abe da ti kaja 4estno,v bg ima samo magistrali,koito sa visoko skoristni puti6ta.drigite sa samo do akul i lipsa na takuv-ne znam za purvoklasen put s razresheni poveche ot 90km/h

4 puti si padnah na liavoto koliano opitvaiki se da karam na zadna guma v parka.
za tva sa ne karam

be az she vi razkaja za edno padane na edin proatel.ta stava pri zlatnite po stulbite pri parapetite ta moia chovek se spuska iako po teh i mai ne uspia da vzeme zvoia-ta prez parapeta.beshe si odral rukata,skusal sedalkata s GEL(poneje sme cross-KUNTRISTI).da ostavim izkrivenata v zadnata 4astramka-nose6tata 4ast.

karame ot bai-krustio-kum Momina Skala i tamun si biah vzel edin pedal da si smenia s4upeniadesen -pa toi se okaza lev.ta poneje osta se navivashe naobratno ta i toia padna ta karah suvsem bez pedluga.sled tova se naloji da smeniam cialoto sredno ,ma pone mi dade povod da sloja XT--------------)

Поне от Казанлък до отбивката за Бургас. Няколко пъти го минавах това лято, но за щастие без инциденти...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като изключим първоначалните ми претрепвания с Балканчета това са ми основните:
Още ми беше младо новото колело и отиваме с един приятел(т.е. връщаме се) към нас. И двамата с колелетата, обаче след един светофар има отбивка наляво. И за да изчака някви коли той спира(той е пред мен). Аз в същото време си гледах скоростите, които ми правеха проблеми и изведнъж поглеждам напред оня пич на десетина метра пред мен, а аз летя с 30км в час горе-долу. И метри преди сблъсъка с задната му гума успях да завия наляво, обаче кормилото ми закачи неговото и стана търкалата. Колелото пада, аз се търкалям пред него(точно като във СуперМото GP). За учудване се отървах без никакви контузии и дори охлузвания. Първото което успях да му кажа жеше "Поне красиво ли паднах", А той дружелюбно кимна с глава "Да"

Следващото беше когато се качвах(пак обърках - слизах) по пътя за св.Кирик - пловдивчани трябва да го знаят, един манастир близо до село Горни Воден. Супусам се аз, бавничко - 20 - 25 км/ч. Обаче идва един обратен завой. Аз кьорчото хич не го видях, че е обратен и си го минавам като някой лек завой - без спирачки дори и по едно време гледам летя към ябълките. Навреме успях да хвана яко и двете спирачки, но за нещастие не точно навреме, защото имаше доста пясък по пътя. За мой късмет(или пък не) паркирах в съседния малинов храст. Еми бодеше, ама поне не срещнах челно дърво.

Едно не падане, но за малко и то много опасно. Спускам се от хижа Здравец с едни дето ги срещнах и се запознах с тях по пътя. Те, обаче като по-свикнали карат напред газ с 60, а аз по-бавно с 40-45км/ч(наклона е страхотен, кеф). Един завой - малко по-малко от 90 градуса отново небрежно подценен от мен, който по външният си край има бая пясък. Правя аз завоя и не задната, а предната гума поднася! Ужас! А срещу мене зее разбита мантинела - края и стърчи остър. Изкарах огромен късмет, че успях да овладея байка, защото в противен случай можеше да ме водят в болницата(или моргата) с мантинела в гърдите...

