарите е граничела с древни държави и народи като Индия, Тибет, Китай и Монголия. Те обменяли не само на бит и култура, но и военни умения, което проличава най-добре във военно-административно отношение, където войната е била издигната в най-висш принцип на живот при войнствените прабългари. През онези далечни времена, те са били част от така наречения хунски съюз. Самото наименование на този племенен съюз от сродни племена в превод от старокитайски (хун-ну) буквално означава "зъл бездомник", което ни подсказва за техния начин на живот. Хунските племена са били страшилище за китайските провинции, които в повечето случаи били беззащитни срещу тези внезапни и опустошителни нашествия. За да се защити от набезите на хуни и прабългари, китайската империя построява Великата китайска стена, която и до днес напомня за далечното присъствие на нашите праотци по тези земи. По-късно около Новата ера Европа също изпитва на гърба си бранното умение на хуни, скити и прабългари. Със своето идване на Балканския полуостров нашите праотци донасят една от най-развитите за своето време военна организация и култура, чрез която не само се установяваме на Балканския полуостров, но и принуждаваме тогавашната Византийска империя да ни признае за държава. Военната мощ на прабългарите се дължала не само на голямото многообразие на техните военни части, но и на техните бранни умения, чрез които в ръкопашния бой са побеждавали своите врагове. Тези бойни успехи на прабългари срещу многобройни противници не са били никак случайни. Във византийските средновековни хроники се споменава, че прабългарите за разлика от славяните ежедневно са практикували в мирно време различни бойни похвати на бранното изкуство, което съдържало в себе си следните военни умения: - перфектно яздене на кон - точна стрелба с лък - майсторско боравене с копие, сабя и меч - мятане на нож, топор, ласо и аркан; - борба (барба /бар - победа/, т.е. умение за победа) с ръце и тяло. Повечето от специалистите по бойни изкуства у нас са на мнение, че бранното умение на прабългарските воини в своя древен облик е било от типа хватово-ударно умение. Те наистина имат изградено становище не само от направените археологически разкопки в планината Тян Шан, но също така и в земите на Волжко - Камска България.

В запазените исторически хроники се разказва за системност в упражняването на старите българи в стрелбата с лък,яздене на кон,боравене с различни оръжия и естествено борбата с ръце и тяло.По всичко личи че тези войнски упражнения са били добре систематизирани и масово разпостранени в старобългарската армия.
Както всички знаем,всеки войник е бил длъжен освен да подържа в перфектно състояние своето оръжие,годно за бой.Също така е трябвало да умее да борави добре с него,все пак в разгара на самата битка е ставо дума за неговият живот.В онези времена,добре се е разбирало значението на военната подготовка даваща нужните бойни способности на войника.Безпорно един добре трениран човек,освен че е имал по-голями шансове да оцелее, съответно е давал и по-големи шансове за своя отряд и войска.Победата в едно сражение освен далновидното използване на различните воени части,се е решавала най-вече пряко;човек срещу човек,оръжие срещу оръжие,умение срещу умение.В българската история има доста примери за воените успехи на старите българи срещу доста по-многобройни противници,което показва добра военна организация и висока боеспособност на отделният войник.Ако погледнем в историята на съвременното военно дело,ще видим че има много примери как набързо се е мобилизирало цивилното население(разбирай неподготвеното),качвали са ги на вагоните и право на фронта,който оцелее,оцелее...

Както казва известният наш възрожденец Цани Гинчев - "Всеки трябва и това предвид,че никоя от мъжките юнашки игри(умения) не е измислена току-тъй без никаква цел.Те при войниците са били много по-пълни и по-серозни,но-после както се казва и по-горе,като паднал народът под турско иго,останали да ги играят само момчетата,не с оръжие,а с прости оръдия,за който завоевателят не се е усещал,че лесно могат да се заменят с оръжие".
Има много доказателства как танците(бранните)са били нужният фактор за бойната подготовка в хайдушките чети и дружини.Има толкова хайдушки,пайдушки хора и ръченици в които нагледно може да се види (все още) играта с хладно оръжие (ножове,брадви,клинци,мечове и т.н)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ласо и аркан е едно и също хаха.вей ветре,вей....от къде се мътите такива бе?

