Предполагам всички в този форум са имали "вземане-даване" с най-различни (по порода, големина, разгневеност, брой на зъбите и т.н.) песове. В повечето случай въпросното "вземане-даване" се изразява в участие в обновената версия на играта "котка и мишка", а именно - "куче и велосипедист".
Та се чудя дали сте направили някаква равносметка кои кучета (като порода) са най-бързи и най-настойчиви? Т.е. от кои се "бяга" най-трудно...ако въобще се бяга? Малко странен въпрос наистина, ама ми е интересно.

Например, аз днеска открих, че доберманите (до сега не ме беше гонило таквоз животно) имат доста добри спринтьорски качества и с тях шега не бива. Карам си аз в Южния парк по пътеката покрай реката (тази която почва при един хълм в южната част на парка и свършва малко след мястото където направихме общите снимки). Като "карам" е меко казано... по скоро летя си аз по нея (все пак там е леко нанадолнище, пък и няма хора), когато по средата чувам гневен лай и виждам в дясно на 20-тина метра един доберман се изтрелва към мене. Както обикновено си викам "айде да те видиме" и нагазих педалите. Хубаво ама това животинче не само че не изостана (както става в общия случай) ами започна да лае все по-близо и по-близо. Когато свърши пътеката и излязох на алеите вече почнах да се "прицелвам" с крак, щото гадинката вече ми дишаше в спиците. Добре че в крайна сметка взе че се отказа и си се върна обратно... явно разбра че ме е нядбягало.

Та какви са вашите наблюдения или преживявания.
Айде.

Respect !Boooooooo

Домашните кучета са най-опасни. особено по-злите породи. Имам чувството че някои собственици са си тренирали псетата специално за целта. Гонил ме е доберман и беше доста страшничко, защото не лаеше изобщо, а беше нанагорно и трудно се ускоряваше. Уличните псета те погват, тичат малко с тебе колкото да се наджафкат, и като им писне те оставят намира. Обаче оня дзвер имах чувството че щеше жив да ме изяде. Аз лично не бих тръгнал да "целя с крак" някое такова куче, щото най-много да ме заръфа, а пък ако действително успея да го ритна ще вземе да се озлоби още повече. Помиярите са наплашени, при тях дори и провлачване на гума помага (не знам кой го беше казал тоя номер, ама в повечето случаи с улични кучета работи:)), обаче домашните песове имам чувството че не знаят какво е страх.

I am sick and tired of being sick and tired

Абе тия помиярите също са гадове... като се съберат по повечко стават много настойчиви и наперени... веднъж на НДК имаше една глутница, отде се бяха взели , та като ме подгониха, кво ли не правих, влачих задна гума, ама то по тия мраморни плочки там нищо не се чува и тия си перкаха след мене, слава богу след две обиколки на НДК се отказаха

Loose some NRG - go cycling

Абе тва което разправяш, май е станало след като сме се видяли.
Та по въпроса- мен лично много ме е страх точно от тези помияри които лаят, ама понякога и нападат. Аз си имам страх еее и два белега от такъв помяр за 5 мин. на двата крака От тези домашните нямам наблюдения, не ми се е случвало (да чукам на дърво) някое да ме подгони


живи и здрави

Aide sega i malko veselqshki istorii s kucheta.
Ne znam koi sa opasni, ama pincherite sa nou zabavni, shot sa nou zlobni, a minavat mejdu spicite. Vednyj edno takova dzverche me podgoni, az nabih spirachka i to zabi mucuna v zadnata guma i izbega. Posle stopankata mi kaza (poneje tq nou dobre vijdashe typata babichka) che az sym minal prez nego s koleloto. Ma to pa kvo mi tyrsi kucheto pod srednoto dvijenie?

Буквално 5 минути след като се видяхме.

