С колело до Крит / Спорт / Велосипедизъм

Здравейте, ето накратко част от маршрута:

ХРОНИКА НА ЕДНО (ПОЧТИ) ЛУДО КОЛО-ТУРНЕ

Стана така, че в една хубава слънчева утрин в края на септември, брат ми предложи да отскочим до Свиленград, та да се видят с негов стар аркадаш от II Математическа гимназия “Д-р П. Берон”-гр. Варна. Докато се натуткаме вкъщи, почти стана средата на октомври.Както и да е, на 10-и Окт. вечерта пристигнахме в Свиленград, заедно с две колелета в колата и тескерето ми.Все пак граница е, и то не две, а три, знаеш ли какво може да му хрумне човек- кеф ти Гръчко, кеф ти Турско.На другия ден – сряда решихме да се поразтъпчем до едно близко село Мезек в източните поли на Родопа планина.В близост до него има Тракийска гробница и руини на древна крепост.Интересно е да се видят.Направи ми впечатление, че местните май не са чували за хуманно отношение към животните и вероятно не познават Бриджит Бардо, защото на един клон на крайпътно дърво висеше обесена с главата надолу една лисичка.Вероятно е изяла някоя кокошчица и затова е заплатила със живота си, а за назидание на другите горски месоядни- обесена на дърво. Та поразходихме се ние в този район, навъртяхме около 60км и хайде в базовия лагер.Понеже имах стара идея да ходя с колело до Александруполис и оттам с ферибот през островите Самотраки, Тасос, Хиос, Лезбос, та до Крит и там –обиколка на острова , запознаване с критско-микенската култура, много портокали и т.н., реших да проуча що за път е участъкът Свиленград- Дедеагач(понастоящем Александруполис). И така на 12-и в 6.30ч сутринта пресякох много бързо и лесно границата и запердаших към Беломорието.Отлични условия за байкинг- магистрален двупосочен път, с достатъчно широка аварийна лента от двете страни, на която никой не те притеснява, че не караш с 200км/ч например. Карах на 7 или на 8 скорост, най-бързите и се кефех на готеното каране.Орменио-Орестиада-Дидимотихон-Суфли-Александруполис – 185км , 17.30 ч бях на главната на Дедеагач.Много красив град-всички къщи са бели или в светли тонове и е като птица кацнала на Бяло море, която се белее отдалеч. Ниска етажност-до 3-4 етажа, чистота, няма една дупка по улиците за илач.Дюнер – 1.90 евро, шоколад гръцки- 1.20 евро, за качество не могат да се сравнят с нашите жалки ментета, които май не са и толкова евтини.В морската градина има къмпинг, с идеални условия за палатки и каравани, чешми, бани и тоалетни, културна работа.Морето беше топло и ставаше за къпане, но бях изморен и предпочетох да си легна в моята малка палатка.Не щеш ли като взех да си търся спалния чувал, изведнъж ме обзе неприятното чувство, че съм го забравил в Свиленград.Нощта не беше студена, но плановете ми се проваляха да остана един ден на плаж и на третия да се връщам в БГ, защото вероятно следващата нощ щеше да е по- студена според прогнозите и никак не ми се ковяха клинци, пък и не е много удобно да се спи без чувал, не можеш да се отпуснеш, а си е просто бивак.
На другия ден рано сутринта времето беше мътно, подухваше вятър и реших да драпам за към обратно.Да ходя по квартири не ми е по нрав, а не е и приключенско.За мое затруднение духаше доста силен насрещен вятър и на големите баири бях принуден да бутам моето “Бианки”, което вярно ми служи, малко се поразскърца накрая , но при толкова зор обяснимо е. В с. Псатадес, малко преди Дидимотихон ми спря един рейс, докато си почивах на спирката и ме закара до Орестиада, с което спестих 30км.- билета беше 1.70 евро, направо евтиния за техните доходи, комай и у нас за такова разстояние се плаща толкова.А горивата са на същите цени като у нас-90 цента бензин и дизел.От Орестиада, който е най-големия град след Дедеагач, дръпнах отново и малко преди смрачаване бях на моста над Арда, която се разлива на почти километър ширина, малко преди да се влее в Марица на турска територия. Грандиозна гледка!Колко язовира има по нея у нашенско и пак си я бива. Скоро ми се наложи да карам и по тъмно, но вече бях влязъл в затворен за автомобили участък, който нещо се ремонтираше, но с колело се минава без проблеми. В 8.10 вечерта пресякох границата на ГКПП “Капитан Петко войвода”.Мога да кажа,че бях по част от неговите маршрути, всички знаем, че е родом от Доганхисар, близо до Гюмюрджина(Комотини казано по гръчки), на 60 км западно от Александруполис. Всички тези земи са били български, ала сме ги загубили заради продажни политици. Най-трудно ми бе от нашата граница до Свиленград-5-6км, неосветен път, с дупки и фучащи тирове зад гърба ти.За три дни бях изминал общо 400км и то с раница на гръб, без дисаги на колелото за багаж. Кораво лапенце съм бил брей!, още не мога да повярвам, че съм дръпнал такова разстояние.На гърците даваме ток, у тях навсякъде светят улични крушки, у нас е тъмно като в рог. Както и да е, с Божията помощ успях да стигна до с. Генералово, където бяха отседнали за уикенда моите хора и сладко сладко похапваха пресни краставици и домати и се започна една раздувка, не ти е работа.Как е там , как са цените, как живеят гърците и т.н.То за два дни какво ли може да види човек, но едно е ясно.По-добре са от нас.И то доста.Никъде не видях магаре или кон с каруца.Всички селяни са с японските пикапи.Може да са натоварили пет зелки или два чувала дини, но не бутат ръчни колички, пригодени за тази цел като у нас. Никъде не видях цигани да се носят на тумби от село на село, техните цигани са облечени нормално и са вкарани в правия път.Никъде не видях къща с решетка, няма и кучета пазачи, много рядко ще видите такова куче, няма и помияри по улиците и по полето.Тишина и спокойствие навсякъде, няма гюрултия, няма цигания.А до 1974год. в Гърция е имало военна диктатура, много по-лоша от нашата на бай Тошо, на тъй наречените “Черни полковници” и са били по-зле и от гладни сомалийци.Хора, които са ходили по това време там, знаят за какво става въпрос. Искрено се надявам и у нас някой ден да стане поне като в Гърция, да не говорим, че Северната й част, където бях е най-бедния район, съвсем друго е от Солун надолу към Атина.
Дано да има продължение и догодина!Замислил съм нещо още по-интересно!Амин!