"Никога не си избирай неподходящ враг,защото ще трябва да научиш същите стратегии,същите хитрости като на твоя враг-иначе няма да можеш да се бориш с него.Избирай си враг ,който е мъдър , така че за да се бориш с него, да трябва да станеш мъдър.Избери си интелигентен враг,защото ще трябва да си интелигентен ,за да се бориш с него.Избери си врага,като много добре помниш .че като се бориш с него , ще станеш като него.Дали ще бъдеш победен ,или ще победиш,това е на второ място. Най-важната ти грижа трябва да бъде изборът на подходящ враг.Ако нямаш враг , ти нямаш предизвикателство. Това ще премахне всички предизвикателства да си по силен ,да си много добър във воюването,да си умен,да си буден за възможностите."

Сега усъзнах някой нещя ,които са се случили с мен през годините.Или може би съм го разбирал подсъзнателно но сега се оформи в главата ми като констатация. Това горе е толкова вярно че няма дори една дума ,която да не е истина. Тези в Доджо ,които не подбират противниците си за спаринга според силата им а се бият с всички и ако умишленно търсят спарингите с най силните, израстват и един ден стават силни като тях. А тези ,които по всевъзможни причини бягат от спаринга ,или ако се бият гледат да е с по-слабите, си остават слаби. Когато водиш бой със силен ,опитен и умен противник ,неменуемо трябва и ти да станеш по-силен, по опитен и по-умен за да можеш въобще да водиш бой с него.В противен случай боят свършва бързо!А за да го победиш ще треябва да го надминеш в тия му качества. Така ставаш като него.
Когато започнах да се състезавам бях вече "стар" за начинаещ. Бях на 24 год.Но не пропуснах нито едно състезание ,което се организираше. Така още учеики се .жребият ме изпращаше срещу вече утвърдени и силни бойци.Аз естественно губех ,но битките с тези хора ми дадоха много през всичкото това време. Аз не съм ги избирал тогава ,животът го правеше вместо мен, но сега се радвам че съм имал такива противници.Сега всички тия "противници" са ми приятели и смея да се надявам че съм един от тях.

Редактирано от Andy. на 30.01.02 12:49.

прочете това,Анди?
Ако не е тайна ,разбира се!
Добре формулирана истина,върху която не съм се замислял.....
Който не си поставя цели - за какво практикува?
Но така е навсякъде,не само в БИ.
Ако си се издигнал някъде/професия,БИ,игра и т.н./,то е защото си се стремил да си по-добър от някой.
Може би всички са го изпитвали по някакъв начин това,което е цитирано по-горе.
Но спирам дотук,защото ще ви се сторя банален - всеки би го казал това.
Замислих се за нещо друго:
-Какво става с човек , който не намира вече достойни противници/а такива винаги има...../ ?
Може би не му се търси повече,не иска да се бори или не вижда смисъл?
Кажете вашето мнение.........
- И още нещо се замислих - за неподходящия враг/противник/!
Сещам се за случаи от моята практика/бивша............
/,когато в нашия клуб имаше човек , който не беше нещо кой знае какво като качества.Повечето хора в клуба ни го побеждаваха , а при срещата ми с него не един път съм губил.Но не беше така с другите , които го побеждаваха - просто ми беше мнго по-лесно с тях!
След това нещата се промениха - бях много амбициран и започнах да го побеждавам, но винаги беше трудно и винаги ми доставяше най-голямо удовлетворение съперничеството с него.
Все си мисля на какво се дължи това - той ли се амбицираше като се срещаше с мен?Никога не съм го подценявал!
Та това беше за мен неудобен противник за мен!
Ако искате може да поразмишлявате с мен в това ми словоизлияние/по принцип са малко/!

п.п.-Между другото да ви се похваля - вече започнах да се занимавам с друго БИ , така че отново съм практикуващ.Просто не издържах вече,ако искате ми вярвайте!

До скоро!

Kakvo? Kakvo? Kakvo? (BI imam predvid)
Pozdravi.

