Май трябваше обаче да ви обясня всичко поред, че да не доуточнявам както сега ще направя.

Ще подредя нещата по точки, за да имам по-малко възможност да се отплесвам.

1. Относно колелото по принцип и пича, от който го взех: Това обяснение може би ще бъде най-добре да започва с обяснението, че живея в Швейцария. Бях твърдо решен да си взема колело и даже модела беше избран: въпросната сити-байк, нелоша конфекция, на една неособено висока, но не и ниска за такова колело цена: 600 CHF. Както някои от вас доста илюстративно подчертаха, имах късмет и докато се разхождахме с жена ми на едно нещо като битак, видях това колело. Трябва да уточня, че тези битаци са доста спретнатички /организират се пред сградата на Националната Банка на Швейцария/ и се продават неща предимно от собственици. Та имаше доста колела, на на ужасно глупави цени, в смисъл, че само местните тотални циции могат да се набутат 200 франка за колело, по което има неща за подмяна на обща стойност колкото колелото и то ако купуваш low-end неща.

Вече си бяхме затръгвали, когато видях едно супер колело за 120 CHF, но гумите му бяха в окаяно състояние, венците изядени, а състоянието на каплите и спирачките показвяше, че не е карано само в града. С мъка /не бях карал колело от почти 1 година/ го оставих и малко преди да излезем от площадчето видях тая машинка за /ако щете вярвайте/ 110 CHF. Пича беше млад, в доста добра форма и доколкото разбрах досегашен собственик на колелото. Като го видях какъв е спретнатичък си казах, че сигурно и колелото е добре поддържано.

2. За командите: Като го пробвах и видях как буквално пееше при движение, последното, което исках е да се обяснявам защо оригиналните са подменени с този архаичен и доста елементарен модел.

3. За ремонтите: Някой попита какви ремонти. Всъщност наистина всичко, което има да се прави е по-скоро козметика, но... На такава цена, колелото не можеше да се каже, че е подарено, защото, както може би виждате, на места по рамката има повърхностни следи от ръжда, които аз изчистих повърхностно и запечатах с един специален лак против ръжда. Това, обаче, е нищо и това, което ще трябва да дам на майстор да оправи са следните две неща:
3.1 Задното колело не е центровано и мустаците на гумата опират на едно място в рамката. Този реглаж струва тук от 30 до 40 франка /като си спомня, че за толкова на колодрума в София навремето ми правеха пълен преглед и настройка на колелото.../.
3.2 Средното движение почна да чука две седмици след покупката на колелото и забелязах, че откъм венците се е отворило леко. Все още не съм си взел всичките инструменти от София, пък и предпочитам да го направи и това професионалист.

4. Кратка бележка за велосипедите тук и техните цени. Може да не сте запознати с наличния избор на колела тук и това как различните типове се движат като цени. Първо трябва да знаете, че Швейцария е една страна, която се базира на няколко основни "стълба", които представляват непреходни швейцарски ценности и особености: Пощата, Железницата, Непукизмът и Колелото. Тук произвеждат колела по моята част /comfort,recreational, city and country ride/, но и бегачи и доста добри маунтин-байкове. Както, обаче можете да се досетите, те са безумно скъпи и за "обикновено" /всъщност доста добро и надежно, да не говорим, че е и красиво/ градско колело цената на старо в специализиран магазин започва от 1100 CHF. Това е за марки като Villiger, Tour de Suisse или Cresta. Следователно можете да се сетите, че местните, колкото и да са шовинисти, все пак като повече циции от шовинисти, предпочитат добри японски или други колела, които на тази цена са поне доста добри маунтин байкове. Истинските планински бегачи започват ценово тук от 900 франка и това е цена с намаление на доста нисък клас модел. Същевременно можете да си намерите в спортните магазини /не специализираните магазини, а спортните супермаркети/ доста добра конфекция, която разбира се е с тежка рамка, по-нисък клас компоненти и т.н. Предполагам, че сърцето на мнозина от вас ще се обърне като видите какво има заключено по гарите. Обяснявам: тук хората се движат безумно много с колело като мнозина, които нямат щастието да живеят в града си заклюват колелата по много бройните вело-паркинги около гарата и след това с тях си перкат до работата. Допреди около година и нещо все още голяма част от колелата не се заключваха, независимо колко скъпи и добри бяха. За да се промени това се погрижиха албанци, косовари и сърби. Даже има един швейцарски къс виц: "Къде ще се проведе следващия Tour de Suisse? В Югославия, те колелата са вече там."

Ако ви е любопитно нещо за колелата тук, или как се кара тук из града /гарантирам ви, че е доста различно от София/ или в интересуват цените на някои части - свиркайте!