За страха мога да ти кажа само едно - не трябва да те е страх от песовете! Може да си предпазлива, разумна, но не и да те е страх. Сигурно си чувала, че кучетата усещат когато някой го е страх и това им дава дързост да нападат. Като бях малък наште само това ми повтаряха (защо си ме беше шубе от кучетата... а пък те от своя страна непрекъснато ме лаеха). В последствие почнах да минавам по-смело покрай песове и за мое учудване, те спряха да ме лаят. След още малко време, вече крачех с бодра крачка право към тях и те се отдръпваха с подвита опашка. (Визирам същите квартални песове, които по-рано ми налитаха). Така че... няма място за страх.
Е, разбира се винаги има изключения. И тези изключения зачестяват когато си на колело....явно кучетата не възприемат колоездача като човек, а кото някакво друго животно...не знам.

Поздрави.

PS: (след кратка справка с часовника)
Честит Празник на теб и на всички представителки на нежния пол в клуба!

Respect !Boooooooo

Abe da wi kaja po moi nabliudeniq markowite pesowe ne napadat.
Az li4no sym imal mnogo sre6ti s pomiqri koito pyk za da kompensirat po4eti ne propuskat slu4ai da nasko4at. Nai dobre e da 4ukne6 s krak nqkoe po nosa to da izskimti leko i togawa wsi4ki bqgat, oba4e ima i opastnost da kaje "Am" i da si goni6 maratonkata w ostata mu. Nai dobre se brani s pompa - moita e SKS 55-60 sm nqkyde. Kolkoto do markowite pesowe kakto kazah we4e ne sa me napadali, no bqh sre6tnal edin bokser deto golqmata mu strast be6e da dyf4e welosipedni gumi daje sobstwenika mu mi se pohwali 4e we4e e spukwal edin pyt gumite na nqkakwo mom4e, towa stawa samo kogato koleloto ne e w dwijenie. Druga sli4ka imah s edin dalmatinec deto izko4i pred mene s bqsna skorost izmejdu mnogo hora, az se opitwah da mina to4no ot sy6toto mqsto otkydeto toi izko4i i bqh s 25-30 km/4as. W kraq na krai6tata i dwamata nabihme spira4ki, toi daje dade nazad ama samo se 4u draskane na nokti po asfalta

Kara po vsiako vreme i navsiakyde

Ами например един път карахме двама, един зад друг, когато изкочи едно псе и подгони колегата отпред. Както се бях засилил настигнах пумияра и му теглих такъв зловещ ритник че отлетя поне на метър.

много мразя ги тез животни. има разни бързи породи, но ако караш с 25+ км/ч и не те е страх, не мисля че могат да ти направят нещо (освен ако не са някои тренирани убийци, дето скачат върху колоездача :)). е, по нанагорнище още не са ме гонили. а срещу помиярите е ефективно да набиеш резки спирачки, така че да се изравни с крака ти кучето и го наритваш здраво - разколебават се :-)
а веднъж си карам аз не особено бавно (както обикновено) и насреща ми някакъв мързелив дакел, който нямаше особено намерение да се дръпне. ами... прескочих го, за голям ужас на стопанката му, няма да си хабя инерцията като спирам, я :-)

...but here...there is no light

Хехе, дакелите вярно са много мързеливи :) Миналата есен профучах между две такива кутрета с над 40км/ч, а бяха застанали на не повече от една педя едно от друго... Нула внимание не ми обърнаха, ама за сметка на това собственичката се разлая не като за две, а като за десет кучета...
Всъщност собствениците май често са по-зли и от самите кучета. А пък и не ги разбирам да му се не види- за какво са го взели това куче. Животно ли е, трябва да е диво, да е на свобода. Аз лично не мога да си представя да си взема някакво животно и да го държа вкъщи като мебел. Ама не - намерили си хората нещо, дето с малко тренировка се научава като му кажеш седни да сяда, като му кажеш стани да става и айде да го обичаме, нали не може да говори. Ако толкова им трябва да са привързани към някого - да пробват да се влюбят, ама в човек! Ама айде че много се отплеснах, пък и някой собственик на куче/котка/нещоси може да се обиди...

I am sick and tired of being sick and tired