И още едно, за което сега се сещам - тръгвам аз от Пловдив до Дъбово, до Казанлък още 25 километра има. През Карлово, голямо изкачване, правих го точно по обяд(общо всичкото е 135.6 километра, обичам да се хваля с това:)... не изкачването, общо до селото ) и бях много изморен. Като пълен идиот бях си мушнал картата в десният джоб, а вътре очила, и какви ли не други работи(пояснение дясната ми спирачка е задната). Бъркам аз да извадя картата да видя колко съм скъсил пътя(бях до село Гъбарево) обаче като изкарвам картата заедно с нея излитат очилата и падат на земята. Уморен, с къса и ненужна за момента памет мигновенно натискам единствената възможна спирачка - лявата, т.е. предната, защото дясната е заета да държи картата. Действието се развива при скорост от 25км/ч. Познайте какво стана - полет по лице върху цимента. При това почти по средата на пътя. На десетина метра имаше продавачка на дини, която не обърна никакво внимание на безпомощните ми гърчове по асфалта, за което и благодаря искренно. За щастие пак се отървах без натъртвания дори, полежах 4-5 минутки на пътя и накрая една лада ме вдигна от пътя. Не буквално, ми видях че идва към мен и реших, че ако лежа, а колата прегази колелото няма как да стигна нито в Пловдив, нито в Дъбово. Станах, събрах си нещата и легнах под един орех.
Най си се чудя как така все без нищо се измъквам, голям късметлия трябва да съм. Или пък знам как да падам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочетох едно мнение за някакви градинки и се сетих - караме си с оня пич(дето за малко да го блъсна отзад) от един пазар към вкъщи. И той минава по улицата, а аз като големия отворен пичага решавам да мина напряно през една тясна пътечка, завършваща с два храста. Аз си викам,"Бах му майката, то няма клони в тея храсти", а то между тях има няма 50см. И газ, ама виж са къв съм тея храсти отвътре пълни с дебели клони. А отдругата страна едва едва се дочува детси глас, но не му обърнах внимание. Минавам вече през храстите, но някъв клон ми закача кормилото. Все едно както си караш и изведнъж рязко да завиеш на 90 градуса надясно - красиво падане. А от другата страна цяла дружинка майки с деца... Падам, плъзгам се и от едва дочуващите се детски гласове се получи бурен смях... Представете си как се чувствах, направо нямам думи. Лежа аз, боли ме задника, левият крак, лявата ръка, главата, която злощастно се заби в кормилото... А двадесетина дечица и майки ми се хилят. Вземам колелото и го добутах на място, където ще успея първо да превъзмогна срама, а после ако има време и болката. както и да е всичко свърши... И все пак представете си как вие бихте се почувствали....


П.п. А представете си, седите си в кафене или пък занимавате дете(ако имате) или пък вие си играете на някоя люлка и изведнъж от храстите, от където не очаквате човек да излезе, изниква летящ колоездач а след(или под) него колело(нормално, какво може да има под колоездач). Пада на земята и се олющва красиво... какво бихте направили вие? Смях!
Абе поздрави и по-малко пречуквания, моля

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

kakvo 6te kajete ?nikoi nqma da se prebie ako se prezemi varhu ne6to takova
http://fristedpedersen.dk/SidneyMoon5.swf
http://fristedpedersen.dk/SidneyMoon1.swf