Цитатът наистина е невероятно точен!
Аз си имам един принцип, който много обичам - "Ако ще изкачвам връх, да е Еверест!"
Нистина по-голямото предизвикателство те прави по-мобилизиран за успех. В живота и в бойните изкуства в частност понякога е много трудно да отличиш противника от учителя - и обратното. В смисъл че по принцип човек се учи по-добре от грешките си и от сбъсъка с един добър конкурент или противник може да се научи много повече от прочетеното в книгите или от съветите на учителите. А понякога и учителите стават противници - за да провокират и "събудят" ученика и да го подтикнат да направи това, което трябва да направи. Говоря за истинските учители.
Или както казва Кастанеда "Обичайте "малките си врагове", защото те са тези, които ви правят по-силни и по-мъдри" (цитирам по памет и по смисъл)

Ооо, сега разбирам нещо, над което много съм се чудела. Но то е в окултната сфера, по-скоро метафизика и все пак прилича на това... За личното вложено у всеки - Кундалини, според индийските системи, че ще трябва да води битка с Фохат - Всемирната божественост, за извеждането си. И накрая личното съзнание става всемирно! Страхотно е!
Но не знам дали е от превода - някаси враговете не си ги избираш сам целенасочено, целенасочено можеш да си избираш противници... Оп, виждам че сам си го казал точно така: "Аз не съм ги избирал тогава, животът го правеше вместо мен." Е, съвсем се обърках сега с термините :\ . И все пак съм убедена, че концепцията за враг е нещо, което подлежи на еволюиране - може би точно в това - да се схваща противоборството като шанс за израстване и без личен негативизъм към "дразнителя" :).
Мен примерно страшно ме дразнят безпочвените привилегированости - някой си наумил, че е страшно велик и важен и на него всичко трябва да му е на типсия и само да ти дава акъл. И всички го дондуркат, защото... даже не мога да разбера защо... заради химерни благодеяния... Защото такива дават - ама точно благодеяния, не искрена щедрост - и после се мъчат да диктуват условията... Както и да е - въпросът е, че на мен първосигналната ми реакция при такива случаи е да се наостря иии... да се сблъскам с личната си неизработеност как се работи с такива хора. Когато някой свидетелства благоразположение, не може да бъде отметнат просто така, дори и да виждаш, че е фалшиво - засега това успях да науча. После, за да не раждам раздразнение и отрицание реших, че в крайна сметка един стоящ по-високо човек (като вътрешна изработеност) ще уважи подобни потреби от привилегии и ласкателства и ще съсредоточи отпора си там, където нещата опират до неговите лични ангажименти и отговорности. И засега съм до там .
Но наистина, убедена съм, че всяко едно същество (и най-грубиянското) има потребността да бъде обичано и ценено, ако ще само заради това, че Е, че съществува... Но не знае как...

Това звучи нелогично, но е факт. И като така, ще се съобразим с него. И ще търсим възможна причина. Мисля си за стил. Тактика. Интересно е. Победа в тактика. Но това е липса на гъвкавост, нещо като да победиш в бой с вилици , а след това да се объркаш в друг вид бой. А не е ли по-вероятно ти да аси имал слабо място срещу неговата тактика, докато тактиката на другите не е съдържала този печеливш срещу тебе елемент в боя ? Елемент, с който той не е можел да се наложи нда другите ... Сигурно е това... ще рече, твой пропуск може би.

*

С какъвто се събереш, такъв ставаш ... нали ? :)
И майсторите дръпват назад, ако се занимават само с учениците си, нали ? Затова им трябват и срещи с учители или поне равни.
И маймуната е станала човек, защото живота й е бил труден, разбира се. От лесните победи няма полза. Така си е.

*

Martial arts E-magazin http://martialarts.hit.bg

DA JIVEESH ZNACHI DA VOUVASH-Vivere est militare.

Анди, кой е най-опасният враг твой!
Егото ти!
В бойните изкуства, няма начин да се справиш с него!!!!!!!!
Затова и ги закриваме тези изкуства на побойници!
Стига шикалкавене!
Прочети това за Да-Дао на някой си г-н ...Шки
Е, нали виждаш! И него даже да си избереш за противник, и какво, и двамата ще бъдете с вашите велики его, на спаринг срещата! Но, животът знае по-добре от вас и затова ти срещаш всеки ден невидими противници, а не такива каквито си пожелаеш, по изкуствен начин, според желанията на егото ти, и те тези противници велики, не са въоръжени, а напротив..те са слаби, те са твои минали жертви от минали животи с които имаш да изкупуваш карма. И, с тях, ще ти трябва СМИРЕНИЕ!
И покаяние! За да си вземеш изпитите! Най-добрата самозащита е липасата на такава!
Ето, от сърце ти желая да ме разбереш! Знам, че ще ти е трудно!
Успех!