На 18-ти юли си идвам в България, но на 20-ти заминавам за морето. На 3 август се връщам и може тогава да се видим. Имаш споменатата по-долу каса бира! Може и някакъв туземски сувенир да ти донеса! Много че съм ти благодарен!!!

Знам че извадих късмет с това колело, ама вие както ги пишете нещато почвам да се гордея, че посъзнателно нещо ме глождеше така да го оставя "сред вълци" и профани.

Между другото тук има един малко гаден битак, където има предимно черни, бразилци, араби, косовари, албанци и сърби. Та на този пазар има много такива по-старички, много добре запазени колела за по около 150-170 франка.

1. Няма как да го намеря вече. Пък и се вижда, че това е било колело на мераклия, който го е поддържал добре и като си е взел нещо по-добро си е взел само това, което счита за най-ценно в него.
1.а Ще приема, как няма да приема и разбира се, че ще е минимум една каса бира черпнята!

2. Окей, убедихте ме. Все пак не съм съвсем гола вода, щом като се усъмних и реших да попитам, а?

3. Аз хубаво ще го сглобя и разглобя, ама предпочитам да го прави майстор. Ако някой ден реша да не карам повече това колело, ще взема да ти го докарам с влак до България, пък ще искам само едно сносно градско колелце.

4. Ти ако знаеш тук какви неша могат да се видят по улицата и как разни Scott, Canondale и MBK са превърнати в пазарски колела, ще ти се струва съвсем нормално аз с това да си правя кръгчета в двора.

5. Обещавам. Ако чукна нещо, ще ти дам процент.

Безрезервно ти вярвам, защото аз може да карам само в града, но затова пък начина по който карам се доближава до екстремното. При тази експлоатация, на която го подлагам за периода от който имам колелото, с някоя "конфекция" сто процента щях да имам проблеми най-малко с кормилото.

За майсторите и за ремонтите писах в километричния постинг-обяснение. За да ти спестя четенето, ако те мързи, директно на твоя въпрос: козметични ремонти и настройки, цените са високи, защото не съм в България.

...да си поиграе с него. Сега трябва да го дам на някой, дето не само няма да се изкефи, но ще ми смъкне кожата от гъза за това.

Gruetzi! :))
Да беше почнал с това бе! Кво сме седнали тука да ти обясняваме за цени в България, за майстори и прочее... Между другото, това, което ти казах за съхранението продължава да си важи - дръж търкалото далече от сърбите и другите канаки от региона :))) Освен това краденето съвсем не е от вчера - през пролетта на 2000 г. ми откраднаха Rockhopper-a от двора (!!!) на къщата в Бил...
А тва за Tour de Suisse е ебаси стария лаф и е точно обратното на рекламата на Riccola :))) Лафът си е чисто берлински, отнася се за автомобили, дърт е поне 10 години и е много по-готин, щот има и рима - "Kaum gestohlen, schon in Polen"...

You never know what is enough
until you know what is too much...

Ми то наистина с това трябваше да почна.

Те кражбите не са от вчера, ма и сърбите не са от вчера тук.
Колкото до лафа, наистина е лека вариация, ама тук се има друго предвид - броя на откраднатите колела, а немците намекват предимно за бързината.

Ама съм прав за цените на местните майстори, нали? Тяхната верица!

Ти колко време си живял в Бил? Всъщност сега аз ти завиждам, щото си мечтая за Бил/Биен и Фрайбуг/Фрибур. Аз съм основно френски говорящ /поради семейни причини, на които не им е тук мястото/ и впоследствие научих немски, та затова си въздишам по двуезичните райони.

mdaa, panasonic...

http://www.yellowjersey.org/pana.html

Хе-хе!
Верно е, че сърбите не са от вчера, ама и албанците май няма да свършат утре... което е още по-шибано :))
В Бил бях постоянно от 1997 та до миналата година, ама сега дъщеря ми е там, щото е на училище, а и къщата още не мисля да я продавам (мамицата им на маклерите - майсторите са бял кахър пред тях :)))) и за тва пътувам постоянно насам-натам. Всъщност вчера следобяд се върнах - 3 дни си бях в другото "вкъщи". Аз съм от другата, немскоговорящата паплач (поради което всъщност пък си навлякох "семейни причини" :)))) и ако трябва да бъда честен докрай, хич не го кльопам "грамофонския". Доколкото разбирам, ти си в Цюрих или из селата наоколо - недей да въздишаш, селянията е еднаква навсякъде...

You never know what is enough
until you know what is too much...

Не мога да се забия по селата, защото работата ми изсква по голяма мобилност предвид ненормиран работен ден и би ми се разгонила фамилията. А сега е един дъжд навън, нещо ме съмнява дали ще ида и днес с колело на вечерните курсове. Имам едни ученици сега след около 40 минути, а даскалото е на 7 минути оттук, ама все пак си е мокро, бееее.