Ми айде и аз да се похваля - караме веднъж с Паскофф из центъра на София и на връщане към Студград решаваме вместо през Борисовата да издрапаме нагоре по маршрута на 94-ката. За по-интересно минаваме покрай НДК и после по моста на влюбните. Скоростта не пада под 25, а народ колкото си щеш, все пак юни е. Набираме се надолу по моста като аз си правя сметка да излетя от моя тротоара и използвам скосяването на отрещния като скокче. Да ама се оказа че си правя сметката без кръчмаря който в случая беше някакво доста привлекателно (меко казано) същество от женски пол с гръдна обиколка твърде доближаваща се моята височнина . И тъй като знам какво сте си помислили бързам да ви опровергая - не паднах защото се загледах в нея а точно щото не я гледах както трябва - въпросната дама вървя, вървя напред и внезапно и без причина се изнесе половин метър вляво, затваряйки ми пътя към отсрещната тротоарна рампа (как се казват тия места дето са леко под наклон за да се качват лесно колите?). Имах време само да мръдна леко вляво и аз и профучах с над 35 на около 5см от нея, бас хващам че много ми се е зарадвала. Таман реших че и тоя път ми се размина на половин косъм и внезапно се сетих за учебниците на една колежка които ми натискаха багажника като тухла четворка, погледнах по-внимателно чудното 15см-рово ръбче което ме чакаше отсреща, и се изправих на спирачките - последва излитане от бурдюра, кацане на блокирало задно колело, влачене към метър, изправяне върху предното, каране към 2м само на него и после прехвърляне на баланса и скок през кормилото. Приземих се на ръце правейки предно кълбо и тъкмо да се изправя и десния ми крак се хлъзна на чакъла и се озовах на земята като с периферното мярнах прелитащия в непосредствена близост Паскофф. Докато се изправях отупвайки се хубавицата дойде към мене, заобиколи ме внимателно, хвърли ми нежен и състрадателен поглед от типа "Горкото куче, кой ли идиот те е блъснал така лошо" и си продължи. След малко и Паскофф се появи (не го знам как не ме прегази) заливайки се от смях тъй като това било най-артистичното падане което някога е виждал

Иначе личната ми класация за най-тъпо падане я води един пич от Габрово дето преди извено време си удължи кормилото с 10см и карайки със старите усещания и преценки реши да мине между две дървета. Еми мина, само че без байка

Live to ride... and ride to feel alive!

Редактирано от Windstream на 18.11.03 08:26.

Абе, пич. Едвам прочетох цялото излияние и ти се появяваш с ново!:)))

Май ще изкачиш стъбичката на пребивките (след мен разбира се... :Р)
Много добре!!!:)

Я и аз като си почнал да разказваш за пребивания в центъра да се присъединя!

Един път - при НДК!
Спускам се от моста на влюбените, ама специялно се изкачих , за да се засиля възможно най-много! Е - със сигурност бяха доста повече от 25км/ч .
Засилвам се няколко пъти безуспешно и накрая се поразотидоха хорицата от колоездачната пътека. Карам и се засилвам без грам акъл колкото се може повече. А няколко джофрички без да гледат отгоре над първото скокче си ходят и право срещу мен. Рекох си - да става каквото ще. няма да спирам отново- трябва да ме видят, а мацките никакви ги няма - заблеяли се (не случайно им викат овци) . Хвърча аз срещу тях и чак на 2 метра от скокчето ме хвана шубето, спрях да въртя, в следващия момент предната ми гума се качи, след това и задната - и чак тогава разбрах с колко висока скорост съм се засилил!!! Политам във въздуха и вече гледам - мацките още не са се махнали от пътеката! Е - нямаше какво да правя - не мога да завия във въздуха.... а друг беше и въпроса че такъв скок не съм правил през живота си с колело!
Да поясня - колелото ми е без никакви амортесьори. Летя срещу тях и почнах да крещя. Е не е истина как 3 мацки скачат като във филм през глава в борчетата отстрани!!! Тъкмо да ми стане интересно и вече наближи приземяването ... - колелото ми почва да подскача във всички възможни посоки, а аз се опитвам да го "укротя":)) е- раници, очила от главата ми, СD Player - всичко се разпиля. Е как щях да се пребия ... за щастие не успях този път, макар че сърцетоми щеше да изхвръкне и така се задържа още половин час!:) Лудница. Обърнах се - мацките не посмяха да се върнат на плочките - минаха даже зад червеното кафе!:)

А един друг път, по-рано от този и с по-ниска скорост - но на следващото - по-високото скокче пак с висока скорост се бях така разлетял, че се врязах в рекламите на сладоледи на кафето с/у Билетния център!!! Е такава дандания стана.... Цялото кафе в мен гледаше. Добре че беше пич тоя на сладоледа и не се разсмърдя, но ги попилях на всички посоки!:)) Не че нещо щеше да ми направи.... :)) малко по-голям съм от 2 м. :))