Смъртта

Странно - често се срещаме с нея. Не искаме. Забравяме, бягаме, стискаме очи... сякаш... не е било. А тя е тук. Дърпа ни, вика ни - вижте ме... точно до вас съм. Мъдро ни чака, и знае - изходът е ясен, а целта!?
Ранна утрин, бързаш. Вечно тичаш на някъде, с хиляди мисли в главата. Какво правя, накъде отивам, после какво да правя... бързаш ли бързаш, препускаш. А то си е там. Нежно полегнало, с леко разтворена човка, наполовина в пръста. Вдървено, спокойно... гълъб в саксия. Стряскаш се. Леко отскачаш, в бързата крачка. Мислите спират, душата замира и ужасът идва. “Горкото!” Потръпваш и... отминаваш. “Всъщност, вече е добре. Дали се мъчило!?”
Налягат те мисли, въпроси. Кога ли ще дойде и твоето време? Е... утешаваш се сам. Има време.
Събират се спомени. Хора, животни, сенки във времето...
Профучава кола. Забърсва ти леко ръкава. Сърцето забива, кръвтта пулсира, мислите спират, поемаш въздух дълбоко... за малко! Това ли бе пак тя!? Или просто капризна съдба!?
Мъртва...
Крачиш надолу, поглеждаш - тяло. Бледа и слаба, с восъчен цвят..., бяла рокля и в цял ръст на тротоара. Умът забива, не схваща. Какво е това? Кукла? Леко подминаваш, почти закачаш с крак ръката и виждаш - мъртва жена. Просто така. Някой постила одеало и... край.

ayde suberi si gi v sbornik- tiq tvoi neshta, a nie shte ti napishem predgovora

Но не е край това. Куклата си била ти. Гледаш отстрани,доскоро познатите черти на лицето,които смъртта е променила до неузнаваемост. Очите не гледат игриво, устните не се усмихват закачливо. Наистина кукла. Това ли беше живота? Какво успях да направя? Какво не успях? А сега какво да правя??? Идва линейка. Понасят куклата на някъде. Ти тръгваш след тях. После роднини. Плач. Тъга. Скръб. Защо плачат, та ти си до тях и се чувстваш добре. Господи ,чак сега се усещаш колко добре се чувстваш. Милваш ги по косите и им говориш нежно че не е нужно да скърбят , просто няма за какво.Те не чуват. Те си знаят тяхната. Чак на тебе ти става мъчно.........................за тях.
Значи това било тайната. Значи смъртта не боло смърт а раждане. Родих се и сега какво следва? Знам толкова,колкото и едно новородено.Тоест - нищо.Нещо обаче започва да ме тегли на някъде. Виждам една далечна светлина. Летя към нея. Около мен става тъмно. Виждам само светлината пред мен. Оставиха ми време само колкото да се сбогувам и ме понесоха на някъде. Отивам да се родя.

хубаво...........................
аз отдавна искам да си умра!
ама не става! не и когато го искаш!
постепенно обаче установих че ни е страх от процеса на умирането, не от самата смърт! от болката при удара, или каквото е там.................

а иначе сборника е готов!

дори съм си направил корицата! няма обаче кой да го издаде!
събирам пари да го направя сам!
и междувременно пиша.........

Хората ги е страх не от самото умиране , а от това че ще загубят безвъзвратно всичко ,което имат на този свят. Телата си, роднините , познатият начин нан живот. А иначе самото умиране не боли и не е страшно. То е като заспиването , или пък като събуждането :))))))))

Олд Муун си има собственно издателство. Направи едно запитване към него , може и да се издаде сборникът. А моето продължение ще го включиш ли като съавторство?:)))))))))))))))))

Колко му е да се напънем дружно (без да се нас....е!) и да го издадем? Няма да е кой знае колко скъп. Пък и old_moon може да помогне, разбира се ако е съгласен. Така поне ще направим нещо полезно. Можем да го решим на състезанието по "Агни Кемпо" Само предлагам.

ayde- pusni go, che da ti napishem predgovora ili rezenziq neshto.. :))))
heh
ama e got.. (tova ot prof. gledna tochka..)- btw- ti kakvo uchish/ si zavurshil ??

"аз отдавна искам да си умра!
ама не става! не и когато го искаш! "

Мой познат (името му е Хуан - Дон Хуан ) казва, че няма смисъл да се стремиш към смъртта, понеже тя така или иначе ти предстои. Това не обезсмисля ли всякакво настроение за неживот?

Има постулат:

"Bu sheng. Bu mie" или на BG: "Бу шън. Бу мие.", т. е. "Няма раждане <> създаване. Няма смърт <> унищожение. [Всичко на този свят е илюзия.]"

Поздрав!

"BU FANG - BU MIE"

:)))))))) Тоя твой познат Хуан , не мен ми е приятел:))))))))
Глупаво е да искаш нещо , коета вече си имаш. Смъртта винаги си е седяла в левият ти джоб. Тя си е твоя, няма къде да отиде - нито пък ти.
Нормално е да се сремиш към нещо което нямаш. Да постигнеш нещо , да направиш нещо. Трябва да има някакъв смисъл от нашето идване на тази земя , иначе защо да идваме.

Не мисля че Хосе имахе в предвид физическа смърт в това дето го цитираш.