Какво представлява тъй нещо ?
Къде мога да ви погледам какво правите ?

Това за вятъра ми хареса....

Виж тук

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тия схеми от жоро ли сте ги крали?

Приятелю,оправи си малко тона ...най малкото не ти отива на възраста...
Ако познаваш системата на г-н Георги Велев вероятно си забелязал голямата разлика между нея и Бу вей.То е видимо.Не само като техника и движение,но и като философска обосновка те са различни.Идеята е различна...

да бе и аз тва казвам - не сте разбрали кво сте крали хахах.майтап.а що ви са всичките тези измислици и митове за древно бойно българско изкуство не разбрах.

Ха ха... никой от никого,нищо не е крал или взаимствал.Нещата са просто различни,макар да изглеждат на пръв поглед близки като техника и умение.Тези схеми (както ги нарече) ги няма в Системата на г-н Георги Велев,и това би трябвало да го знаеш много по добре от мен,щом тренираш при него.Както ти казах в мнението си по-горе,движенията на двете умения изразяват различни идей.Затова и видимо те са различни.
Предполагам,че не си толкоз навътре в нещата и затова не знаеш че Бате Жоро лично е одобрил този боен стил.Попитай го за мен,ако имаш пряк досег с него.

Колкото до измислиците и митовете, че това е "древно бойно българско изкуство ".
Никога и никъде не съм твърдял че това е древно прабългарско или там какво то се сетиш.Може би ме бъркаш с някой други хора...
Някъде бях прочел едно мнение с което последствие и аз самият се майтапех,че Бранното умение Вей се е тренирало в спец. частите на бившата държавна сигурност.Предполагам че този слух идва от моята служба там в спец. звода за обезвреждане на терористи,но това не отговоря на истината че това е бойното умение на българските спец. части.Вярно е че съм имал голямата чест да водя някои от сутришните отделени часове за бойната подготовка на поделението.Това за мен беше едно признание,за мойте умения и способности,нещо което рядко се случва на новобранец.Както е и вярно че след казармата имах две сериозни предложения да остана инструктор в поделението,а по късно,в поделението във Враня.Канили са ни да покажем бранното умение на подобни структори в МВР(клиповете които си гледал е от подобна демострация),но това нищо не означава...Така е и с тези митове и легенди за който говориш.

Единственото което съм изказвал като съществена връзка между Бранното Умение вей със старото българско бойно изкуство е в неговите остатъците които се наблюдават(все още) в някой старинни български народни танци и игри.Тези движения от старинните народните танци и игри(като стъпки,движения,ритници и т.н)са основа на формата в бранното умение вей и това се виждат добре в някой от клиповете.В един от тях е нагледно показано изпълнението на характерният неравноделният ритъм в движенията на ръцете,в друг завъртане на тялото и удари с крака.Другата връзка,която е може би е много по съществена е християнската философията която определя и самата идеята на тези схеми (формата),който естествено няма как да ги има в Бойното Умение на Бате Жоро.В общи линий е това.А този който търси под вола теле,и се опитва да злепостави или омаловажи труда на другите,си е негов личен проблем.

така е малко по ясно...започва да става ясно.че няма нищо общо със системата на жоро е ясно - за това няма спор.

Колкото до измислиците и митовете, че това е "древно бойно българско изкуство ".
Никога и никъде не съм твърдял че това е древно прабългарско или там какво то се сетиш. - добре.а от къде го измислихте ,че това е бранно умение вей?в смисъл въпроса ми е много ясен - това нещо вей, кой го е създал? системата на жоро,си я е създал жоро,без претенции,че има връзка с някво хипотетично древно българско боино изкуство.
друг въпрос:от къде знаете за съществуването на някво си древно българско боино умение. - по остатъците в народните танци ли?ами това може да са тракииски остатъци.

Самото име дава отговор...